Паметникът на Съветската армия - на мястото на мавзолея

https://www.24chasa.bg/novini/article/8832999 www.24chasa.bg
Така би изглеждал Паметникът на Съветската армия на мястото, където беше мавзолеят. Високата сграда в дъното е Министерството на транспорта, известна по времето на соца като Кубадиновата кула по името на Пенчо Кубадински. СНИМКИ И КОЛАЖ: ЕЛИЦА БЕЛИШКА

Работник от Варна предлага  на върха на монумента да е фигурата на Сталин в цял ръст

Оня ден по радиото в колата чух участник в предаване на БНР категорично да заявява, че първата работа, след като протестите свалят правителството, е да бъде съборен Паметникът на Съветската армия.

Г-н Соломон Паси е по-милостив: неотдавна в “24 часа” той предложи паметникът да бъде погребан в 44-метрово отверстие и само шмайзерът на войника да стърчи над земята...

Така се роди идеята да разкажем как е създаден този паметник, събрал толкова омраза и желания да бъде срутен през “годините на прехода”.

Ако Георги Димитров, който предава Богу дух на 2 юли 1949 г., беше поживял още няколко години, Паметникът на Съветската армия щеше да “извисява снага” на мястото на мавзолея.

Не е известно в чия високопоставена умна глава най-напред се ражда идеята, но на 17 януари 1947 г. излиза постановление на Министерския съвет, подписано лично от Георги Димитров, “за издигане на величествен Паметник на Съветската армия в София”.

Думата

“величествен” е

добавена на ръка

с червен молив

от Димитров

В същото постановление на министъра на информацията и изкуствата се възлага да организира конкурс за построяването на паметника.

Създаден е Централен народен комитет за събиране на средства за фонд “Паметник на СА”.

За председател на комитета е избран о.з. генерал Христо Мархолев, който има шестима подпредседатели. Те са представители на партиите от коалиционния кабинет - Работническата партия - комунисти, БЗНС, БРСДП, НС “Звено”, Радикалната партия... Ген. Мархолев не е комунист, а звенар.

Подписката за събиране на пари от хората и обществените организации е открита на 23 февруари 1947 г. - деня, в който преди 29 години е създадена “славната Червената армия”.

Към Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) е създадено жури с председател зам.-министър Карло Луканов. (Баща на Андрей Луканов - б. а.)

В конкурса участват 14 работни колектива, но на 4 август 1949 г. журито единодушно решава, че “нито един от проектите не отговаря в идейно-политическо и в архитектурно-художествено отношение, не отразява силата и могъществото на Съветската армия - освободителка на българския народ, страж на мира и славянското единство”.

С постановление на МС от 26 септември 1949 г. се възлага на пет избрани колектива да изработят платен проект на Паметник на Съветската армия.

Идеята е подсказана от

двамата съветски

специалисти

проф. Сергей Альошин и арх. Александър Гегело, които са включени в оценяването на проектите.

Утвърдено е и ново жури начело с председателя на КНИК акад. Сава Гановски. Ръководители на петте колектива са скулпторите Марко Марков, Иван Фунев, Андрей Николов, Кирил Тодоров и архитектът Данко Митов.

Първите трима са известни творци, доказали се със скулптурите си. Кирил Тодоров е почти неизвестен, до 1944 г. живее в Италия и след конкурса за паметника се връща отново там. Архитект Митов е повече администратор и преподавател, отколкото творец.

Според първата програма за построяването на паметника мястото се определя “на периферийната градска доминанта, кръстовището на магистралата ул. “Граф Игнатиев”, “Драган Цанков” и уличната алея “Пейо Яворов”.

По-късно за място е избран площад “9 септември” срещу бившия царски дворец. Но внезапната смърт на Георги Димитров отново променя мястото.

Избрана е градинката между Народното събрание и Ректората. Но и тази площадка не е харесана “свише” и е приет пореден вариант.

В документите той е описан така: детският парк на бул. “Цар Освободител” между булевардите “Евлоги Георгиев” от изток, “Маршал Толбухин” от запад и Зоологическата градина от юг. Това всъщност е мястото, където монументът се намира сега.

На заседание на журито на 29 юли 1949 г. председателят Карло Луканов обявява, че е има писмо от Александър Петков от Варна, който предлага своя проект за паметника.

“Той е обикновен прост работник и се заема с работа, която не е по силите му”, характеризира го Луканов и добавя: “Но той има някаква идея за конкурса. И понеже не може да чертае, я разказва писмено.”

Никой от журито

не възразява да

изслуша идеята

на работника

Петков

- все пак авангардът на социалистическото строителство е работническата класа.

Варненецът предлага паметникът да има форма на правилна петоъгълна призма. В основата си ще е с широчина 10 м, попълнена от стъпала и площадки със съответните размери, които се издигат нагоре и се стига до равна страна (стена), висока 3 м и широка 2. “На същата стена - обяснява работникът Петков, - ще бъдат изобразени в картини (така да се рече) силата и мощта на Червената армия...”

Ще спестя на уважаемите читатели следващите обяснения на работника- скулптор, за да стигнем до “най-отгоре”.

Тук вече ще цитирам дословно обяснението на др. Петков: “Най-отгоре, заключена между петте наклонени плоскости, остава друга хоризонтална плоскост. На нея ще бъде поставен макет (ако мога така да го нарека) - изображение на земното кълбо.

Същото ще бъде крепено от левите ръце на петима, характеризиращи петте континента, стъпили с десните си крака на края на всеки ъгъл, а с левите подвити и по-горе на същия ъгъл.

В десните си ръце ще държат факли, дръжките на които ще бъдат обвити с маслинени клончета. А върху макета на земното кълбо ще бъде поставен в цял кръг другарят Сталин, позата на когото ще дам също при втория етап...”

Предполагам, че

това е бил

най-тежкият

момент от

всички заседания

на журито

Кой смее да отхвърли идеята за Сталин на паметника?! Нали го чакат дълги разпити в килиите на Държавна сигурност?

Стенографът на заседанието Димитър Михайлов постъпва много хитро. Той отбелязва, че “някой от членовете казал, че поначало не може да се разглежда такова предложение...” И Карло Луканов бързо заявява, че то се оставя без последствия.

Не е изключено идеята на работника Петков да се прави на скулптор - сам или подкокоросан от някого - е съобщението, че при окончателното завършване на конкурса

ще бъдат

раздадени три

премии -

1 млн., 700 хил.

и 500 хил. лева.

На 28 април 1950 г. журито приема за окончателно разглеждане на 4 проекта: един на екипа, ръководен от Андрей Николов, един на екипа на арх. Данко Митов и два на Кирил Тодоров.

Гласуването е тайно. Всички 21 членове са против проекта на Андрей Николов. Арх. Данко Митев е подкрепен с всичките 21 гласа. Първият проект на Кирил Тодоров събира 20 гласа “против” и един “за”, вторият е отхвърлен единодушно.

Изрично е отбелязано, че проектът на арх. Данко Митев ще послужи като основа за разработката на окончателния проект за Паметник на Съветската армия.

Никой от участниците не печели премията от 1 млн. лева. Арх. Митов получава 700 хил., а Андрей Николов - 500 лв. Кирил Тодоров не взима никаква пари, защото “не е взел под внимание препоръките на журито".

Монументът представлява висока 37 м пресечена пирамида от витошки гранит, върху която се извисява 8-метрова скулптурна композиция от съветски воин, вдигнал в дясната си ръка автомат, български работник и майка с дете.

Композицията е дело на най-известните за времето си скулптори Васка Емануилова и Мара Георгиева. В изграждането на паметника участват Иван Фунев, Любомир Далчев, Борис Ангелушев, Иван Васильов, Данко Митов, Любен Нейков, Петър Дойчинов и др.

Паметникът е открит на 8 септември 1944 г. в чест на десетата годишнина от “деветосептемврийското народно въстание, при което комунистите взимат властта с победата на Червената Армия.”

На откриването присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.

Твърде ниско равнищше на фона на старанието на българските власти да демонстрират любовта на българския народ към своите “братя освободители"...

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Това са първите снимки на снежния леопард Никс, който пристигна на 20 октомври тази година в Софийския зоопарк от зоопарка в Ихлава, Чешка република. Той е настанен в сектор Хищници в зала "Големи котки, терариум и аквариум" и засега се адаптира на спокойствие във вътрешните помещения, определени за него

Гунди се блъска в москвич на Цариградско шосе и по чудо отървава боя! Неразказваната досега култова история е от края на 60-те години. По това време Георги Аспарухов е близък с нападателя на ЦСКА Петър Жеков, с когото са съотборници в националния отбор. Двамата живеят в съседни квартали - Гунди е в "Редута", а Жеката е в близост до хотел "Плиска"

Звездата на "Манчестър Юнайтед" Аарън Уан-Бисака се забърка в грандиозен скандал. Той бе зарязан от дългогодишната си приятелка Риана Бентли, след като наяве изскочиха негови изневери. Последната му любовница се оказа моделката Марлисия Ортис. Американката обяви в онлайн интервю, че е спала с него. Мадамата