За него строителите ще използват 30 кубика чамови греди и 400 квадрата ламарина
Международен екип от 18 реставратори, представители на 4 държави - Германия, Швейцария, Гърция и България, продължава работата си по консервацията на останките от паната и мозайките в някогашния Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, известен повече като "чинията". За целта американската фондация "Гетти" отпусна 60 хиляди долара в рамките на инициативата си "Запазване на съвременността".
днес група журналисти, сред които и кореспондентът на вестник "24 часа" в Стара Загора, бяха допуснати във вътрешността на "чинията", за да се запознаят с хода на консервацията на мозайките.
Наред с реставраторите, ръководени от проф. Томас Данцл от катедрата по консервационни науки в Техническия университет в Мюнхен, Германия, на обекта работи и строителна бригада от Габрово. Нейната задача е да издигне дървено скеле над мозайките във вътрешния кръг на "чинията", върху което ще бъде закован ламаринен покрив. "За целта ще ползваме 30 кубични метра чамови греди и 400 квадратни метра ламарина", съобщи за "24 часа" арх. Дора Иванова от фондация "Проект Бузлуджа". Този покрив ще пази останките от мозайките от дъжд и сняг, тъй като покривът на самата сграда вече почти не съществува, а водата се оказва един от най-големите врагове на мозайките.
Покривът над паната от вътрешния кръг трябва да бъде готов до края на месеца. Едновременно с неговото строителство продължава и работата по консервацията на паната от вътрешния и от външния кръг на "чинията". Проверка по-рано показа, че една трета от тях, чиято обща площ е 937 кнадратни метра, все още е добре запазена, но ако не бъдат взети спешни мерки за тяхната стабилизация, до няколко години те ще се разрушат напълно.
"Засега възможностите ни са да направим ламаринен покрив само над мозайките от вътрешния кръг и на част от коридора между двата кръга. По-нататък ще търсим начин да защитим и паната от външния кръг, както и да възстановим покрива на цялата сграда. Целта ни не е да реставрираме или да възстановяваме мозайките, а само да ги стабилизираме и запазим във вида, в който са сега", поясни още арх. Иванова. Тя каза още, че очаква скоро обектът на връх Бузлуджа да получи статут на национален паметник на културата, което ще улесни работата по неговата консервация.
Разбира се, ако в годините по-нататък бъде решено друго, реставраторите са събрали прилежно в 150 касетки всички камъчета и части от разрушените мозайки, които са намерили наоколо. Известно е, че във вътрешността на монумента за изработката на мозайките и паната са използвани 2 275 000 камъчета с размери 2 на 2 сантиметра.