Заради кризата: 2020 г. икономиката се свива с 3%, догодина тръгва пак нагоре с 2,5%

https://www.24chasa.bg/novini/article/9142297 www.24chasa.bg
Финансовият министър Кирил Ананиев

Доходите ще растат с 5%, инфлацията ще е 1,4%, данъците остават без промяна

Кризата ще свие българската икономика с 3% тази година, но догодина отново тръгва нагоре. Очакваният ръст е 2,5% и все още няма да достигне предкризисното си равнище от 2019 г. Това е записано в есенната макроикономическа прогноза на финансовото министерство. Експертите на министър Кирил Ананиев очакват спадът на заетостта да е 2,6%, а коефициентът на безработица - 5,6%. Доходите ще нараснат с 5%, но от догодина ще започнат да растат по-бързо, целейки се към 10% от последните няколко години.

1,4% ще е средната инфлация и тя ще зависи основно от външни фактори. Ръст на кредитирането за домакинствата с 5% очакват още от финансовото министерство. Фирмите ще бъдат много по предпазливи и ръстът на заемите за тях се очаква да е в пъти по-малък- 0,6%.

И поправки в закона за публичните финанси одобри кабинетът. Те предвиждат да се премахне ограничението от 2% дефицит, а не както бе записано в закона за бюджета- до 3%. Така държавата ще може да направи по-високи разходи до края на годината, за да неутрализира последиците от кризата.

Основните данъци остават през промяна за догодина. Това пък е записано в проекта за промени на закона за ДДС, който кабинетът одобри на днешното си заседание. 10% от доходите на граждани и фирми ще отиват за хазната, 20% ще е ставката за ДДС с изключение на намаленията за ресторантьори и книги. Държавата се отказва да следи оборотите на търговците със софтуера за управление на продажби, които доведоха до протести и бяха отлагани многократно. При облагането на доходите и на компаниите промените са основно технически и намаляват административната тежест за тях.

Надзорът на банките пък вече да зависи от рисковия им профил, предвиждат промени в закона за кредитните институции, промени в който одобриха министрите на заседанието си днес. В него са записани такива съотношения между основен капитал и загуби, включително от рискови кредити, които не биха застрашили финансовата стабилност на цялата система. Всеки трезор и инвестиционен посредник ще има план за преструктуриране в кризисни ситуации, а двете надзорни институции- БНБ и Комисията за финансов надзор получават право за разна намеса при симптоми за криза.