До края спазва завета на Константин-Кирил Философ: Създай избрани люде!
Емил Джасим: Разплака се, след като й казах, че напускам. Не мислех, че някога ще я видя така
Винаги давала втори шанс на проблемните ученици, стремяла се да им помага
Първият директор на Националната гимназия за древни езици и култури Гергина Тончева почина в събота вечерта на 11 юли. За кончината на 87-годишната вдъхновителка съобщи дъщеря й Антония във фейсбук група за хора, завършили знаменитото училище.
“Преди броени часове Гергина приключи земния си път. Съобщавам го първо на вас, защото, за добро или лошо, съдбите ви са се преплели с нейната във времето. Светъл път към вечността, майчице! Сърцето ми спря да бие".
Новината буквално разтърси всички, които са били нейни възпитаници или по някакъв начин са се докоснали до великата учителка. Само за минути социалните мрежи се напълниха с жалейки, а дъщеря й допълни:
“Има хора институции! Толкова големи, че и на пръсти да се надигаме, не бихме могли да ги стигнем.
Хора като нея седят до Бог!
Достойно изживян живот. Благодаря на всички за съпричастността, за искрените думи, за обичта, за признателността - означава много! Затова, че всеки от вас отдели време да изрази усещанията си, благодарността си, да сподели спомените си, фотосите си, тъгата си. Значи е имало смисъл! Сгрявате изстрадалото ми сърце. За мен тя бе най-святото - майчица, жената, която ме е носила 9 месеца под огромното си сърце, в което винаги намираше място за всички вас. За мен да съм нейно дете, е огромна привилегия и чест! Огромна чест! Благодаря, майчице свята, че съм огряна от светлината ти.”
Гергина Тончева е родена на 25 декември 1932 г. в с. Садовец, Плевенско. Завършва гимназия в Сандански, а след това българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1960 г. постъпва в новооткритата 91-ва гимназия като преподавател по български език и литература. През 1977 г. е поканена да заеме длъжността директор на новосъздадената Класическа гимназия. Тогава училището се превръща в нейния житейски път и му отдава 33 години от живота си.
“Тя беше човек с мисия
- споделя пред "168 часа" учителят и експерт по история Емил Джасим. - Имаше много ясна идея първо да изгради класическото образование и след това да го запази. Освен това тя истински спазваше това, което е написано в житието на Константин-Кирил Философ: "Създай избрани люде". Научих с голяма скръб, че Гергина Тончева си е отишла. Госпожата, както я наричаме всички нейни възпитаници от НГДЕК, остави не драскотина, а дълбока бразда в паметта на всички класици - и ученици, и учители. Тя е не само създател и първи директор на Гимназията в продължение на 33 години, но и вдъхновител, и пазител на класическото образование в България. Лично аз съм й безкрайно признателен, защото
тя ме прие в Класическата гимназия,
без да имам връзки, без да съм ходил на уроци и без никакво ходатайство. На устния изпит в разговора за "Мамино детенце" на Каравелов тя ме попита: "Емиле, хубаво или лошо нещо са традициите?" Не се смутих изобщо, защото въпросът беше зададен толкова добронамерено, че нямаше от какво да се притеснявам. А и тая тема я бяхме обсъждали вкъщи с майка ми и баща ми много преди това събеседване. Казах й, че е хубаво от традициите да се вземат полезното и красивото, но и да се съобразяват с новите открития на науката. Госпожата се усмихна и рече: "Добре дошъл в Класическата, Емиле!”
С Гергина както я наричал Джасим, той имал хиляди спомени.
“В първия учебен ден ни каза:
“Помогни ми да тя возвися”
и това се отпечата завинаги в съзнанието ни заедно с “Поетиката на Аристотел”, която ни подари в същия ден. Тя ме насърчаваше в първите ми стъпки като учител, като ми даде най-важния урок - за да покаже едно дете какво наистина може, трябва да му дадеш свобода.
Гергина винаги гледаше това, което е най-добро за ученика
Имаше колеги, които не бяха щастливи от този факт. Имало е и моменти, в които не сме я разбирали, когато е казвала да дадем още един шанс на някой, който е упорит в калпазанщината си. Когато обаче и тя кажеше, че нищо не може да направи, значи чашата е преляла. Винаги се грижеше за възпитаниците си и се интересуваше за всеки един от тях. Обичаше работата си и почти не почиваше. Излизаше рядко в отпуск, и то за малко."