Шиндзо Абе си отиде, абеномиката – не

https://www.24chasa.bg/novini/article/9036615 www.24chasa.bg
Премиерите Шиндзо Абе и Нарендра Моди са доволни, след като подписаха споразумение през 2015 г. Япония вложи $ 5 млрд. инвестиции в Индия само през 2016-2017 г., главно в инфраструктурата. СНИМКА: РОЙТЕРС

Извади Япония от десетилетия стагнация с 3 “стрели” - ниски лихви, печатница на йени, структурна реформа

Шиндзо Абе си отиде, но икономическото му наследство ще живее с десетилетия. Така наблюдателите по света посрещнаха оставката на най-дълго управлявалия премиер на Япония, поставил рекорд от почти осем последователни години на власт.

Той се оттегли 12 месеца преди края на мандата си заради тежък язвен колит и остави на наследника си Йошихиде Суга държава, изправена пред нов период на политическа и стопанска несигурност.

Язвата е сравнително ниска цена, която 66-годишният доскорошен лидер на консервативната Либерално-демократическа партия плати за едно напрегнато управление, белязано с икономически обрати, битка с пораженията от гибелно земетресение, унищожителни цунами, ядрени аварии, а сега – и с бедствието коронавирус. Той постигна необичайна за страната си властова стабилност и сравнително добро икономическо здраве, но сега, в условия на пандемия и отложена олимпиада, страната е без ясен дневен ред и стратегия, коментира в. “Ню Йорк таймс”.

Когато в края на 2012 г. Шиндзо Абе - внук на премиер, обявен за военнопрестъпник, и син на външен министър - пое Страната на изгряващото слънце, третата икономика в света от десетилетия се гърчеше в стагнация и хронична дефлация. Новият лидер предприе шокова терапия, известна като абеномика, която

влезе в

учебниците наред

с доктрини като

рейгъномиката и

клинтъномиката

Промяната бе в три посоки, които премиерът нарече “стрели” на икономическо презареждане.

Първата част от неговата тривекторна програма бе свръхразхлабена монетарна политика, с която централната банка рязко увеличи паричния поток, за да изкорени дефлацията. Заработи печатница на йени – между 60 и 70 трилиона, за да се стимулира износът и инфлацията да се повиши до 2%.

Лихвите бяха

свалени до

нулеви и дори

отрицателни

стойности,

за да окуражат потребителите и фирмите да вземат заеми и да харчат повече.

Втората “стрела” – финансови стимули за подтик на търсенето, без огромният публичен дълг да нараства - предвиждаше наливане на пари в икономиката. Правителството започна да харчи повече за сектори като инфраструктурата и се нае да осигури на бизнеса данъчни облекчения. Целта бе да се повиши краткосрочният растеж, а в дългосрочен план да се постигне бюджетен излишък.

Третата “стрела” бе структурна реформа, която да включи по-масово жените в работната сила, да либерализира трудовия пазар и да

вкара повече

мигранти, за

да засили произ-

водителността

и растежа.

Тази амбициозна програма даде смесени резултати. “Пазарът тръгна нагоре, а безработицата надолу - казва Нобуко Кобаяши, консултант от “Ърнст енд Янг”. - Страната излезе от десетилетията застой.”

“Ключовата цел - годишна инфлация от 2%, обаче не бе постигната дори и преди пандемията от COVID-19. Тя не излезе над 1%, което е провал”, коментира Робин Хардинг, шеф на бюрото на “Файненшъл таймс” в Токио.

Паричната политика проработи, “базуката” от масивни покупки на активи от Банк ъф Джапан през 2013-а бе високоефективна, казва той. Доходността на държавните облигации се понижи, борсовите индекси вървяха нагоре и най-важното японската валута се установи под 100 йени за долар - бонус за националната индустрия. Кредитирането нарасна и страната постигна рекордна заетост.

И е почти невъзможно да се оспорва, че Япония би била по-добре с по-високи лихви и по-силна йена, уверява Хардинг.

Неуспехът дойде,

когато Япония

повиши данъка

върху

потреблението

от 5 на 8%

през лятото на 2014 г., за да финансира дълга и социалните програми, и така потопи държавата в рецесия. По-нататъшното увеличение до 10% задълбочи проблема. “Защото, ако си обещал стимули, а правиш рестрикции, става провал. Това е накратко историята на Абеномиката”, пише Хардинг във “Файненшъл таймс”.

Голям резултат не дадоха много проекти и по третата “стрела”. Японките – големият икономически потенциал, не успяха да “изгреят” и да се доберат до високоплатени мениджърски служби. Сега едва 12 на сто от жените са на управленски постове при обещани 30%. Заетостта им наистина нарасна до рекордните 52,2%, но над половината са наети на непълен работен ден.

Непотизмът, или още шуробаджанащината, не е изкоренен, както и доминираната от мъже вековна трудова култура. Страната е със застаряващо население и ниска раждаемост. В крайна сметка през управлението на Абе растежът на годишния БВП не надскочи 1% с изключение на 2 години, когато достигна 2%. Мерките срещу пандемията допълнително повишиха нетния

държавен дълг,

който е 150%

от БВП –

най-големия сред

развитите страни

При все това “стрелите” на Абе са пример за държави с подобни проблеми – побеляващо население, нисък растеж, висок дълг и упорито ниска инфлация въпреки нищожните лихви, пише “Икономист”. Много централни банки по света например реагираха на сегашната криза от COVID-19, като смъкнаха лихвите до нови ниски нива и комбинират това с мащабни монетарни програми за количествени облекчения като тези на Абе, подчертава Си Ен Ен. В САЩ Федералният резерв свали лихвите до нула и е под натиск да ги намали още.

Един от феновете на Шиндзо Абе е индийският премиер Нарендра Моди, който също е кръстник на смел курс за съживяване на икономиката – модиномика. Приликите стигат дотук поради различните проблеми и развитието на тези страни. Обявявайки “минимум правителство, максимум управление!”,

Моди сложи

в центъра на

програмата си

подновяването

на отчайващата

инфраструктура

в Индия,

борбата с демографското разделение, откриването на работни места за предимно младото население и модернизирането на държавната машина. Той тръгна срещу дълбоките неравенства в индийското общество, бюрокрацията по високите етажи. Започна промени и в банковия сектор и обяви нова политика в енергетиката. Но за всичко това трябваха инвестиции, a от Япония само през 2016-2017 г. дойдоха $ 5 млрд., главно в инфраструктурата.

Но с примера на Шиндзо Абе трябва да се внимава, предупреждава Робин Хардинг. “За света, борещ се с “японизацията” - хлъзгане към стагнация, дефлация и свръхниски лихвени проценти - тя носи знакови поуки.”

Новият премиер Йошихиде Суга - бивш главен секретар на кабинета на Абе, обеща да продължи курса на абеномиката. Той и няма друга алтернатива. Но в условията на криза и разклатена икономика той не може да използва така смело монетарните оръжия. Нито да наложи бързо и голямо фискално затягане. “Пространството за бъдеща експанзия и разхлабване е ограничено”, казва икономистът Такуджи Окубо. Цел №1 на премиера ще е да консолидира властта и

да гарантира,

че пазарите и

икономиката ще

бъдат солидно

подкрепени,

допълват колегите му от “Мерил Линч”. Продължаването на структурните реформи е задължително – повишената продуктивност на трудовия пазар и регулаторните реформи със сигурност са единственият път за повишаване на японския икономически растеж, казват наблюдателите.

Според тях най-добрата стратегия на Суга ще е да се подложи на народен вот. Ако спечели едни общи избори, а не само вътрешнопартийна победа, това ще му даде мандат да провежда по-смел икономически курс.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога

Тежка промоция за пловдивската си резиденция е обявил Цар Киро, показа проверка на "България Днес". Самозваният ромски монарх е извадил за продан притежаваната от него седеметажна сграда в центъра на града, става ясно от сайт за имоти. Обявената цена е 2 млн. лева. Макар и висока, сумата на практика е солидно намалена