358 евродепутати казаха “да” на резолюцията за България, 3-мата от ДПС се въздържаха (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9098458 www.24chasa.bg
Пленарната зала на ЕП в Брюксел СНИМКА: РОЙТЕРС

l Одобрени бяха 13 от 48-те внесени поправки на текста

l Отхвърлиха предложенията на малтийката Роберта Мецола за президента Радев

Европарламентът одобри критичната резолюция за върховенството на закона в България. Документът не е правно обвързващ, но се очаква заедно с първия по рода си доклад на ЕК по темата от миналата седмица да се вземат предвид в рамките на общия механизъм на ЕС за спазването на принципите на правовата държава. Някои членки настояват в него да се предвиди спиране на европейското финансиране, ако се докаже, че в някоя от сраните членки има нарушение на тези принципи.

Документът бе одобрен с 358 гласа “за” от 691 евродепутати, участвали във вота. Против текста гласуваха 277, а 56-има се въздържаха.

От българските представители в ЕП подкрепа за резолюцията дадоха Радан Кънев от Европейската народна партия (ЕНП), Иво Христов от групата на Социалистите и демократите (С&Д), Цветелина Пенкова (С&Д), Сергей Станишев (С&Д), Петър Витанов (С&Д) и Елена Йончева (С&Д).

В опит да отхвърлят документа “против” гласуваха Ангел Джамбазки от Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), Андрей Слабаков (ЕКР), Асим Адемов (ЕНП), Александър Йорданов (ЕНП), Андрей Ковачев (ЕНП), Ева Майдел (ЕНП), Андрей Новаков (ЕНП) и Емил Радев (ЕНП).

Всички членове на

“Обнови Европа"/ДПС

се въздържаха

- Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк и Искра Михайлова.

С резолюцията евродепутатите изразяват “недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация”. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и “незаконните и прекомерни одити” на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите. Документът е изготвен от шефа на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д).

Събитията на сесията на ЕП бяха предшествани от заседание на мониторинговата група към комисията LIBE и дебати в същата комисия, посветени на Механизма за сътрудничество и проверка в България в началото на септември. Миналата седмица Еврокомисията публикува първите доклади за върховенството на закона във всички държави членки. В понеделник пък се проведе безпрецедентен дебат в пленарната зала в Брюксел за ситуацията в България. ЕНП оказаха категорична подкрепа за правителството на Бойко Борисов, а С&Д и зелените хвърлиха остри критики.

След дебата

евродепутатите можеше

да внесат предложения

за поправки,

които бяха гласувани в сряда вечерта. От изнанадващите 48 промени бяха одобрени 13, а цели 35 - отхвърлени.

Първият, внесъл промени, беше Ангел Джамбазки. Представителят на ЕКР е и единственият български евродепутат, който се зае лично с поправки от името на своята политическа група в Брюксел. Деветте предложения премахваха цели изречения и абзаци, но

всички внесени от

Джамбазки поправки

бяха отхвърлени

Той искаше да се махне отбелязването на факта, че българският Изборен кодекс възпрепятства езиковото многообразие и избирателните права на гражданите, живеещи в чужбина. Настояваше да паднат текстовете, с които се изразява съжаление за разминаването между Истанбулската конвенция и българската конституция. Джамбазки искаше и изтриване на абзаца за речта на омразата срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и други малцинствени групи. Освен това не било нужно ЕП да зове за възможно най-скорошно обвързване на европарите със законността в страните членки.

От името на “Обнови Европа” четири промени в резолюцията внесе румънката Рамона Стругариу и всичките бяха одобрени. Добавен е призивът “българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN), съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма”.

От тримата единствено малтийката Роберта Мецола от ЕНП предлагаше подробна редакция на текста с 36 поправки. От тях “да” получиха 9 изменения, а за 26 бе гласувано “против”. Тя настояваше в документа да бъдат добавени случаите с президентските съветници, обвинени в търговия с влияние и подбуда за извършване на длъжностни престъпления.

Не мина и нито една от

поправките, които

визираха президента

Румен Радев. Не бе прието и предложението на ЕНП да се приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са провеждали военен шпионаж и са събирали информация, която представлява държавна тайна, за да я предадат на трета държава.

Прави впечатление, че ЕНП е поискало отделно гласуване изречение по изречение на параграф 7, в който се говори за разследвания за корупция по високите етажи, за звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., скандите “Апартаментгейт” и с къщите за гости, аферата с либийския танкер “Бадр”, случая с резиденцията на Ахмед Доган в “Росенец” и др. Параграфът бе разделен на 4 части, като в нито една ЕНП не предлага промени, а само вот за одобрение или отхвърляне. Текстовете за “Росенец” и “Апартаментгейт” получиха колеблива подкрепа от 334 гласа “за” - основно от С&Д и зелените, от общо 695 участвали във вота. Почти всички от ЕНП, без 7 депутати, сред които и българинът Радан Кънев, гласуваха против тази част.

Отделно гласуване без поправки имаше и по параграф 12, който “осъжда нехуманните условия в българските затвори”. Той също получи подкрепа.