В доклад за ограничаване на правата на граждани в ЕС през пандемията се споменава и България

https://www.24chasa.bg/novini/article/9047824 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Повече от половината от страните от ЕС не успяха да защитят правото на хората на мирни събрания по време на пандемията, мирните протести бяха насилствено нарушени от полицията, а тежките ограничения на основните права останаха в сила дори след като мерките за социално дистанциране бяха отменени за бизнеса, показва нов доклад на организации за защита на гражданските права, цитиран от Euractiv.

Докладът на Съюза за граждански свободи за Европа и Грийнпийс Европа също показва, че правителствата от запад на изток - включително Австрия, Холандия, Унгария и Италия - ограничават правото на достъп до информация от обществен интерес, което затруднява обществеността да контролира как властите са използвали засилените изпълнителни правомощия, предава "Фокус".

Според доклада изпълнителните власти използват „необходимостта да предотвратят разпространението на дезинформация като претекст за цензура на свободата на словото, като Унгария и Румъния са най-зашеметяващите примери, които България се опита да повтори“.

Съдилищата трябваше често да се намесват, за да попречат на националните правителства да въвеждат общи забрани за протести, предизвиквайки гнева на изпълнителната власт, се казва в доклада.

Например в Словения, когато Конституционният съд постави под съмнение ограничението, което включваше забрана за събрания, премиерът Янез Янша обвини съдиите в политическа пристрастност.

Нарастващият брой онлайн протести подтикна наблюдателя на ООН за правата на човека да изясни, че свободата на събранията също така защитава демонстрациите, изцяло проведени в онлайн пространството.

В доклада се казва, че някои държави от ЕС наказват несъгласни гласове в стремежа си да се справят с дезинформацията чрез въвеждане на наказателни разпоредби или използване на съществуващи.

В един случай румънски студент беше глобен с около 200 евро, след като разкритикува кмета на града, че не е успял да реагира адекватно на кризата.

Правителствата не са склонни да върнат специалните правомощия, придобити по време на разгара на пандемията и „някои правителства също изглеждаха склонни да консолидират промените в законотворческите процеси и да запазят възможността бързо да възстановят ограниченията на правата и свободите“.

Неправителствените организации установиха, че в България, Естония, Франция, Унгария, Люксембург и Холандия бяха отправени критики за риска от значително разширяване на изключителните правомощия, предоставени на правителствата по време на извънредното положение, което накара някои правителства да променят своя подход.

Правителствата също отстъпиха от ангажиментите си за прозрачност чрез произволно удължаване на крайните срокове за отговор на исканията за свобода на информация, което в Румъния накара надзорните органи да определят ходовете на правителството като „безпрецедентна информационна блокада“.

Организациите твърдят, че докладът им показва, че не само „правителствата с ясни авторитарни тенденции, като Унгария и Полша“ са ограничили непропорционално правата, „било то в резултат от грешни решения или съзнателни опити за експлоатация на извънредната ситуация, за да заглушат критиците“.

Организациите на гражданското общество призоваха националните правителства да извършат преглед на своето законодателство и да поемат ангажимент да разгледат състоянието на гражданското пространство на ниво ЕС.

Тристранен пакт?

Неправителствените организации призоваха Европейския парламент да се засили и да разгледа начини да гарантира, че политическите семейства в ЕС и техните национални партии членове стриктно спазват ценностите на блока.

По време на следващото пленарно заседание в началото на октомври членовете на Европейския парламент ще гласуват предложение за т. нар. „Междуинституционално споразумение“, което ще събере Парламента, Съвета и Комисията за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в целия ЕС с помощта на независими експерти.

Такива споразумения са форма на съвместни процедурни правила, постигнати с консенсус между институциите и, ако всички страни се съгласят, могат да бъдат правно обвързващи.

Евродепутатът, ръководещ натиска, Михал Шимечка (Обновена Европа) заяви, че е годишният доклад на Комисията за върховенството на закона - който трябва да обхваща върховенството на закона, независимостта на съдебната власт и корупцията - е необходим, но обхватът му трябва да бъде разширен до всички ценности на блока, включително демокрацията и основните права.

Шимечка заяви, че пактът между институциите ще бъде по-системен, солиден механизъм, „който прави цялата структура трайна, както и символично по-видима“.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Тимът на Матей Казийски и Аспарух Аспарухов "Блу волей" (Верона) се справи с отбора на националния разпределител Георги Сеганов "Топ Волей Чистерна" (Латина) с 3:2 (25:19, 26:28, 25:23, 24:26, 15:11) в мач от италианското първенство. С успеха съставът на Радостин Стойчев се изкачи на шесто място в класирането с девет точки

Сред кораловите рифове на Червено море се гмурна Андреа. Певицата замина за поредната си ваканция, като този път реши да направи пътешествие с круизен кораб. Андреа успя да се гмурне край бреговете на Египет и да се наслади на прекрасните подводни красоти. Русата изкусителка прилича на русалка, а подводните видеа, качени в инстаграм профила й

Чайче успокоява бизнесмена Росен Чолов-Чолата, което той пийва в компанията на яки другари. В тази обстановка изловиха оправдания за сводничество бизнесмен топпапараците на "България Днес". Разпознали бившата половинка на манекенката и невръстна майка Ирена Милянкова, гости на заведението умуваха дали "приятелите" на Чолата не са просто охраната