Що е мутра и как политикът да излезе сух от “дълбоките държави”

https://www.24chasa.bg/novini/article/8951161 www.24chasa.bg
9 август 2020 г. В живо включване от барикадата на Орлов мост се видя как някогашния царски депутат и настоящ заможен бизнесмен Димитър Ламбовски се приближава до Христо Иванов, той позира за снимка с него, а Ламбовски му съобщава: “Значи, изключил съм си телефона, защото тоя се е обадил на Маджо”. ИЛЙСТРАЦИЯ: КАДЪР ОТ ВИДЕОТО

l Нищо в политиката не е черно-бяло, нищо, че лозунгите твърдят обратното. И случката с Христо Иванов и Ламбовски го доказва

l През 1996 г. Иван Костов преживява почти аналогичен конфуз, когато в ресторант “Олимп” на сбирка на сините идва единият от Маргините - тогава лидерът на СДС ще възкликне, че животът е по-силен от скрупулите, и ще признае, че е застраховал двете си коли в СИК

Без да се усети, разхождайки се преди двайсетина дни по Орлов мост сред юнаците от партийната ядка, Христо Иванов

хлътна в най-стария и

свиреп сблъсък на

концепции за политиката

в западната цивилизация

Идеализъм или прагматизъм? Средствата ли са по-важни, или постигането на целта? Има ли значение как ще извървиш пътя, или от значение е единствено победата?

От едната страна реформаторските сили от площада са притиснати от традицията на идеализма в политиката, която идва още от Платон и Аристотел. Тя гласи, че не бива да се правят никакви компромиси с добродетелите.

Протестът е обявен за тържество на високия морал и чистите ценности (Мутрите вън!), но ето че в излъчване на живо се появява Димитър Ламбовски, снима се с Иванов и говори за Маджо (“Значи, изключил съм си телефона, защото тоя се е обадил на Маджо.”)

В традицията на култа към ценностите лидерът на “Демократична България” гнусливо се отдръпва, бързо се разграничава (“лично аз нямам никаква представа коя мутра с коя друга мутра е разговаряла”), за да се изчисти от всякакви подозрения. Дори обещава да ревизира сделки. Иска отваряне на досиетата на прехода.

Би трябвало да каже рязко, че Ламбовски е провокатор, но не го прави.

Защо? Защото

Ламбовски е ключовият

свидетел, който крепи

“Осемте джуджета” -

един от основополагащите митове на политико-медийния кръг “Иванов” в сегашната криза. Филмът разказва как се отнема бизнес, ярък пример за корумпирана власт, която трябва да бъде свалена.

Но ако Ламбовски е провокатор, защо да вярваме на посланията на “джуджетата”? Излиза, че е крайно ненадежден свидетел и разследването, опряно на него, е колос на глинени крака. Тъмна фигура или надежден свидетел? Политико-медийният кръг не иска да се задълбава много в тази посока и отклонява разговора към сочене на свои архиврагове, този трик винаги работи.

Но в бъдеще - нали ще се връщат в голямата политика, за да променят из основи България - ще ги притисне и противоположната на идеалистичната - прагматичната концепция за политиката - реалполитик, която идва от Макиавели, та до Кисинджър. Тя гласи, че политиката се движи от интереси, няма абсолютно добро и зло, добро е това, което води до постигане на целта. Компромисът, сделката е позволена, стига да води до по-голямата цел. 

Големите световни сили

правят сделки с

тоталитарни режими,

за да стабилизират региони Правораздавателни органи сключват сделки с мафиоти за амнистия, ако пропеят срещу своите. Или, спомнете си как у нас преди изборите през 2005 г. царят обеща да не се коалира с БСП, но след дълги седмици на агония в опити новият парламент да роди управление, накрая се роди тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Просто животът е това, което се случва на политика, докато сипе обещания.

Логиката на развитие на бунта сега обаче изключва компромиси. Това всяка вечер се повтаря в преки тв и радиовключвания от протеста.

В началото бе президентът Радев с безкомпромисното “Мутри вън! Оставка!”. Недоволството

говори изцяло в морални,

че даже в естетически

категории

От лозунгите на улицата и от медийните интервюта посланието е ясно: властта е корумпирана, зла и прикрита - искаме честност и прозрачност! Властта е груба, глупава, нагла - искаме достойно отношение и лидери със западни стандарти на поведение и образование! От едната страна сме само в бяло, срещу нас - непрогледен мрак.

Моралният максимализъм е хубаво нещо... докато не се появи някой да ти шепне в ухото за Маджо. 

Ако си спомни

почти аналогичен конфуз

от септември 1996 г.,

когато до Иван Костов

застана Красимир

Маринов - Маргина

в ресторант “Олимп”. Там неговият собственик Славчо Христов организира среща за фондонабиране за президентската кампания. Тогава “Капитал” описва това като “Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”. В текста се изреждат бизнесмени от синия и червения спектър, които са присъствали. “Шокиращо подейства на физиономистите появата на Красимир Маринов - Маргина, едно от лицата на СИК”, пише репортерът. И допълва обясненията за състава на компанията на лидера на СДС Иван Костов.

“Поканихме хора, които познаваме, които мислеха, че могат да поемат публично отговорността да се появят на такова място.”
За твърдия Костов това не е било събиране на съмишленици, а много либерален подход за включване в гост-листа. Вероятно, без да го казва, Командира намеква, че са дошли лица, които са платили за синята кампания. А присъствието на Маргина Иван Костов не отчита като нередно. Според него по-опасно щяло да бъде, ако в “Олимп” гостували Маджо и Пашата.
По онова време "Капитал" цитира свой източник от ръководството на СДС според който
"СИК са се разцепили на
червен СИК и син СИК".
Костов пък споделил,
че и двете му коли са
застраховани в СИК
“Животът е по-силен от скрупулите, особено когато се отнася за коли”, беше категоричен шефът на СДС.
Два дни след това на пресконференция изпълнителният директор на СИК Димитър Попов гръмко обявява, че имуществото на СДС е застраховано при тях. След това споделя пред журналистите, че лично Иван Костов е ходил да преговаря с него, за да му направят отстъпка."
Собственикът на онзи ресторант “Олимп” Славчо Христов, който
постига зашеметяващи 
бизнес успехи при Костов,
но какви връзки има в кариерата си. Според Едвин Сугарев “Славчо Христов две години е вицепрезидент на футболен клуб “Славия”. Смята се, че оттогава е приятел с Милчо Бонев (известен повече като бай Миле), президент на “Славия” и съдружник в СИК и “Интергруп”. Същият е разстрелян в ресторант-градината на “Славия” на 30 юли 2004 г.”
Историята с Иван Костов и живота, който е по-силен от скрупулите, е просто част от реалността - за 30 години преход в България
се появиха
поне две “дълбоки
държави”
Те разбират политиката по свой, трети начин. Силно мотивирани са. И изобщо не са само зад едната страна на барикадата, поне ако съдим по всички публични факти. Тепърва ще се люшкаме от вълните, надигнати от тези сумрачни дълбини.
Проблемът със създаването на трескаво очакване, че ще дойдат ангели от небето да ни управляват, е, че трябва да ги намериш отнякъде.
Когато говориш само за морал, трябва да си 100% сигурен, че при теб няма да лъсне лицемерие, връзкарство, непотизъм, двоен аршин.
Каквото и да говорят и Христо Иванов, и Корнелия Нинова, и Мая Манолова, и останалите политически лидери, които подкрепят протеста, те не са вчерашни, даже и онзиденшни не са и със сигурност знаят за какво става дума.
По думите на социалния антрополог Харалан Александров “революционният колектив си присвоява огромно морално превъзходство. Големият риск пред всяко революционно начинание е моралният нарцисизъм.

Като кажеш “мутрите - вън” и дефинираш всички извън теб като лоши - ставаш много уязвим за морална критика. Мисля, че това се случва вече. Трябва много да се внимава да не се влезе в тази сектантска нагласа, че идва пречистващияш огън, ще изринем стария свят на покварените и ще възстановим вечна правда.” 
“Мутрите - вън!” и “Мафията вън!” са прости и ясни революционни лозунги. “Да си върнем държавата!” звучи също толкова кратко, ясно и просто като “Цялата власт на народа!”. Такива лозунги всъщност са популистки, защото могат да увлекат масите, но идва въпросът “Какво следва?”, който дразни популистите - те са по кратките изчистени формати. А четейки историята сме сигурни, че може да следва всичко. Диктатура на пролетариата. Завръщане на монархията. Кубинска криза. Купонна система. Валутен борд и нов цивилизационен избор.
Вариантите за развитие са много, кой ще се реализира -
това зависи от лидерството
Добрите лидери знаят как да менажират политическа криза. Слабите се оставят кризата да ги менажира.
На икономиста Джон Кенет Гълбрайт приписват мисълта: “Политика - това е избор между гибелното и неприятното”. Което значи, че в политиката рядко трябва да избираш между черно и бяло. Има много оттенъци на сивото.
Къде е обаче
линията,
която не бива
да се преминава?
Без компромиси не може да се прави политика, важно е къде слагаш границата. Ако е далеч в едната посока, ще затънеш в лепкави зависимости. Ако е далеч в другата, ставаш фанатик или като болшевиките през 1917 г. - безкомпромиси към “съглашателството”.
Всъщност модерните западни стандарти за правене на политика са развили фини механизми за контрол на политическия морал, инсталирали са много регулации и процедури, в центъра на които е преследването на конфликта на интереси.