След бума на насажденията с орехи субсидията за тях спря

https://www.24chasa.bg/novini/article/8983730 www.24chasa.bg
Насажденията от орехи край пътищата в България са значителни на брой и влизат в статистиката, но често продукцията от тях е в сивия сектор.

Засегнати са производителите на всички черупкови плодове, обещават им помощ за зимните пръскания

Производителите на лешници, бадеми и орехи са сред малкото подсектори в земеделието ни, които са без почти никакво подпомагане.

“Черупковите също сме овощен вид, но за разлика от другите плодове, нямаме нито обвързана подкрепа, нито “де минимис”, нито зимни пръскания. На практика бяхме изключени и от извънредната мярка за подпомагане заради COVID-19”, заяви за “24 часа” Илиас Сарнук от Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове.

Единствените субсидии, които получават избралите да произвеждат ядки, са директните плащания на площ и зелените плащания. Те обаче са минимални на фона на разходите, които имат стопаните. В първите години трябва само да инвестират - за засаждане и отглеждане на младите насаждения, докато влязат в плододаване. За лешниците това е след 4-5 г., а за орехите и по-късно - 6-7, че и повече години. Едва след това започват да идват първите приходи.

До 2016 г. черупковите плодове са получавали т.нар. обвързано подпомагане. Тогава обаче са извадени от чувствителните сектори и остават без субсидии. Заради промяната губят и 19 точки за приоритетен сектор и при кандидатстване за инвестиции в стопанствата по мерките от Програмата за развитие на селските райони. Това попречило на фермери, които успели да засадят градини от първите приеми по ПРСР, да развият стопанствата си със системи за напояване и покупка на машини.

Липсата на специфично подпомагане на производителите на лешници, бадеми и орехи е затова, защото те

вече не

отговарят

на условията

за обвързана

подкрепа

и чувствителен сектор, защото при тях площите са нараснали в пъти през последните години, обясниха от земеделското министерство. Според статистиката например орехите през 2011 г. са били 835 хектара, през 2015 г. стават 3034 ха, за да стигат до 18 484 ха през 2016 г. Или

за 5 години

ръстът е над

20 пъти

Голямо увеличение имало и при лешниците и бадемите. Затова и те били включени в групата с ограничения и всички черупкови останали без субсидии. Като цяло орехите, бадемите и лешниците у нас били над 250 хил. декара и са над 1/3 от всички площи с трайни насаждения, които през 2019 г. са 733 890 дка. Младите градини, невлезли в плододаване при трите черупкови вида, са малко над 113 хил. дка.

“Статистиката е в министерството, сигурно е така”, коментира Илиас Сарнук. Според него обаче трябва да се види

какво стои

зад числата

Защото въпреки главоломно увеличените площи продукцията като реколта е една и съща през последните години. Тя не стигала да се задоволи дори само вътрешният пазар.

Въпросът е до каква степен тези ръстове на площите са реални и може ли да се очаква реколта от тях, смятат от браншовата организация. Например при орехите голямото нарастване идвало от включване в статистиката на насажденията в горските масиви, които били от 70-те години на миналия век. От тях обаче реколта почти нямало. Направено било по някое време само заради субсидиите.

При орехите имало и голям сив сектор от крайпътните дървета, които циганите обирали и предлагали като ядки на пазара. При лешниците и бадемите нещата били повече под контрол, защото почти изцяло насажденията са нови. Тези, които са от социализма, вече на практика били изрязани, защото им е минал амортизационният срок, който е около 30 години.

“Не трябва да слагаме всички хора под общ знаменател, има такива, които са садили на пазарен принцип, защото знаят, че има перспектива в черупковите плодове”, заяви Сарнук. Но станали и доста изкривявания, особено по мярка “Млад фермер”. Там мнозина боднали по някоя пръчка, защото смятали, че черупковите плодове се гледат сами, и похарчили субсидията от 50 000 лв. за коли. От такива насаждения не можело да се очаква да влязат в плододаване. Тези площи обаче влизали в статистиката и пречели реалните производители да получат подпомагане.

Преди няколко седмици членовете на браншовата асоциация на черупковите плодове се събрали в Казанлък, за да обсъдят положението в сектора. Всички били единодушни, че

трябва да

се борят за

равнопоставеност

с другите сектори На 22 юли асоциацията е провела среща и със зам.-министъра на земеделието Вергиния Кръстева. На нея станало ясно, че за извънредната мярка за COVID-19 промени нямало как да се направят в последния момент. Затова и секторът можело да кандидатства само по второто направление, по което обаче се дават само по 30 лв. на зает. А при стопанствата с черупкови плодове повечето дейности били автоматизирани и 5 човека с машини можели да отглеждат без проблеми 500 дка градини. Така реално подпомагане по мярката нямало как да се получи. В същото време по-големите компенсации по първото направление за COVID-19 имало дори и за декоративни дървета.

“Има шанс да бъдем включени в зимните пръскания”, заяви Илиас Сарнук. В момента се работело с института в Пловдив и водещи агрономи и предстои да бъде изпратена позиция до министерството. Надяваме се да получим одобрение и най-после поне една мярка да се прилага и за нас, коментираха от браншовата асоциация. Като цяло разговорът със зам.-министър Кръстева бил положителен и надеждите са секторът да получи подкрепа в новия програмен период. Договорено е и в следващите 1-2 години в министерството да направят

пълен преглед

на сектора

и да отсеят кои насаждения са стари, кои нови, от кои може да се очаква продукция и от кои - не. Така можело да се стигне до по-правилни числа, на базата на които да се аргументират държавните политики. А и щяло да има проследимост и контрол на качеството на продукцията.

Иначе мнозина виждали перспективите в производството на ядки в България. Страната ни имала конкурентни предимства с прекрасни природо-климатични условия за черупкови плодове, а и традиции в отглеждането им. Всеки, който е опитвал българска ядка, харесвал вкуса ѝ.

“Ако се развиваме правилно и премахнем пречките, може да произвеждаме толкова много, че да не смогнем да изпълним заявките за износ”, коментира Илиас Сарнук. Но трябвало да се научим не просто да предлагаме някаква продукция, а точно такава, която се търси на даден пазар. Интерес към отглеждане на лешници, бадеми и орехи у нас имало и от чужди инвеститори. Например наскоро испанска фирма търсела 60 дка терен за разсадник за бадеми.

Не искаме някакви чудеса и да сме приоритет, просто искаме да сме равнопоставени на другите браншове, обясниха от асоциацията на черупковите плодове. В момента

секторът се

развивал с

едва около 10%

от потенциала си

и ако не съумеем да подновим, реорганизираме и усъвършенстваме производствените и преработвателните си процеси, до няколко години страната ни щяла да е извън пазара.

Изкупуването да е само от регистрирани пунктове и след 5 септември

Да се забрани брането на орехи преди 5 септември и изкупуването да става само от регистрирани пунктове. Това предлага браншовата асоциация на производителите на черупкови плодове.

В последните години масово цигани обирали крайпътните орехи и тези в горите още в края на август, когато ядките не са напълно готови. Това било похабяване на реколтата.

Ако изкупуването е само от регистрирани пунктове, ще има проследимост на ядките, защото в момента никой не знае откъде са и какви са, коментираха браншовиците.

Затова и не можело да се гарантира постоянно качество. Заради този огромен сив сектор и държавата губела данъци и приходи в хазната.


90% от лешниците се използват в сладкарството

90% от реколтата от лешник се преработва в сладкарската индустрия. 85% от търсенето е концентрирано в Европа.

Най-големият производител на лешник е южната ни съседка Турция, и то по-конкретно регионите, близки на Южното Черноморие. В последните 10 години се увеличават и площите с лешници в други традиционни производители като Италия и САЩ, както и в нови страни като Чили и Австралия.