Войната за Нагорни Карабах (обзор и инфографика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9066475 www.24chasa.bg
Етнически арменец от Нагорни Карабах е откарван на носилка тежко ранен в сраженията. СНИМКА: РОЙТЕРС

Ереван: Турски F-16 свали наш Су-25. Анкара: Не е вярно

Близо 100 вече са жертвите на кървавите сблъсъци в Нагорни Карабах, сред тях има и цивилни

За тежки загуби по време на боевете в Нагорни Карабах, които продължават трети ден, съобщават азерските и арменските сили, цитирани от световните агенции. Близо 100 вече са жертвите на кървавите сблъсъци, сред които има и цивилни.

Министерството на отбраната в Ереван твърди, че армията на Азербайджан е понесла големи загуби от възобновяването на бойните действия, като близо 50 безпилотни апарата и 4 хеликоптера са свалени, а 80 танка са унищожени.

От своя страна Баку обяви, че е напълно унищожен арменският мотострелкови полк “Мартуни”. Цялата техника е разрушена, а ранените били евакуирани. Появи се и новина от арменското министерство на отбраната, че турски F-16 е свалил арменски Су-25 в арменското въздушно пространство, а пилотът е загинал. В понеделник западни медии съобщиха, че Анкара подкрепя азерите с авиация и военна сила. Турция обаче отрича да е пращала самолети в региона, както и да са верни съобщенията за сваления Су-25. Ще използваме руски ракети “Искандер” срещу турските F-16, заканват се обаче арменците.

Военните в Баку твърдят още, че силите им напредват в град Физули, унищожавайки 4 вражески танка и бронирана машина. Азербайджан не съобщава за свои военни жертви, а само за 10 загинали цивилни, 5 от които от едно семейство. Загиналите военни от арменска страна са 84-ма. Според външното министерство в Ереван азербайджанската армия е обстрелвала град Варденис, който не е в Нагорни Карабах, а в Армения.

Арменските власти обявиха, че може да са принудени да използват оръжие с широк обхват.

Във вторник германската канцлерка Ангела Меркел призова за незабавно прекратяване на огъня, а Съветът за сигурност на ООН се събра на спешно съвещание заради кризата. Американският президент Доналд Тръмп заяви: “Трябва да видим как да спрем този конфликт”. “Двете страни трябва да прекратят насилието и да работят с Минската група, да се върнат към реални преговори възможно най-скоро”, поиска и американският държавен секретар Майк Помпейо. Кремъл прикани Турция да убеди страните да прекратят огъня и да се върнат на масата на преговорите.

В земята на раздора кръв се пролива от десетилетия

Неразрешеният от десетилетия конфликт в Нагорни Карабах има своите корени далече в миналото. Територията става част от Руската империя в началото на XIX в. в резултат на Руско-персийската война от 1804-1813 г., а част от местното мюсюлманско население емигрира.

След Октомврийската революция статутът на региона остава неопределен. На 4 юли 1921 г. Кавказкото бюро на ЦК на РКП решава територията на Нагорни Карабах да бъде предадена на Армения. Едва на следващия ден обаче решението е преразгледано в полза на Азербайджан заради “необходимостта от национален мир между мюсюлмани и арменци”.

Така от 1921 г. регионът става административно-териториална единица в състава на Азербайджанската съветска република. През 1923 г. получава статут на автономна област. Според преброяването от 1926 г. арменците в Нагорни Карабах са 94%. По време на последното преброяване през 1989 г. те са 77%. През 2013 г. населението е 146 000 души. По съветско време Ереван многократно настоява областта да бъде предадена под негова юрисдикция, но не получава подкрепата на съюзното ръководство.

През 1987 г., малко преди разпадането на СССР, в Нагорни Карабах започва да се събира подписка за присъединяване към Армения и в началото на 1988 г. в ЦК на КПСС са предадени 75 000 подписа. Крайно негативната реакция на Баку не закъснява. Няколко месеца по-късно областният съвет в Нагорни Карабах обявява отцепване от Азербайджан, а СССР приема постановление, че областта не може да бъде предадена на Армения.

Скоро започват първите въоръжени стълкновения между арменци и азери. Първи жертви са двама млади азери, които излизат да протестират срещу решението за отделяне. Напрежението принуждава през 1989 г. управлението да бъде поето директно от съветското ръководство. В края на 1989 г. властите в Арменската ССР и в автономната област Нагорни Карабах приемат постановление за обединение, но ръководството на СССР го обявява за неконституционно.

На 30 август 1991 г. Азербайджан става независима република, в чийто състав влиза Нагорни Карабах. Броени дни по-късно в Степанакерт е приета Декларация за провъзгласяване на Нагорнокарабахска република. През декември същата година на референдум за статута на Нагорни Карабах 99,98% от участниците се обявяват за независимост, но нито съветското ръководство, нито международната общност признават резултатите от допитването. Азербайджан го обявява за незаконно и отменя автономията на областта.

Като резултат избухва мащабен военен конфликт, в който се използва не само стрелково оръжие, но и танкове, артилерия, авиация, останали от времето на СССР. Азербайджан опитва да удържи Карабах, но арменските отряди с подкрепата на Ереван и на арменската диаспора в чужбина успяват да наложат контрол над това планинско, но много стратегическо късче земя. През февруари 1992 г. е извършено клането в Ходжали, при което са убити или изчезват стотици цивилни азери, а градът е сравнен със земята. Тези действия срещу невинни хора са отговор на бомбардировките от страна на азербайджанските сили срещу столицата Степанакерт.

Според различни данни в конфликта двете страни дават около 25-30 хиляди жертви. Ранени са десетки хиляди, а стотици хиляди мирни жители стават бежанци. През май 1994 г. с посредничеството на Русия, Киргизия и Парламентарната асамблея на Съюза на независимите държави в Бишкек е подписано споразумение за прекратяване на огъня. Преговори за мирно уреждане на конфликта се водят още от 1991 г.

Баку настоява за възстановяване на териториалната цялост и връщане на бежанците. Едва тогава ще е готов да започне преговори за определяне на статута на Нагорни Карабах. Баку твърди, че ще предостави автономия на региона в състава си, но отказва каквито и да било преки преговори със сепаратистите.

За Армения първостепенен въпрос е самоопределението на Нагорни Карабах и признаването на статута му от международната общност, като връщането му в състава на Азербайджан се изключва.

След подписването на Бишкекския протокол през 1994 г. страните в конфликта многократно се обвиняват в нарушаване на режима на прекратяване на огъня и по границата избухват въоръжени инциденти. Обстановката се влошава рязко през 2014 г., когато тежките гранични инциденти зачестяват. Така се стига до април 2016 г., когато в бойни действия са убити 18 арменски и 12 азербайджански военни, а над 200 са ранени. Тогава с посредничеството на Русия бе постигнато прекратяване на огъня. Независимо от това периодични конфликти по границата продължиха да избухват.

Ситуацията се усложнява и от геостратегическите интереси около региона. Русия гледа на Южен Кавказ като на буферна зона за сигурност южно от своите граници, а нерешеният конфликт за Нагорни Карабах е за нея начин да разшири влиянието си в региона. Русия се представя като защитник на интересите на Армения. Тя обаче от години играе двойна игра, доставяйки оръжия както на Ереван, така и на Баку. Хиляди руски войници и граничари са разположени в Армения, припомня “Дойче веле”.

Турция от своя страна винаги е подкрепяла напълно Азербайджан. Натовската държава първа признава независимостта на бившата съветска република през 1991 г. Бившият президент Гейдар Алиев веднъж бе казал, че става въпрос за “един народ в две държави”. През 1993 г. в подкрепа на Баку Анкара затвори границата си с Армения. Отношенията между двете страни са обтегнати от години заради кланетата на арменци през Първата световна война. Турция настоява конфликтът да бъде решен в полза на Азербайджан.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Отстранени по различни причини съдебни заседатели провалят дела и ги връщат в изходна позиция. Това от своя страна налага повтаряне на проведени вече процесуални действия - разпити на свидетели, приемане на експертизи и др. Резултатът е влачене с години на делата, а през изтеклото време вече далите обяснения пред магистратите често "забравят"

От присъда затвор доживот е на път да се измъкне доайенът сред наркотрафикантите Огнян Атанасов, който международните ченгета определят като Балканския или Петричкия Ескобар. Най-тежкото наказание е дадено от Апелативния съд в Солун на 57-годишния мафиот от село Тополница. Освен тази присъда Ескобара има още две за трафик на дрога

Тежка промоция за пловдивската си резиденция е обявил Цар Киро, показа проверка на "България Днес". Самозваният ромски монарх е извадил за продан притежаваната от него седеметажна сграда в центъра на града, става ясно от сайт за имоти. Обявената цена е 2 млн. лева. Макар и висока, сумата на практика е солидно намалена