Сърбия в очакване на ново правителство и нова опозиция

https://www.24chasa.bg/novini/article/9052791 www.24chasa.bg
Александър Вучич СНИМКА: Ройтерс

Защо Александър Вучич още не обявява състава на новото правителство след изборите на 21 юни, на които неговата Сръбска прогресивна партия /СПП/ спечели 188 мандата и мнозинство от две трети, достатъчно и за промяна на конституцията, а не само за гласуване на премиера и министрите? Новият състав на парламента едва се събра само на учредителното си заседание на 3 август, не избра дори председател, и замлъкна. Крайният срок да се гласува новото правителство е 90 дни, което се пада ден преди 3 ноември и американските президентски избори. От различните предполагаеми отговори защо Вучич се бави с новото правителство, един може да бъде и този - да се доближи във времето колкото може повече до изхода от президентската надпревара в САЩ. Макар неизвестността да продължава, анкетите досега трябва да покажат настига ли Доналд Тръмп Джоузеф Байдън и ще бъде ли преизбран.

На 5 септември в Белия дом в присъствието на Тръмп, подписвайки икономическото споразумение с Прищина, Вучич пое задължения, но това още не означава, че е запечатал политическата си съдба с подкрепата за кампанията на сегашния американски президент. Засега, като продължение на добрата воля, неофициално медиите съобщиха, че близкият сътрудник на Вучич и директор на правителствената Служба за Косово Марко Джурич може да стане посланик на Сърбия във Вашингтон.

Ако рейтингът на Тръмп обаче е лош, ако новата корона-действителност и безспирното разпространение на заразата разколебаят неговите избиратели, възможни са и други насоки. Вучич вече обяви, че ще застане пред парламента със споразуменията от Вашингтон. А дори и парламент с толкова убедително мнозинство може да даде още по-убедително отстъпление. Защото не е важно съотношението на силите, а силата на главната политическа сцена, на която може да се разиграят сцени на безредици и бурни демонстрации. Възможно е и извънпарламентарната опозиция отново да поведе някоя атака срещу Скупщината, както през четирите дни на протести през юли против ковид режима, тоест срещу полицейския час заради короната. Има признаци, че отново някой депутат може да "отвори" парламентарните врати, тоест да се нахвърли да разбива вратите, както направи десният депутат от предишния парламент Сърджан Ного през юли. Това би могло да бъде партийният другар на Ного Владан Глишич, и двамата бяха в движението Двери.

Веднага след изборите Владан Глишич се раздели с Александър Шапич, лидера на партията СПАС, с чиято листа бе избран, и обяви, че ще действа самостоятелно. Медиите твърдят, че е сключил съюз с дясната листа на Завета на Милица Джурджевич Стаменковски, която не премина изборния праг.

Вниманието на обществото се връща към Народната Скупщина като сцена, не само като място за дебати, и благодарение на факта, че на 5 октомври се навършват 20 години от свалянето от власт на Слободан Милошевич.

От това с колко мир и драматизъм ще започне мандатът, ще зависи и какво ще бъде началото на новото правителство. Очакват се същите лица да заемат ключови позиции. Възможно е отново да има един вид извинения, както през 2017 г., когато Ана Бърнабич се извини на руския посланик Александър Чепурин заради изявлението си пред Блумбърг, че ако Сърбия избира между Русия и ЕС, ще избере ЕС. Този път извинението на по-широко ниво би се отнасяло за това, защо между Тръмп и Брюксел Сърбия се опита да избере Тръмп.

Печатът в Белград очаква Бърнабич да остане премиер, както и че ще има ново разпределение на същите хора в силовите ресори, сигурността и финансите. Въз основа на досегашния опит, за сигурно се смята и влизането в правителството на "нови и по-различни" личности, логично е това да е някой от лекарите от Кризисния щаб за борба срещу коронавируса.

Има и обяснения като това, че с протакането Вучич се стреми да намали още повече мандата на правителството и парламента, защото може да се наложи свикване на предсрочни избори още праз 2021 г. и то общи - президентски, парламентарни и местни за Белград. Привържениците на това становище или имат информация, недостъпна за простосмъртните, или не познават достатъчно сръбската политическа сцена. Защото засега няма нещо, което да принуди Вучич да направи тази стъпка. Изборите на 21 юни бяха критикувани в международен план заради бойкота на опозицията, но не бяха оспорени.

Що се отнася до бойкота на опозицията, нейните ръководители се приземиха меко на извънинституционален терен, изоставяйки предишните си институционални рамки. Борис Тадич се опита да запълни тази празнина с нова рамка по два начина. Единият - предлагайки ново сдружаване, основаващо се на пакт за ненападение, което той, като бивш президент на Сърбия, би гарантирал, а другият - предлагайки главното послание, че той не е предал Косово през 2011 г. /на Ангела Меркел/, както ще го направи Вучич през 2021 г. /на Доналд Тръмп, ако бъде преизбран/.

Нововъзникналата извънсистемна опозиция в Сърбия обаче не търси нито послания, нито рамки, тоест няма стратегия и насоки на действие. Тя е гладна за благосклонността на обществото и за някой, който е в състояние да я придобие или поне да привлече внимание. Тадич се радва на известно внимание като бивш президент дори с това, че представители на другите организации от опозиционната сцена се отзоваха на поканата му. Но нищо повече от това. Необходимостта от нови лица в опозицията е необходимост от "честни" лица, тоест такива, които да бъдат възприети като искрени в това, което говорят и правят срещу Вучич.

Главна опозиционна активност станаха съобщенията в социалните мрежи, първенството в които държи медийно най-силният опозиционер Драган Джилас. Както при руската извънпарламентарна опозиция тук няма приказки за опозиционно сътрудничество, за обединение. Или както каза Вук Йеремич, за неплодотворна тема, която не интересува вече никого.

Акцентът е върху подразбиращата се подкрепа от ЕС, текстови послания и видеозаписи. Независимо дали са истински или режисирани, шеговити или сериозни, в тях се говори изключително за корупция, неспособност, надменност, незаконно забогатяване и други лоши особености на управляващите. Изтъкват се отделни истории, вместо общи идеологически становища.

По подобен начин щабът на Алексей Навални постави и разпространи 12-минутен филм за Мария Захарова, "която обиди президента на Сърбия", в който няма нищо за Балканите, за отношенията с Белград, Косово или нещо подобно. Монтирани бяха много филмови сцени, включително поставената от Захарова във Фейсбук, която сравни сядането на Вучич в Белия дом с култовата сцена с Шарън Стоун в "Първичен инстинкт", с официалните й изказвания като говорител на руското външно министерство. Захарова бе наречена кралица на безсрамието, каквито има само в комедийните филми. Къде подобен подход би могъл да отведе сръбската опозиция, ще зависи от отговора на управляващите - дали с контра кампания, дали с твърда ръка, което може да означава и съдебни процедури, или и с двете.

(БТА)

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Забързано всекидневие има журналистката Маргарита Михнева, видя зоркото око на "България Днес". Телевизионерката е забелязана да чака тролей на столичния булевард "Г.С. Раковски". Заради липсата на достатъчно време, докато седи на спирката, Михнева похапва храна, която вади от чантата си. Веднага след като пристига тролеят

Драмата с изчезването на дупничанина Янек Миланов излезе извън пределите на България. За най-вероятното отвличане на 43-годишния мъж подробно разказа френският в. "Льо Монд". Материалът за часове е разпространен в десетки чужди сайтове, включително в бивши френски колонии, сред които Мадагаскар. Текстът със заглавие "В България брат е изправен

С електронна гривна за проследяване е закичена Маринела Арабаджиева, научи "България Днес"! По разпореждане на шефа на апелативния спецсъд, съдия Георги Ушев, бизнес дамата остава вкъщи под домашен арест, но със специалното устройство, за да е сигурно, че няма да се укрие. Темида се смилява над нежната половина от милионерското семейство заради