Педофили искат да бъдат забравени с дела срещу издатели и журналисти

https://www.24chasa.bg/novini/article/8844237 www.24chasa.bg
Васил Ковачев (в средата) в съда

Абсурдна сага, в която “виновни” са  медиите, отразявайки публични дела и снимайки обвиняеми в кулоарите на съда, които са публично място

Виновни ли са пред закона журналисти, фотографи и издатели, ако снимат обвиняеми в кулоарите на съда, които са публично място? И то без изрично да са пуснали молба, че не желаят да бъдат фотографирани. Казусът се оказва твърде сложен и с противоречива съдебна практика. Особено когато става дума за едни определени хора, които са задържани, обвинени и съдени за склоняване на деца към блудствени действия и сексуални сношения.

Историята започва на 14 август 2010 г., а съдебните дела по нея се точат и до днес. Тогава в къща за гости във Велинград са арестувани 4-ма души. Това са Васил Ковачев, който работи в Националната служба за съвети в земеделието към Министерството на земеделието, асистентът в Катедрата по биология на Медицинския университет Андон Тошев и приятелите им Николай Петров и Мария Стоянова. Заедно с тях в къщата е момче на 15 г., което вече има криминални прояви.  Седмица преди това у него е намерена доза кокаин. Пред криминалистите тийнейджърът казва, че наркотикът е на негови приятели, които му плащат, за да прави секс с тях. Момчето се казва Алберт, от Велинград е. По-късно се оказва, че в оргиите са участвали и други 5 момчета, разпитвани по време на разследването и в съдебна зала. Всички са на възраст от 14 до 17 г. 

Срещу дребни подаръци

и малки суми пари

са правили секс с

Ковачев и Тошев,

които били пасивни по време на оргиите (цялата история четете на 14-а стр.) Обвиненията са за склоняване към блудство на непълнолетни. Около година по-рано окончателно е осъден по същото обвинение бившият депутат от “Атака” Владимир Кузов. Непълнолетен го уличи, че срещу дребни суми е правил секс с него в подлезите на подуянската гара. Кузов беше осъден на 3 г. условно окончателно през 2009 г. Случаят с държавните служители във Велинград, естествено, поражда голям журналистически интерес. Информацията за арестите става публична след съобщения на МВР и на прокуратурата. Обвиненията тогава са за склоняване към блудство и за четиримата. Идва ред на мярката за неотклонение. В съда във Велинград пристига и екип на “168 часа”. Репортерите предварително са търсили информация от разследващите органи и родителите на жертвите. Идват, за да чуят аргументите на обвинението и на защитата. Естествено, в кулоарите на съда четиримата задържани са снимани от фоторепортер.  За това изрично са настоявали родителите на децата. Мотивът им е, че

хората трябва да

познават лицата на тези,

които набират хлапета

за блудствени

хомосексуални

действия

Снимките са направени в съдебната сграда, когато е било публичното заседание. Васил Ковачев, Андон Тошев, Николай Петров и Мария Стоянова не са подавали молба в съда, че не желят да бъдат снимани и да правят изявления пред журналисти. След завръщането си от Велинград екипът на “168 часа” изготвя материала “Педофилски скандал в Министерството на земеделието”, а по-късно и друг, когато чиновниците са уволнени от работа заради обвиненията. Година по-късно, когато делото още не е приключило, Васил Ковачев и Андон Тошев завеждат частно наказателно дело срещу авторите на статиите. Съдът ги оправдава, защото изнесената информация е вярна. 

Междувременно на съд за склоняване към блудство на непълнолетни са предадени само Васил Ковачев и Андон Тошев. Делото за Николай Петров и Мария Стоянова е прекратено и те остават само свидетели.

Ковачев и Тошев са осъдени

на две инстанции условно

заради разврата

в къщата във Велинград и набирането на непълнолетни, които да удовлетворяват извратения им нагон. Присъдите са символични - по 1 г. условно, и влизат в сила на 3 юли 2015 г. Магистратите ги признават за виновни, че са се възползвали от сексуалните услуги на непълнолетните, въпреки че е било с тяхно съгласие и срещу облаги.

Само ден преди това депутати от НФСБ внасят в деловодството на парламента законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Включва най-различни промени. По време на дебатите в правната комисия на 9 юли изненадващо се появява предложение от трима депутати за промяна и на чл. 158 от НК, по който само преди дни е влязла осъдителна присъда за любителите на малки момчета Ковачев и Тошев. Народните представители са Християн Митев, Борис Ячев и Емил Димитров.  Те
предлагат отмяна
на чл. 158, който
преследва набирането
на непълнолетни
за развратни действия
След редакцията остава наказание само за тези, които набират непълнолетни, за да ги снимат голи, или както е записано точно: “който по какъвто и да е начин набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода до 6 години”. В редакцията на текста остава престъпление, когато непълнолетните са принуждавани да правят секс. Случаят с Ковачев и Тошев обаче не е такъв, както и този с бившия депутат Кузов. По делата срещу тях е доказано, че момчета са правили секс с тях доброволно и срещу пари.
Осъдените по това време Васил Ковачев и Андон Тошев веднага се възползват от поправката. Тошев пуска молба до Апелативния съд в Пловдив с искане за отмяна на присъдата на районния съд във Велинград, потвърдена окончателно от окръжния съд в Пазарджик.
Негов адвокат е другият
осъден Васил Ковачев,
който междувременно е придобил правоспособност. Мотивите им да искат отмяна на присъдата и ново връщане на делото са, че по двете дела във Велинград и Пазарджик е имало съществени процесуални нарушения. Едно от тях е, че първоинстанционният процес е започнал с един прокурор, който е отведен от съда и се включва негов колега. Според Тошев в такъв случай е трябвало да се повторят процесуално-следствените действия. 
Друг от мотивите им също е странен - родителите на едно от непълнолетните момчета, които са ползвали за секс, са били отстранени от залата и то е разпитано само в присъствието на адвокат. Окръжният съд в Пазарджик пък не посочил мотивите на Тошев да помага на Ковачев в набирането на непълнолетни момчета за развратни действия. На 7 април 2016 г. състав на Апелативния съд с председател Юлиян Русенов и членове Христо Крачолов и Иван Ранчев
удовлетворява желанието
на осъдените педофили
Излизат с решение за отмяна на присъдите им и връщат делото на районната прокуратура във Велинград. По принцип държавното обвинение можеше да проведе ново разследване и да предаде двамата на съд отново. Има обаче една пречка. Членът от закона, по който са обвинени и осъдени, вече е отменен от Народното събрание по предложение на депутатите Християн Митев, Борис Ячев и Емил Димитров.
Прокуратурата няма изход от тази ситуация и прекратява делото. Така се получава парадоксът осъдените Ковачев и Тошев да си вадят свидетелства, че са неосъждани заради отменената присъда и невъзможността делото срещу тях да започне отначало.

Малко преди неочаквания бонус от законодателната власт и съдебното решение на Апелативния съд в Пловдив, с което делото се обрича на провал, трима от участниците в него отново завеждат дела срещу издателя на “168 часа”. Това се случва през лятото на 2015 г., малко преди да изтече давността. Този път искат пари заради публикуваните техни снимки от коридорите на съда. Не били давали разрешение да бъдат снимани и кадрите да се публикуват. Ищци са Васил Ковачев с отменената по-късно присъда, Николай Петров и Мария Стоянова. Последните двама са близки на Ковачев и Тошев, арестувани са на 14 август, обвинени са, но не са съдени, защото делото срещу тях е прекратено. Когато фоторепортерът на “168 часа” ги снима в съда, те са на публично място. И започват нови парадокси. Николай Петров осъжда редакцията за 2 хил. лв. на първа инстанция в Софийския районен съд, потвърдено с решение на Софийския градски съд. Върховният касационен съд не допуска жалбите.
Според издателя на
“168 часа” публикуването
на снимките е в
обществен интерес,
не е противоправно и не е виновно. Вредите, за които Петров претендира, не са пряка последица от статията, а от неговото собствено противоправно поведение. Към датата на снимката той е бил обвиняем за престъпление против деца.
Пари за публикувана негова снимка от същото заседание през 2010 г. иска и Васил Ковачев, вече адвокат. И той, както и Петров, претендира за вреди. Софийският районен съд обаче отхвърля неговия иск на основание Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето. Ковачев обжалва на втората инстанция и делото е насрочено. Мария Стоянова също завежда дело срещу издателя на “168 часа” за това, че е снимана на публично място в съда като обвиняема и кадрите са публикувани. За нея има данни по делото, че също се е ползвала от сексуалните услуги на непълнолетните момчета заедно с Ковачев и Тошев като пасивни партньори. Искът за 7 хил. лв. на жената е уважен от Софийския районен съд. Мотивите са, че МВР и прокуратурата били един източник на информация, а в публичното съдебно заседание
журналистът бил длъжен
да предвиди, че
наказателното производство
срещу жената ще се
прекрати след 6 месеца
заради това, че е била
изменена мярката за
неотклонение!?
Това дело заради снимка от публично място също е висящо на втора инстанция.
Така по един и същ юридически казус се получават различни решения заради публикуваните снимки на обвиняемите за склоняване към разврат на деца. Това се случва години след като авторите на материала са оправдани по частното наказателно дело за клевета. А в същото време различни магистрати приемат, че публикуването на снимки на обвиняемите тогава е противоправно и носи вреди за ищците. По този начин се отхвърля правото на служителите на МВР, прокуратурата и съда, и най-вече на журналистите да правят преценка дали общественият интерес надхвърля личния и дали родителите на децата, както и самите деца трябва да познават извършителите на престъпни действия за склоняване към хомосексуален и хетеросексуален секс.

Жертвите: Мъжете ни правеха френска любов по
пейки в парковете

Те търсели близост с бедни момчета с големи полови органи в градската баня

Трима служители от земеделското министерство и преподавател са спипани по време на сексоргия с непълнолетни деца. Шокиращите арести са извършени във Велинград в нощта на 14 срещу 15 август 2010 г., пише в. “168 часа” преди 10 години. 
След акцията са задържани молекулярният вирусолог Николай Петров и докторант Мария Стоянова от Института за защита на растенията (по-късно те стават свидетели по делото, защото за първи и единствен път се озовали на срещата -б.р.), колегата им Васил Ковачев от Националната служба за съвети в земеделието и главен асистент Андон Тошев от Медицинския университет в София. Ченгетата попаднали в дирите на учените седмица преди ареста. Тогава
полицаите от
Велинград
задържали
15-годишно
момче
с 2,68 г кокаин
Дрогата била открита в дома му. То разкрило, че е за лично ползване, а не за продажба. Дали му го чичковци от София, с които се запознало преди 5-6 месеца. Условието било да пази кокаина вкъщи до следващата им среща в края на седмицата, когато щели заедно да го използват.
Момчето обяснило, че чичковците го карат
да взема дрогата,
за да се възбуди
максимално
по време
на секс с тях
Запознали се в една от велинградските бани. По думите му те се опитвали да се сближават с момчета с големи полови органи и видимо бедни. След запознанството започвали да водят децата по заведения. Купували им дрехи, давали им дребни суми. В замяна искали секс, за който плащали най-често с двайсетачка.
Разследващите успели да убедят още две от известните им 6-7 пострадали деца да дадат показания. Схемата и при тях била същата.
Оргиите се вихрели в предварително наети къщи за гости всеки уикенд. Понякога момчетата и чичковците се забавлявали и в гората край града. Освен това по пейки в града двамата мъже - Васил Ковачев и Андон Тошев, ощастливявали тийнейджърите орално, защото първоначално момчетата отказвали да правят секс с тях. Това става ясно доста след акцията - през 2011 г., на делото в Пазарджишкия окръжен съд. За това мъжете им плащали по 15-20 лева.
Срещите се уговаряли по телефона. Така станало и при посещение на земеделските чиновници във Велинград. Те пристигнали заедно на 14 август около обяд. Настанили в студио в къща за гости. Теренът бил осигурен от Васил Ковачев, родом от Велинград. На 24 август 2010 г. е делото за мярката за неотклонение.
“ Виждали сме се с момчетата, но това ставаше по тяхно настояване”, признал Ковачев пред съда в Пазарджик.Той и колегата му Андон Тошев били търсени от тийнейджърите, защото били педагози.
“Давали сме им
консултации
по учебния материал
и други въпроси, свързани с училището”, твърдял Ковачев. Той не можел да си обясни защо момчетата казали в показанията си, че компанията е имала други забавления, различни от зубренето на уроци. За невинност пледирал и 31-годишният Тошев. Николай Петров казал, че не се чувства виновен. “Попаднах случайно в компанията.
Не познавам свидетелите”, твърдял той. Колежката му Мария Стоянова също казала, че не познава тийнейджърите. “Попаднах по абсурден начин в абсурдна ситуация”, обяснява 30-годишната докторантка.
Новината предизвикала шок сред техните шефове и колеги. “Не знаех, че е замесен в подобни неща”, казал Любомир Маринов, шеф на Националната служба за съвети в земеделието.
Двама от
задържаните
били уволнени
след публикацията във в. “168 часа”. Васил Ковачев бил освободен от длъжност, без работа щял да остане и асистентът Андон Тошев.
“Синът ми е невинна жертва на постановка, режисирана от висш полицейски началник. Целта не е бил той, а Васил Ковачев, който е роднина с ченгето. Двамата имат конфликт и полицаят от години е търсил удобен начин да му отмъсти”, категоричен бил и Крум Тошев, баща на Андон Тошев.

Авторите: Материалът е изготвен по всички световни стандарти
на журналистиката

Материалът “Педофилски скандал в земеделското министерство” е изготвен по всички световни правила и стандарти за журналистическо разследване.
В стремежа си да не допуснем неточности, които могат да оклеветят някого, ние положихме максимални усилия да намерим и да засечем достоверността на всички факти по случая. В тази връзка ние сме събрали информация от повече от два източника, което е минималното изискване при представяне на даден конфликт.
Провели сме личен
разговор с полицаите,
провели разследването и участвали в акцията във Велинград, при която са задържани трима мъже и една жена.
Отделно се запознахме с обясненията на децата, за които прокуратурата твърди, че са принуждавани да правят секс от задържаните при акцията. Посетихме част от домовете на пострадалите непълнолетни и говорихме с техни близки, като информацията, която те ни предоставиха, съвпадна с вече известните факти.
Говорихме с наблюдаващия прокурор по случая, чийто разказ не противоречеше на вече известното ни по случая. Водени от стремеж за максимална обективност и точност, ние
положихме усилия
да вземем мнението
и на другата страна
- четиримата
задържани
при полицейската акция във Велинград.
За целта присъствахме на делото за определяне на мярката им за неотклонение в окръжния съд в Пазарджик. Там напълно открито се легитимирахме пред тях като журналисти и ги поканихме да изкажат мнението си относно арестите и обвиненита на прокурутурата и полицията, че са извършвали сексуални действия с деца.
Отказът да отговорят на въпросите ни беше отразен коректно в публикувания по-късно материал във вестник “168 часа”. Малко след това присъствахме в съдебната зала на открито съдебно заседание по делото за определяне на мярката за неотклонение на четиримата. Изложените там от прокурора факти отново съвпадаха с известните ни до момента по случая.
Единственото ново за нас беше местоработата на четиримата задържани във Велинград. Трима от тях бяха служители в Министерството на земеделието, а четвъртият - на Медицинския университет в София.
В публикацията
коректно сме
изложили
и твърденията на
адвокатите
на четиримата относно техните обяснения във връзка със случилото се в нощта на арестите им.
Събраните по време на едноседмичната подготовка на материала факти по никакъв начин не ни дадоха основание да заподозрем, че става дума за някаква инсценировка или недобронамерено набеждаване на обвинените. Това ни даде и основание да публикуваме материала си във вестник “168 часа”.

Ковачев преследва магистрати по делото му и съди свой
братовчед полицай

Основният герой в педофилската сага от 2010 г. Васил Ковачев не преследва само журналистите от “168 часа”, отразявали ареста, мярката му за неотклонение и съдебното дело. Той е един от редовните “клиенти” на Висшия съдебен съвет. Като адвокат 
има право да задава
въпроси на кандидати
за постове в
съдебната система
и те да се обсъждат. Един от прокурорите, който се е явявал в зала по делото срещу Ковачев, е Васил Малинов. През 2014 г. той кандидатства за административен ръководител на Окръжната прокуратура в Пазарджик. За изслушването във Висшия съдебен съвет се получават въпроси с нюанс на констатации от адвокат Ковачев, който коментира нравствените качества на кандидата. Прокурор Малинов заявява на заседанието, че Ковачев не е човекът, който може да обсъжда нравствените му и професионални качества, защото по това време е подсъдим на втора инстанция за набиране на непълнолетни за полови сношения и блудства. 
През лятото на 2013 г. Васил Ковачев пуска сигнал и срещу съдия Веселин Петричев, който е кандидат за председател на Окръжния съд в Пазарджик. Ето какво казва съдия Петричев по сигнала на Ковачев, отразено в публичен протокол от заседанието на ВСС: “Става въпрос за подсъдимия младши адвокат Васил Ковачев. Този човек в момента е подсъдим и делото е висящо при мен. Искан ми e 6 пъти отвод и не съм дал. Делото е гледано един път от колежката Наташа Даскалова. Приключено е с осъдителна присъда. Районната прокуратура във Велинград е повдигнала обвинение срещу това лице и аз държа да прочета обвинението: Обвинява Васил Петров Ковачев - младши адвокат, и Андон Крумов Тошев в това, че от месец октомври 2009 г. до 15 август 2010 г. във Велинград, в съучастие като извършители по различни начин чрез даване на пари, плащане на сметки, черпене с алкохол, са
набирали отделни
непълнолетни лица
от Велинград да
извършват полово
сношение, блудства
и похотливо показване на човешки полови органи”.
Като подсъдим Ковачев е питал и кандидата за окръжен прокурор в Пазарджик Радослав Бакърджиев дали връзки с колеги и близки могат да повлияят на работата му и как се отнася към събирането на доказателства по престъпен начин, явно визирайки разследването по педофилския скандал във Велинград от 2010 г. Прокурор Бакърджиев е най-дипломатичен от всички мишени на Ковачев и отговаря принципно на въпросите му.
Освен това Васил Ковачев е съдил за клевета и свой братовчед, който е полицай във Велинград. Дни преди да бъде арестуван по педофилския скандал, униформени спряли колата на Ковачев, която била шофирана от непълнолетно момче, свидетел по педофилското дело. Написали актове и на двамата. По-късно братовчедът на Ковачев дал показания в съда как е ходатайствал да бъдат оправени актовете му и тези на непълнолетния, което обидило подсъдимия. Братовчедът му е оправдан.

Без регистър на педофилите, но МВР събира ДНК-то им

МВР няма регистър на осъдените за педофилия, но събира ДНК и отпечатъци от тях. Това отговаря писмено на 13 юли бившият вътрешен министър Младен Маринов на въпрос на депутатката от “Воля” Елена Пешева.
Тя го пита дали, след като през 2012 г. България е ратифицирала Конвенцията на съвета на ЕС за закрила на децата срещу сексуална експоатация, страната ни няма да създаде подобна база данни. Посочва, че това е сред изискванията на конвенцията.
Няма такова изискване, всяка страна взема необходимите според нея мерки, отговаря Маринов. И посочва, че на всеки арестант според Закона за МВР се вземат пръстови отпечатъци, ДНК проба и се прави снимка. Записват се и данните за постоянен и настоящ адрес.
Пробите от генетичния материал се пазят в ДНК база, за която отговаря Националният институт по криминалистика. Тя позволява да бъдат изведени профилите по вид престъпление, а сексуалните са една от опциите. 
Идеята за регистър на педофилите бе лансирана през 2018 г. и от вече бившия шеф на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП Явор Колев. Той поиска и да им бъде забранено да упражняват определени професии. Поводът бе, че осъденият за педофилия Кръстин Симеонов се оказа собственик на детски парти център.

Европейски регламент, решение на КС и становище на Комисията за за защита на личните данни в полза на журналистите

В решение на Конституционния съд от 1996 г. пише, че правото на информация е в полза на обществото, на гражданите - да знаят, да бъдат осведомени и че при упражняването му общественият интерес надхвърля личния.
В регламент на Европейския съюз от 2016 г. е посочено, че журналистът работи в обществена полза и може да оповестява лични данни.
“Не е забранено да се обработват и оповестяват данни за сексуалния живот, сексуалната ориентация на лице, ако е необходимо по причини от важен обществен интерес, което е пропорционално с цел превенция, за да се защитят правата на пострадалите.
Достъпът до обществена информация е регламентиран освен в общия Закон за достъп до обществена информация и в специални закони като тези за защита на личните данни, за закрила на детето, Наказателнопроцесуалния кодекс (разрешение от прокуратурата, публичност на съдебните заседания), Закона за съдебната власт и други. В специалните закони се въвежда друг ред за достъп. Ето какво пише в НПК например: “Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този закон.” Присъствието на журналиста и фоторепортера в публични съдебни заседание и в публичните кулоари на съда е дял от задължението му да извършва проверка според изискванията на Върховния касационен съд в задължителни решения по чл. 290 от ГПК и Съда в Страсбург по чл. 10 от ЕКПЧ за проверка на информацията от журналисти от поне два източника, както и правилата на Закона за съдебната власт и НПК. В съдебната зала, след разрешение на съда, а в кулоарите и без разрешение на съда могат да се правят снимки на лицата. Не се иска съгласие да бъдеш сниман на публично място, дори лицето да възрази. Законът за авторското право обезсилва несъгласието му. Това е част от становище на Конституционния съд в медийното решение от 1996 г.
В становище на Комисията за защита на личните данни от 2018 г. пише, че правото на информация не се ограничава заради защита на лични права, тогава когато е налице надделяващ обществен интерес.
“Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес”, пише в становището.