Най-честната и истинска българска класация

https://www.24chasa.bg/novini/article/9111066 www.24chasa.bg

Те са на първа линия в борбата със заразата, помагат без корист, спасяват, щедро даряват, градят безвъзмездно, отстояват справедливи каузи.

Инициативата на “24 часа” “Достойните българи на годината” започна през 2003 г., за да разказваме с помощта на читателите вдъхновяващи истории на обикновени българи, направили необикновени постъпки.

Всяка година ги отличаваме на специална церемония. В четвъртък е 18-ата церемония “Достойните българи”, на която отново ще покажем хора с големи сърца. (Виж тук някои от историите.)

“Достойните българи” е една от най-ярките и вдъхновяващи инициативи у нас. Досега през годините разказахме за 702-ма достойни българи. Всяка година има голямо отличие. Добротворците получават и специални медали и грамоти.

Село Саранско има църква - 85-годишният Митко Динев дари 50 000 лв. и доживотна рента

ТОНИ ЩИЛИЯНОВА

85-годишният Митко Динев е най-големият благодетел за родното си село Саранско в община Стралджа. Пенсионираният инженер дари 50 000 лв. лични спестявания за построяването на храм в селото и дарява до живот на църковното настоятелство рентата си от земеделска земя, която притежава. Освен това участва активно в събирането на общо 150 000 лв. дарения, с които за по-малко от 3 г. е построен храмът “Рождество Богородично”.  

Строителството на храма започна през 2012 г., а през есента на 2014-а Сливенският митрополит Йоаникий го откри. В знак на благодарност от църковното настоятелство, кметството в Саранско и община Стралджа номинират 85-годишния дарител за класацията на “Достойните българи”.

“Всичко, което този човек прави за родния край, е достойно за уважение. Примерите за милосърдие и родолюбие, които ни дава, ни зареждат с вяра и оптимизъм”, казва кметският наместник на Саранско Румен Димов. Той признава, че когато му е било най-тежко и не е вярвал, че храмът ще бъде построен, Митко Динев бил човекът, който му е вдъхвал кураж.

За да си щастлив и свободен, трябва да си здрав, духовно извисен и финансово независим - е философията на бившия инженер, роден да дарява добро на другите.

Малкият Фирас даде спестените си пари на болен мъж и на бедно семейство

ТОНИ МАСКРЪЧКА

Едно момче от семейство на сирийски бежанци с палестински произход трогна много българи с невероятния си жест - събира в касичката си пари и ги дарява за благородни каузи. Преди година 10-годишният Фирас, който живее със семейството си в белишкото с. Краище, дари спестяванията си от 73 лв. на бедно семейство от близкото с. Гълъбово, което живееше в порутена къща, без вода и ток. 

Тогава бе подета кампания в общината за събиране на дарения за ремонт и обзавеждане на дома на Мусафа Шойгов. Фирас разбрал от баща си за акцията и поискал да дари спестните си пари от касичката.

През февруари пък в района бе подета кампания за набиране на средства за операция на Али Звездов от село Медени поляни. Фиpаc отново изпразни касичката си и дари събраните 75 лв. за лечението.
Семейството на малчугана пристига у нас преди 7 г., бягайки от войната в Сирия.

“Когато дойдохме в България, нямахме нищо. Хората ни посрещнаха много добре и Фирас, който тогава бе на 2 г., запомни топлото отношение и затова сега иска да помага. Давам му малко повечко пари за закуска, за да му остават, той си ги събира и е много щастлив, че си пълни касичката. Това се възпитава в семейството от детските години”, разказа бащата Мохамед Заят Ибрахим.

Във фирмата на Йоско Алипиев си с по-висока заплата, ако детето ти е отличник

ТОНИ ЩИЛИЯНОВА

Бургазлията Йоско Алипиев се открои с идеята си да дава по 100 лв. към заплатата на своите работници, чиито деца изкарват шестици в училище.

Младият предприемач, собственик на фирма за набиране на работници в сферата на строителството, следи успеха на децата и отсъствията им в клас със съдействието на Регионалното управление на образованието. Оттам той получава точна информация, подадена от съответните училища. 

Първите бонуси са раздадени на петима души от фирмата, чиито деца са повишили успеха си значително.

Офертата е по 50 лв. за успех “много добър” и липса на неизвинени отсъствия и 100 лв. за отличен успех. Алипиев раздава бонусите около Коледа, като вика работниците с децата им. Купува им коледни лакомства и превръща срещата в празник.

“Виждам как родителите започват да се гордеят с децата си, а това стимулира и останалите. Започват и те да се интересуват какъв е успехът на децата им в училище, ходят ли редовно”, казва Алипиев.

Преди да започне с акцията, прави проучване и установява, че сред децата на наетите от него във фирмата има такива с над 100 неизвинени отсъствия. Събира работниците си и им казва директно, че така съсипват бъдещето на децата си.

Защо трябва да ги обричат цял живот да работят нещо, което не харесват, след като образованието разкрива толкова възможности, убеден е Алипиев.

С инфаркт зад волана Нако Велянов с последни сили спаси 24-ма футболисти

ТОНИ МАСКРЪЧКА

Истински подвиг извърши шофьор на автобус, който получи инфаркт, но спаси 24-ма пътници - футболисти и треньори на петричкия футболен клуб “Беласица”.

67-годишният Нако Велянов получи инфаркт зад волана на рейса на 12 септември, окоро 20,30ч, но успя да го отклони в канавката на магистрала “Тракия” край Пазарджик и така предотврати голяма трагедия. 

Мъжът цял живот е работил като професионален шофьор. Карал е товарни камиони, автобуси.

Редовно возел играчите на петричкия тим при гостуванията им в страната. На връщане от Панагюрище, след мача с “Оборище” в шести кръг на Югозападна трета лига, автобусът на петричани катастрофира.

Причината за инцидента, станал на 70 км на “Тракия”, е прилошаване на шофьора. Вследствие на това автобусът излиза от пътното платно, за щастие, запазвайки устойчивост, без да се обърне, и се накланя в канавката. По-късно се установява, че шофьорът е получил инфаркт. Футболистите и треньорите, както и придружаващият ги екип не са сериозно пострадали.

Нако Велянов е спасил всички 24-ма пътници в автобуса, защото е усетил, че му прилошава и е завъртял волана към ската.
“Иначе можеше да стане още по-тежка катастрофа и голяма трагедия. В Петрич можеше да има много черни забрадки”, благодарни са съгражданите на Нако.