За кого са европарите – за България или за Борисов? И защо Йончева и леви в Брюксел искат да ги спрат

https://www.24chasa.bg/novini/article/9004110 www.24chasa.bg
ВЕРА ЮРОВА

До 2 седмици представят доклади за законността във всички страни от ЕС

Механизмът за спиране на евросредства е възможен само при крупни злоупотреби с еврофондове, а в България такива до момента няма. Това обясни пред “24 часа” евродепутатът Емил Радев, който е и зам.-шеф на комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни въпроси, пред която бе изслушана зам.-председателката на ЕК Вера Юрова.

“На всяка една страна може да бъдат спрени еврофондовете при доказани злоупотреби, но България в момента въобще не е в такава ситуация. В такава ситуация бяхме през 2013 г. при правителството на Орешарски, когато бяха констатирани нарушения и беше спряна една част от еврофондовете за страната ни”, коментира Радев и добавя, че протестите в страната не биха могли да повлияят на еврофондовете ни.

Бъдещите планове в ЕС обаче са за по-строги правила при отпускането на европари. В последните години Европарламентът настоява отпускането на европари да бъде обвързано със състоянието на върховенството на закона. “При обсъждането на рамката за следващия програмен период 2021-2027 г. видяхме, че в съвета няма голяма подкрепа за такъв тип механизъм, въпреки че парламентът продължава да настоява”, обяснява Емил Радев.

Ирландската

социалистка

Клеър Дали

поиска да се

спрат европарите

за България

като отглас на изказването на евродепутатката Елена Йончева, която даде крайно негативния към България тон, който подхванаха редица основно леви евродепутати на заседанието на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европарламента. Парите, които българските данъкоплатци ползват от бюджета на Еврокомисията, са предимно за земеделие, метро, наука и образование и изобщо кохезия със Запада. Това все пак са пари и на българските данъкоплатци, а не на Бойко Борисов. 

Идеята така да се накаже премиерът е нонсенс, защото от тези пари се ползват българските граждани и ако наистина бъдат спрени по начина, по който говорят евролевите, това означава ликвидация на българското земеделие със сигурност. И е в противоречие с Общата селскостопанска политика, което може да разклати изобщо сигурността в ЕС, защото производството на храни е въпрос на национална сигурност и устойчивост на целия съюз

Очакваше се то да е процедурно заседание, на което зам.-председателят на Еврокомисията с ресор прозрачност и ценности Вера Юрова да докладва за актуалното състояние на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който се прилага към България и Румъния.

Въпреки като цяло положителната оценка на

ЕК, която за

пореден път

потвърди, че

препоръчва

отпадане на

механизма за

нашата страна,

Йончева направи крайно остро изказване, а лайтмотивът му бе подхванат и усилен от някои леви евродепутати. Ирландката Клеър Дали от групата на Европейската обединена левица дори предизвика скандал със зам.-шефката на ЕК Вера Юрова.

“Скандални нива на корупция, липса на медийна свобода, неефективни реформи, системни нарушения на основни човешки права, масово незачитане на европейските принципи, постоянна пропаганда и фалшиви новини, разпространявани от самите власти. Бити и заплашвани журналисти, изнудвани бизнесмени, показни операции срещу опозиционни лидери.” Така описа ситуацията в България Елена Йончева, евродепутатка от БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите. Предложените от ГЕРБ промени в конституцията Йончева определи като “родени в страх и на тъмно”.

“Днес е времето ЕК да избере кое ѝ е по-скъпо - демокрацията в България или Бойко Борисов”, завърши изказването си Елена Йончева с остра нападка към представителката на ЕК, дошла да докладва.

Като ехо и с директни нападки към ЕК последва позицията на ирландката Клеър Дали, която

обвини Юрова и

цялата комисия в

некомпетентност

“Ако ЕК наистина смята, че напредъкът в България през последните 13 години е добър, то заключението ми е, че вие сте или дълбоко некомпетентни, или че напълно слугувате на интересите на Бойко Борисов заради връзките му с определени групи в този Европарламент и в целия ЕС”, каза депутатката от Европейската обединена левица. Тя директно предложи да се спре еврофинансирането за България. 

“Хората по улиците в София искат да знаят дали стриктно ще следите с този мониторинг, но също така и дали ще спрете парите на тези бандити. Защото европейските фондове овластяват тези хора и им позволяват да се развихрят в пълномащабна корупция, която всъщност наказва българите”, добави Клеър Дали, определяйки “бездействието на ЕК като съучастие с Борисов”.

Юрова се засегна от репликата на ирландката. “Категорично отричам обвинението към мен, че съм

съучастничка

на г-н Борисов

Моля, не ме обиждайте така. Аз върша работата си в условията на пълна честност и прозрачност”, каза обидено Юрова.

Настояването за спиране на европарите подхванаха и представители на други леви формации. Тинеке Стрик от Зелените коментира, че състоянието на законността у нас постоянно се влошава и говори за “ендемична корупция”. Тя говори също за брутално полицейско насилие спрямо протестиращите и призова за наказателни процедури и за спиране на европейските средства за нашата страна.

Зам.-шефката на ЕК обаче призна, че институцията няма неограничени правомощия. “Трябва да сме наясно какви мерки може и не може да предприема ЕК. Тя не е член на конституционен съд, не може да влезе и в ролята на прокурор, нито на арбитър във вътрешнополитически план. Тук

трябва да

се намесят

държавите

членки”,

каза Вера Юрова, хвърляйки топката в полето на Съвета на ЕС.

По-рано в доклада си тя направи същото, казвайки, че въпреки препоръките на ЕК и ЕП за отпадане на МСП за България, крайното решение е на Съвета на ЕС, който сега се председателства от Германия.

“Усилията ни сега са насочени към новия механизъм за върховенството на закона, по който ЕК оценява както България, така и всички останали членки на ЕС”, посочи Вера Юрова. Тя съобщи, че

на 23 септември

ЕК ще представи

първите подобни

доклади

Юрова подчерта, че законността има пряко отношение към дейността на инвеститорите и състоянието на икономиката, и добави, че въпросът се очаква да бъде показател при отпускането на средства от ЕС за икономическо възстановяване от пандемията от коронавирус.

В предстоящия доклад за България ще бъде изразена тревога за свободата на изразяване и за състоянието на медиите. Подобна е обстановката в много други държави от ЕС, поясни Юрова.

Зам.-шефката на ЕК подчерта, че докладът по МСП от октомври 2019 г. установява, че напредъкът на България е достатъчен, за да се смятат за изпълнени ангажиментите на страната, поети при присъединяването ѝ към ЕС. В него обаче се подчертава, че България трябва да изпълни конкретните препоръки на ЕК. Сред тях са

реформи по

отношение

борбата с

корупцията,

процедури за

отговорност и

отчетност на

главния прокурор,

спазване на препоръките на Венецианската комисия, както и възможности за мерки срещу прокурори при наказателни действия. “Явно е, че гражданите на България и Румъния искат да продължим наблюдението и да продължим да оказваме натиск чрез стандартизирани, а не извънредни инструменти. Затова сега се обсъждат и докладите за върховенството на закона, които следва да са ежегодни инструменти за превенция. Те са сравними с МСП, но преследват по-широки цели”, добави зам.-шефката на ЕК.

Елена Йончева: Няма да пострадат българските

избиратели, а само онези, които

обслужват корупционния модел

Абсолютно могат да спрат парите от европейските фондове. Както каза Вера Юрова, не трябва да се забравя, че има процедури за спиране на средствата при нарушения на върховенството на закона.

Не бих се чувствала виновна, ако се случи подобно нещо, тъй като парите, предназначени за българските избиратели, няма да спират. Ще бъдат спрени само онези, които са за обслужване на корупционния модел. Това е част от инструментите, които Европейският парламент и Европейската комисия могат да използват за регулиране на средствата, свързани с върховенството на закона.

Така че парите пак ще дойдат, но не по този корупционен начин, при който биват заделяни 50%.

2 пъти ни режат средствата от ЕС

- при Станишев и Орешарски

- Първия за аферата “Батко и Братко” и измамите по ФАР, САПАРД и ИСПА

- При последното управление на БСП спряха програмите “Околна среда” и “Регионално развитие” заради обществените поръчки

Досега 2 пъти са спирани европарите за България. Първият е по времето на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев през 2008 г., когато бяха замразени средствата по предприсъединителните програми ИСПА, ФАР и САПАРД. Мотивът беше аферата “Батко и Братко” и конфликт на интереси в пътния фонд. Тогавашният шеф Веселин Георгиев беше възложил обществени поръчки за над 120 млн. лв. на фирма, която се управлява от по-малкия му брат. След 8-годишни дела Веселин Георгиев беше оневинен от съда.

Парите по земеделската програма САПАРД бяха спрени заради измами с купуването на стара техника и представянето ѝ за нова.

Размразяването на парите стана през 2009 г. след изпълнение на т.нар. екшън план с мерки - пътният фонд стана агенция, завиши се контролът на поръчките и др.

Второто спиране на европарите стана през 2013 г. при правителството на БСП и ДПС начело с Пламен Орешарски. През ноември 2013 г. първо бяха спрени плащанията по водните проекти по програма “Околна среда” заради проблеми с провеждането на обществените поръчки. През юни 2014 г. ЕК замрази и част от ОП “Регионално развитие”.

Парите бяха пуснати, след като България преразгледа всички договори по двете програми и наложи финансови санкции на общините. 

Много гласове се надигат за обвързването на върховенството на закона в страните от ЕС с еврофинансирането, което получават. На изслушването пред комисията LIBE е ЕП зам.-шефката на ЕК Вера Йоурова потвърди, че при отпускането на средства от ЕС за икономическо възстановяване от пандемията от коронавирус ще се вземат под внимание показателите в новите доклади за законността, които ще бъдат представени на 23 септември. Тя не даде повече подробности кое точно финансиране от бъдещия дългосрочен бюджет може да бъде засегнато.

Това ще зависи от преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) и Фонда за възстановяване с общ рамер 1,8 трилиона евро. Разговорите между Съвета на ЕС и ЕП са още на ранен етап, въпреки че времето изтича, ако се спази срокът МФР да влезе в сила от 2021 г. Обвързването на зачитането на принципа на правовата държава с изплащането на средства от ЕС е един от най-деликатните въпроси в преговорите. ЕП настоява за такова обвързване. Мнозина гласуват с две ръце, но Унгария вече заплаши, че ще блокира бюджета, ако той не е изгоден за Будапеща.