Лилия Димитрова: Очакваме труден студен сезон, но вече сме по-гъвкави и подготвени

https://www.24chasa.bg/novini/article/9007472 www.24chasa.bg
Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International

Закон за личния фалит ще позволи да отделим добросъвестните платци в реално затруднение от хората, търсещи вратичка за злоупотреби, казва изпълнителният директор на Frontex International

Професионалният път на Лилия Димитрова стартира като маркетинг и търговски мениджър в различни дружества от индустриите ИТ и аутсорсинг за период от 10 години.

Кариерата ѝ във финансовия сектор започва през 2014 г. в Провидент Файненшъл България (част от международната група International Personal Finance), където в рамките на 3 години последователно заема позициите Мениджър обслужване на клиенти и Маркетинг мениджър, и е член на Борда на директорите на компанията в България.

Лилия Димитрова поема длъжността Главен изпълнителен директор на Фронтекс и член на Борда на директорите на дружествата от групата. Тя започва своята работа в компанията като Главен оперативен директор, отговорен за бизнес развитието и доставката на услуги на дружествата.

Лилия има диплома за Магистър по Финанси от УНСС и допълнителна специализация по Стратегически аутсорсинг в Университета в Съсекс, Великобритания.

- По-лек или по-тежък ще бъде изходът от COVID кризата спрямо тази от 2008 г.?

- Изходът, както и самата ситуация, в която се намираме, имат една отличителна черта – трудна прогнозируемост. Нямаше как да предположим, че цели индустрии просто ще спрат да функционират. Наличието на толкова силно засегнати браншове се отразява и ще се отрази сериозно на финансовата система в целия свят.

Предишната Глобалната финансова криза се „разгръщаше” повече от една година. Днес говорим за здравна криза, която ни направи свидетели на рязък срив на икономиките в рамките на 3 месеца.

Но най-явната отлика на ситуацията днес е, че тя има коренно различно естество и не влиза в рамките на познатите ни макроикономически модели. Стандартната финансова криза следва относително класически цикъл на възникване, етапи и период на възстановяване, докато сега никой не ни обещава, че сривът няма да се повтори нито знае какъв ще е изходът от ситуацията. Това, което се случва, няма аналог и изисква цялостна промяна на познатите ни механизми и най-вече – на начина ни на мислене. Именно защото не можем да прогнозираме, се налага да станем изключително гъвкави. Да установим методи на работа, които да обезпечат промени на всеки един процес, при това бързо и по един различен и иновативен начин.

- Какви поуки си взехме според вас? Станахме ли по-разумни при ползването на заеми или отново бяхме „на море на кредит”?

- Всяка трудна ситуация кара хората да се замислят. Това е и хубавата част на предизвикателствата във всеки аспект на живота – правят ни по-разумни, по-опитни и осъзнати.

Имаше един труден момент в месеците април и май, когато хората не знаеха какво следва нито за колко време и предпочитаха да не плащат задълженията си, а да пестят. Мога да кажа, че през последните месеци обаче потребителите продължават да плащат задълженията си и въпреки затрудненията, които немалка част от тях изпитват, търсят начини да стабилизират финансовото си състояние. Те добре осъзнават, че е вероятно да следва нов негативен период през зимата, например. И ако не се справят с бюджета си, ще се наложи да теглят нов кредит, а повечето от тях се стремят да избегнат този вариант.

Банките също станаха по-консервативни, кредитирането през последните месеци се сви. По данни на БНБ се наблюдава намаляване както в броя /1.9%/, така и в размера /0.3%/ на кредитите на домакинствата спрямо края на месец март 2020. Понижението в общия брой заеми на годишна база пък е 4%. Най-съществен е спадът при по-малките кредити – тези под 1000 лева. Техният брой на годишна база пада с 8.5%, а размерът им – с 3%.

Смятам, че тази година „морето на кредит” не е така често срещано – и то не поради невъзможност, а поради осъзнаване на всички страни – кредитополучатели и кредитори. За да се справим с тази ситуация, е важно не само да си вземем поуки, но и да не ги забравяме, когато нещата се стабилизират.

- Какво да очакваме от банките през есента?

- Добрата новина е, че този път банките са много по-подготвени и имат план как да действат при различни сценарии. Забавянето във финансовия сектор е факт, кредитирането се сви, което се отразява негативно на цялата финансова система. БНБ удължи мораториума по кредитите до 31 март 2021 г. Те очакват труден студен сезон и се адаптират. Правилното управление на очакваните необслужвани кредити е ключово за ефективната работа на финансиращите институции. При липса на кредитиране възстановяването на макрониво ще бъде трудно.

В същото време, банките в момента не следят толкова каква е стойността на имота, за който се тегли заем, а преценяват доколко клиентът е в състояние да покрива вноските си. Те не искат отново да се „напълнят” с имоти, целта им е кредитирането да бъде стабилно. Трябва да имаме предвид, че кредитирането е свито по-скоро за малки, потребителски кредити, т.е. необезпечени. На практика няма спад в ипотечните заеми – кредитите между 100 и 250 хил. лева дори растат, което значи,че хората купуват жилища. Този път няма да има криза в строителството, което е още една разлика с 2007-2008 г.

- Какво трябва да направим, за да облекчим икономиката днес?

- В ситуация като днешната е много важно да имаме ясни правила, ефективна регулация и правилно разпределение на ролите. В публичното пространство се обсъждат много и различни варианти за това как да оптимизираме процесите по теглене и връщане на кредит.

Аз смятам, че решението е логично и на пръв поглед просто. Но изисква немалко работа на ниво държава и бизнес. Казусът с вечния длъжник, както стана популярен, може да се елиминира чрез закон за личния фалит. Той ще позволи да отделим добросъвестните платци в реално затруднение от хората, търсещи вратичка за злоупотреби.

За да се прилага той успешно обаче, е необходимо звено, което ще структурира информацията и това е нещо, за което апелирам отдавна – т.нар. кредитно бюро. То ще обединява цялата информация за всички кредити на даден потребител, независимо от това от къде, за какво и колко са големи. Така всеки клиент ще има изчерпателна история, до която ще имат достъп всички финансиращи институции. Това ще позволи лесно проследяване на добросъвестността му, както и по-изгодни условия при последващи заеми.

В общ план можем да посочим и друго, което ще подобри икономическата картина. А то е работодателите да се стремят максимално да задържат служителите си. Дори да се налагат промени и компромиси, да запазят трудовите им договори, вместо да разчитат на помощи, което би претоварило социалната система. Вярвам, че това е напълно постижимо. Защото немалко работодатели използваха кризата като аргумент да съкратят служители, а за мен тя трябва да се използва за преструктуриране на процесите.

- Как се справя вашата компания като представителна извадка на бизнеса в България?

- Кризата ни показва, че сме на прав път. Винаги сме били гъвкави, а за мен е било приоритет служителите да чувстват лично удовлетворение от това, което правят. В този смисъл мога да кажа, че ефективността в нашата компания се повиши. Хората разбраха, че ситуацията е тежка, работата от вкъщи ги направи по-самостоятелни, те започнаха да поемат повече отговорности, дадоха всичко от себе си.

Преди кризата съм имала колебания дали моделът на дистанционен труд би бил предимство или недостатък, но днес вече съм категорична – мястото е без значение, когато човек работи с мотивация и с правилните приоритети. Мога да добавя, че успяхме да задържим всичките си служители отпреди месец март.

- Дигитализацията на процесите ли е най-големият плюс от кризата?

- Дигитализирането на процесите е нещо, за което се говори от години, особено у нас, защото процесът е далеч по-назад отколкото в останалите страни-членки на ЕС. Разбира се, поради множеството други приоритети на държава, бизнес и потребители, то често оставаше на заден план. Този път нуждата от дигитализация дойде ударно и без право на избор.

Основен позитив от това за мен е, че се трансформира мисленето – на бизнеса, на хората, на работодатели и служители. Ако пренастройването се развива със същата динамика и индустриите съумеят да го приложат правилно, икономиките могат да се възстановят по-бързо от очакваното и да станат по-устойчиви и стабилни за бъдещето.

- Вашата прогноза за България до края на 2020 и през 2021 г.?

- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Изключително важна за инвестиционния климат у нас е прогнозируемостта. Предпоставка за това е стабилната политическа система. Общата несигурност в България, ведно с глобалните финансови предизвикателства, вероятно ще се окажат спънка за инвестиции, особено чуждестранни, у нас в краткосрочен план. Смятам, че прогнозата за спад от около 6% на БВП у нас през тази година е реалистична и считам, че в голяма степен е в нашите собствени ръце какво възстановяване ще успеем да постигнем догодина. И като казвам нас, имам предвид цялото ни общество. На ниво държава са необходими ясни правила, на ниво бизнес – адаптивност и иновации, на ниво потребители – отговорност и трудолюбие. Смятам, че така ще излезе от кризата бързо и успешно.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Доверието към ВАР, меко казано, се разклати в Италия и предизвика гневни реакции, след като цели три гола на Алваро Мората във вратата на "Барселона" бяха отменени. В мач от груповата фаза в Шампионската лига каталунците победиха като гост "Ювентус" с 2:0 с голове на Дембеле и Меси. Мората записа хеттрик от отменени голове от позиция на засада

Арсен Венгер, който в момента работи като директор в отдела за развитие на футбола във ФИФА, се обяви против създаването на Европейска суперлига. Според легендарния мениджър на "Арсенал" подобен турнир би заличил английската Висша лига. "Висшата лига сега има превъзходство пред останалите първенства в Европа - коментира Венгер

Щатният досега изпълнител на дузпи в "Челси" Жоржиньо най-вероятно ще бъде лишен от тази привилегия. За това намекна мениджърът Франк Лампард след успеха с 4:0 при гостуването на "Краснодар". Италианският национал пропусна наказателен удар в в 14-ата минута, като това му се случва за втори път от началото на сезона