Песимизъм и спестовност вървят ръка за ръка

https://www.24chasa.bg/novini/article/8893275 www.24chasa.bg
През коронакризата българинът е ограничил покупката на дрехи и скъпи стоки. СНИМКА: Pixabay

Хората слагат пари настрана много повече, отколкото в световната криза преди 10 г.

Във времена на криза хората свиват разходите си, особено за дълготрайни и скъпи стоки. В същото време песимизмът за бъдещото икономическо положение на държавата и на собственото домакинство се засилва. И паралелно с това се увеличава спестовността. Това се случи по време на световната финансово-икономическа криза преди 10 г., същото се случва и сега в пандемията. Но НСИ, БНБ и Евростат са натрупали достатъчно еднородни и проследими данни, така че може да се видят разликите между кризата от 2008-2010 г. и сегашната.

Преди дни Евростат разпространи данни, от които се вижда, че пандемията е довела до безпрецедентно повишаване на спестяванията на домакинствата в цяла Европа през второто тримесечие на 2020 г., когато мерките за социална изолация бяха най-строги.

Коефициентът на спестяване на домакинствата, който показва каква част от доходите си хората оставят настрана, е стигнал през второто тримесечие на 2020 г. до 7% от доходите, което представлява рекордно увеличение от 3,5 процентни пункта в сравнение с предишното тримесечие.

От своя страна тези 7% също са рекордни - толкова висок дял на спестяванията не е имало дори в разгара на световната финансово-икономическа криза през 2008-2009 г. Най-високият процент спестявания, достиган тогава, е бил близо 4%. По време на възстановяването след това често този показател е бил дори под нулата.

Това има своето логично обяснение. Кризата преди 10 г. бе криза, породена от липсата на ликвидност в банките. Тогава цели сектори от икономиката пострадаха толкова жестоко, че безработицата и намаляването на доходите не позволяваха заделянето на пари за черни дни, а тъкмо напротив - стопиха депозитите. Въпреки че по онова време лихвите върху тях бяха около 2,5 пъти по-високи, отколкото сега.

В момента банковата система за разлика от тогава има достатъчно пари, за да посрещне всякакви нужди. До голяма степен и заради доста евтиния за нея ресурс, който набира чрез депозитите. Лихвите по тях вече клонят към нулата.

И въпреки това първият импулс на хората е да спестяват колкото могат. Данните на БНБ от март насам показват доста голямо увеличение на депозитите на домакинствата.

През март имаше масово, дори паническо теглене на пари, което доведе до първи спад на месечна база на новите депозити. Веднага след това обаче, когато стана ясно, че краят на света все още не е дошъл, но не се знае колко време ще живеем в изолация, трендът се обърна. През април домакинствата добавиха 560 млн. лв. към влоговете си, а за май и юни сумите възлязоха съответно на 142 и 234 млн. лв. Общо през второто тримесечие беше отчетен ръст от 936 млн. лв. спрямо 543 млн. лв. за първото тримесечие и 643 млн. лв. за второто тримесечие на 2019 г.

В последните 12 месеца населението у нас е увеличило спестяванията си с 4,17 млрд. лв.

Ръстът за последните 31 месеца възлиза на 10,7 млрд. лв., което прави близо по 346 млн. лв. средно на месец.

Това рязко увеличение на спестяванията през второто тримесечие, когато мерките за социална изолация бяха най-силни, съвпада с рязкото намаляване на разходите за крайно потребление по същото време, показват данните на Евростат. Те са намалели с 1,7% в сравнение с предходното тримесечие. При тези разходи обаче няма рекорд - в средата на 2009 г. е било доста по-страшно и разходите на хората в ЕС са намалявали с по 4% всяко тримесечие, което също нагледно показва разликата между тогавашната икономическа криза и сегашната.

При това положение няма как хората да изпитват оптимизъм. Любопитното от последните потребителски анкети на НСИ е, че населението на българските градове очаква икономическата ситуация в страната през следващите 12 месеца да се влоши, докато селското население очаква точно обратното - да се подобри. Прогнозите на хората за икономиката през следващата 1 г. са дори още по-лоши, отколкото са били преди 10-ина години. Единствено прогнозите и очакванията им за собственото им материално положение не са чак толкова негативни, но все пак са много по-лоши, отколкото са били между 2015 и 2019 г.

 

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бърз като светлината е Къци Вапцаров, който прелита през столични булеварди с колелото си, видя зоркото око на "България Днес". Шоуменът не се притеснява от натоварения столичен трафик и ловко фучи около автомобилите, придвижвайки се в бус лентата. СНИМКИ: "България

Лае като куче, грухти като прасе и пее хита "Бел чао". Що е то? Верният отговор е изключително талантливият пагагал Джаро от София, който е хит в социалните мрежи не само в България, но и по света. Чудатата птица има десетки видеа в интернет, в които показва необикновените си умения. Последната му изява е изпълнението на римейка "Аз съм Джаро

Пред Темида са изправени да отговарят трите най-големи банди за телефонни измами, разбити през 2019 г.! На подсъдимата скамейка вече се пържат тарторите на ало мафията - Борислав Димитров-Бобито от Горна Оряховица, Димитър Серафимов-Келеша от Левски и Христо Атанасов-Пожарникаря от Ветово, както и аверите им, научи "България Днес"