Зелена реформа: ЕС взема пари от големите фермери, за да помогне на околната среда (Инфографики)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9138862 www.24chasa.bg
През 2015 г. в Брюксел имаше безпрецедентни протести на хиляди фермери с трактори заради кризата в млекопроизводството. В настоящата здравна криза се решава ключова реформа в Общата селскостопанска политика на ЕС. СНИМКА: РОЙТЕРС

80% от защитените зони в Европа са в лошо състояние, установява доклад

Интензивното земеделие сочено за значителна заплаха за местообитанията

По-голямата част от защитените зони в цяла Европа са в лошо или много лошо състояние. Жизненоважни биологични видове и техните местообитания продължават да намаляват въпреки целите, насочени към тяхната защита, показва докладът за състоянието на природата в ЕС за 2013-2018 г. на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Голяма част от вината за вредата върху европейската природна среда носи селското стопанство.

Общата селскостопанска

политика на ЕС досега активно

възнаграждаваше

интензивното земеделие

въпреки плановете за поощряване на фермерите за методите им в полза на околната среда. “Натискът върху природата е много по-голям от решенията, които предлагаме в момента”, коментира пред в. “Гардиан” Майкъл О’Брайън от звеното за защита на природата на Еврокомисията.

Реформите, които биха възнаградили земеделските производители за това, че са направили повече за околната среда, са в процес на обсъждане като част от стратегията “От фермата до вилицата” и Европейската зелена сделка. Много от тях обаче се сблъскват с несъгласие от страна на фермерски групи в някои членки.

Ключовите гласувания по реформата на ОСП ще се състоят тази седмица в Европарламента, но две от най-големите групи евродепутати от десницата вече се събраха, за да отхвърлят много от мерките, които даваха приоритет на защитата на околната среда. В течение на седмицата ще се гласува по предложения за намаляване на плащанията за по-големи земеделски стопанства и за насочване на повече средства към по-малките стопанства и младите земеделски стопани, за да им се помогне да се справят с кризи и да се опростят правилата за извършване на проверки и контрол. Очаква се повече свобода и

този път не Брюксел,

а националните

власти да определят мерки

за догонване на нивото на средноевропейското земеделие. След като ЕП вземе решение, евродепутатите ще бъдат готови за започване на преговори с министрите на ЕС относно пакета от реформи.

Срокът на действие на сегашните правила на ОСП изтича на 31 декември 2020 г. Те следва да бъдат заменени с преходни правила, докато текущата реформа не бъде договорена и одобрена от ЕП и Съвета на ЕС.

“В настоящия случай

бъдещето на ОСП

изглежда мрачно

Нито съветът, нито парламентът, изглежда, се интересуват от кризата с климата и биоразнообразието, тъй като облекчават условията за отпускане на субсидии за земеделските стопанства и настояват за вратички в правилата. Политиците трябва да натиснат аварийните спирачки и да сменят посоката, преди да е станало късно”, казва Джабиер Руис, старши политически директор в неправителствения Световен фонд за природата.

Според последния доклад на Европейската агенция по околна среда едва една четвърт от видовете в Европа притежават добър природозащитен статус, докато 80% от ключовите местообитания са в лошо или много лошо състояние на целия континент. Малко под половината от всички видове птици процъфтяват - 47%, но това е спад от пет процентни пункта в сравнение с 2015 г., което показва, че тенденцията върви в грешна посока. Оценката, публикувана в понеделник, се основава на работата на 200 000 души, от които около 60% са доброволци.

Във вторник ЕК представи работната си програма за догодина, насочена към постигането на природосъобразна и цифровизирана икономика. Очакват се предложения за законодателни промени, свързани с целта за намаляване на замърсяването на околната среда с 55% до края на десетилетието.

Директивата за местообитанията на ЕС изброява 233 ключови типа местообитания, покриващи близо една трета от сухоземната площ на ЕС, и само 15% от тях са оценени в добро състояние.

Крайбрежните

местообитания,

дюните и блатата

са в най-лошо състояние,

се казва в доклада. Горските обитания се справят съвсем малко по-добре.

Според сайта на МОСВ в България са определени 339 защитени зони от мрежата “Натура 2000” с обща площ над 4 105 300 хектара. Те съставляват 34,4% от територията на страната.

Сред видовете влечугите и висшите растения (познати още като васкуларни растения) се справят най-добре, макар че половината все още се оценяват в лошо състояние. Съдбата на бозайниците показва подобрение, но за около половината от видовете риби перспективите са неблагоприятни и влошаващи се.

В доклада има и няколко лъча светлина. Преобразуването на някои райони обратно в дива среда върна дивите вълци чак до Германия и Белгия, макар и не без притеснения от страна на фермерите и селските общности. Популациите на някои видове птици като червената каня и жерава се подобряват значително. Шведската

горска жаба

се среща все

по-често, както и

брадатият лешояд

из целия континент. ЕАОС откроява италианския стенен гущер, косматата агримония и голямата жълта тинтява като примери за успех в опазването на биологичните видове.

Селското стопанство не е единственият проблем. Липсата на вода в някои райони, урбанизацията и замърсяването също увреждат дивата природа и растенията. Горското стопанство също показва смесени въздействия, тъй като някои гори процъфтяват, но в някои райони изсичането унищожава местообитанията на видовете.

Птиците се сблъскват с допълнителен натиск заради ловуването, което унищожава поне 52 млн. птици годишно, а популациите риби са застрашени от общата политика в областта на рибарството - реформите за въвеждане на риболовни квоти в съответствие със съветите на учените все още не са приложени изцяло, въпреки че крайният срок изтича през 2020 г.