Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели
Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина
Там е заровен Васил Левски, но още на сутринта трупът му изчезва
Полуразрушено е при бомбардировките на 10 януари 1944 г., после му монтират подслушватели
"Тук има много негативна енергия, постоянно ме боли главата - това повтарят почти всички, стъпили в сградата, в която 135 години депутатите творят закони и решения и където последният звънец удари на 31 юли. Отрицателните и вредните излъчвания може и да са внушение, но е факт, че историята на постройката е свързана със смърт, разрушения, ранени, подслушване и протести. Иначе тя е паметник на културата от национално значение.
Теренът е предоставен от някогашното Софийско градско общинско управление, но преди векове на това място се е намирало старо римско, а впоследствие и т.нар. турско позорно гробище за престъпници. В древна Сердика тук са погребвали мъртвите. Някои изследователи твърдят, че
центърът на траурния парцел е бил точно под кабинета на председателя
на парламента, който е разположен в източното крило (до градинката срещу Софийския университет). Векове по-късно екзекутираните като престъпници са били заравяни от османците до северния вход, където е делничният вход за народните представители (към храм-паметника "Св. Александър Невски").
Теренът е близо до мястото, където е било бесилото на Васил Левски на днешния площад "Паметника Левски". След обесването на Апостола турските власти са го откарали в позорното гробище. Но още на следващия ден дупката се е оказала празна и оттам нататък пътят на костите му се губи. И версиите за това къде са се озовали, са много.
До края на XIX век мястото на некропола, където е бил трупът на Васил Кунчев и където попада доскорошната сграда на парламента, е било извън София. Когато градът става столица, новата власт започва да мисли за строеж на обществени и административни сгради.
В този момент вместо парламент на пл. "Народно събрание" има ромски катун. Ето какво пише Иван Вазов: "Мястото, дето днес горделиво се извисява зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града.
"Няколко цигански колиби бяха разпънати там";
През февруари 1884 г. второто правителство на Петко Каравелов (Либералната партия) взема решение да се построи здание за Народното събрание.
Проектът е изпълнен само за няколко месеца - от първата копка на 4 юли до тържественото освещаване на 25 ноември. За целта от бюджета са отпуснали 220 хиляди френски франка. По онова време левът е бил приравнен към франка, чиято днешна стойност е 3,27 евро. Така излиза, че
за построяването на емблематичната сграда са отишли 1,4 млн. лв.
сегашни пари. А за облицовката й са поръчани материали от Австро-Унгария.
Преди да бъде издигнато познатото здание, депутатите заседават във Велико Търново, Свищов, а после в Клуба на руските офицери (Военния клуб) в София, както и в гимназия на ъгъла между улиците "Московска" и "Дунав".
Къде е било първото обиталище на депутатите и каква е връзката му с театрална трупа, можеше ли да се предотврати култовата реплика на Петър Младенов "Най-добре е танковете да дойдат", четете ТУК.