Книжката за момичета "В като вагина": Не всеки с матка се определя като жена

https://www.24chasa.bg/novini/article/9116689 www.24chasa.bg

60% от жените не знаят къде се намира вулвата им, какво точно е това или изобщо не могат да назоват правилно половите си органи. Така пише в илюстрованата книжка "В като вагина". Тя е насочена към сексуалното образование на момичетата, както и към жените от различни възрасти. 

“В като Вагина” съдържа образователна информация и практически съвети за тялото, менструацията, секса, и здравето - теми “табу” в България.

"В книгата говорим за всичко, което си искала да знаеш за своето тяло и женското здраве, но ти е било неудобно да попиташ", ангажират се създателите й. Те призовават "Обичай вулвата си" и "Обичай гърдите си",  за това имат и специален раздел в книжката.

Книжката за момичета

"Има нещо желеподобно в гащите ми" - гласи пък друг раздел.

Книжката за момичета

Важни моменти от книгата са: половата идентичност се базира на тяло, идентичност и изразяване. Като интересен факт е споменато хомосексуалното поведение при лъвовете, някои маймуни, черни лебеди и други

Книжката за момичета

"Не всеки с матка и менструация се определя като жена. Това могат да бъдат трансмъже или интерсекс хора, или хора, които използват друг термин, за да се определят" - пише в книгата по повод ЛГБТИ /всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора/. "Маструбацията е един от най-лесните и най-безопасни видове секс".

Книжката за момичета

"Сексът е разговор", трябва да има "сексуално съгласие" независимо от участващите полове.

Според авторите едва в 10% от училищата в България има часове по сексуално образование (според данни, изнесени от омбудсмана на Република България);

България, заедно с Румъния, е на първо място по нежелана бременност в Европа при момичета между 14 и 19 години (WHO, UNPD);

Едва 42% от учениците дават пълен и верен отговор за какво служи презервативът (Loveguide.bg);

50% от запитаните нямат ясна представа какво е „спешно хапче“ (Loveguide.bg);

Средната възраст на първия полов контакт в България е 14 г. (СЗО, УНИЦЕФ, и др.).

Ирини Зикидис поставя в профила си във фейсбук няколко въпроса към авторите на детската книжка, финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women:

1) Има ли научни доказателства за твърденията, върху които вие смело стъпвате, представяйки ги за неоспорими факти, че не е задължително биологичният пол да съвпада с идентичностния? Моля за официална медицинска литература по темата, особено във връзка с главата „Кой менструира“, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да поиска да бъде такава;

2) В глава „Феминизъм“ вие цитирате данни на ООН, според които „В света по-малко от 60% от момичетата завършват начално училище“; „Всяка трета жена е преживяла насилие“, и „Над 750 милиона жени са били омъжени преди 18ия си рожден ден“;

Аз също съм чела внимателно доклада на ООН и мога да бъда доста конкретна със статистиката: „В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.“

Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за жените в света. А европейските страни с рязко увеличено насилие спрямо жените през последните години, любопитно съвпадат със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.

В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на жената в редица мюсюлмански страни, предвид факта, че на страниците на книгата ви навсякъде е показана забрадена жена, очевидно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните изключително тревожни тенденции:

- В консервативните мюсюлмански страни и региони на планетата, където все още се практикува 'убийство на честта', и където баща, брат или мъж може да заколи жената в семейството, само за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от регионите с други култури. Тоест, абсурдно е да се поставят под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, заклеймен като насилник над жени, не може да стъпи на малкия пръст на насилника, принадлежащ към култура, в която жената официално не се счита за човек;

- Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Има ли връзка между резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции?

- Ако представителите на малцинствата наистина са по-активни в практикуването на насилие над жените, какво правим с онези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, за да защитават правата и културните особености на същите тези малцинства?

- Не означава ли това, че определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, обвинявайки „белия мъж християнин“, без никога да коментират кошмарната участ на жените от малцинствата или в някои мюсюлмански държави?

3) В глава „Насилие“, вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Уви, фактите твърдят, че това е световната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е категорична, че „Българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинената роля на жената. 92% са категорични, че мъжът не може да удря жената. 89% не считат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи.“

Тоест, ако наистина насилието се практикува най-често сред ромското население, каква е вашата стратегия за преодоляване на този изключително тревожен проблем?

4) В глава „Равенство“ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и затова е жертва на насилие. Уви, това отново е много, много далеч от истината. Да започнем с това, че българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете, и ги третира напълно еднакво във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения. Те се ползват с еднакви граждански, политически, икономически, социални и културни права.

Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български правен ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - ако в Европейския Съюз мениджърите жени са 36%, спрямо 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, след като България очевидно се справя чудесно по този критерий, защо давате грешна информация?

Няма да коментирам глава „Мастурбация“ и „Право на аборт“ по простата причина, че не симпатизирам на насърчаването на ранното сексуално узряване сред 5-6 годишни деца.

Тази книга очевидно не цели някаква реална, медицинска и помощна информация в областта на сексуалното образование на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания показват, че е насочена към 4-5-6 годишни деца. Също така от страница 4 става ясно, че тя цели единствено „промяна на нагласите“, а не реална помощ.

Ето защо, ще се спра само на фактологията в тази книга. Ако я сравним с официално публикуваните данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа грешна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена манипулация или обикновено невежество? - заключава Ирини Зикидис. 

Председателят на БХК Красимир Кънев даде кратък коментар по темата. "Това не е задължително четиво и го няма в училищната програма. Ако някой родител се притеснява, да не я показва на детето си. Не виждам какъв е проблемът. Относно твърдението, че няма научни доказателства - такива неща се доказват на научни форуми. А и самите авторки могат да изложат своите позиции", каза пред "България Днес" Кънев.