Да спечели един "не" послушен клас, е само началото за млад учител с визия за бъдещето

https://www.24chasa.bg/novini/article/9161046 www.24chasa.bg

Всеки от нас носи в сърцето си привързаност към своя клас и вярата, че той ще остане “неразделен”, точно както се пее в песента на “Тоника”. Но как изглежда това, когато ти самият станеш класен ръководител?

В рубриката “Учителите на България” този път ви представяме млад учител от столичното Основно училище “Григорий Цамблак”.

Макар и само на 30 години, Росен Богомилов убедено твърди, че вече е изпълнил детската си мечта - а именно да бъде учител. Има късмета да се учи от мотивиращи, вдъхновяващи учители, на които се възхищава и подражава. В първи клас му е трудно да изписва цифрата две и полага много усилия, за да не разочарова любимата си учителка. Подражавайки нейния уникален почерк, с времето усвоява калиграфията. Дори многото записки в университета не успяват да преборят краснописа му и до днес Росен нерядко чува - “как може да си момче и да пишеш толкова красиво”.

Отличен ученик е, макар че като всеки тийнейджър минава и през труден период. От ранна възраст осъзнава, че човек сам поема отговорност за решенията си. Семейството му очаква от него да стане лекар, но Росен открива голямата страст и любов в преподаването. Кандидатства в три университета и по ирония на съдбата в един и същи ден е приет и в трите. Избира Великотърновския университет, където завършва бакалавърската си степен. Пристига в София, за да преподава. Един от малцината е, които кандидатстват с подготвено портфолио, макар и от студентската си практика. Шанса да обучава получава в ОУ “Григорий Цамблак”. “Моето училище е уникално”, с гордост заявява младият учител. Вече осма година преподава там история и география. Но от самото начало това не му стига. Включва се в лятната академия „Заедно в час“, която му помага да погледне от друга гледна точка на професията, да осъзнае, че това не е картината, която иска да вижда, че има и друга истина и че решение на проблема съществува.

Един “не” послушен клас

За да приложи наученото, директорката поверява на г-н Богомилов един от най-трудните класове на училището. Така младият учител, с едва двегодишен стаж, става класен на 25 буйни деца, от които 20 момчета футболисти. “Давай, работи!”, му казват колегите. Но как се реагира на това предизвикателство?! Първия месец Росен буквално не може да спи в търсене на правилната стратегия за работа с тези деца. Осъзнава, че ключът се крие не в това какво преподаваш, а как го преподаваш: “Можеш да казваш много важни неща, които са актуални, но ако не можеш да управляваш процеса в класа, ако не поставиш ученика в центъра, ако не покажеш, че искаш от тази формална група да стане общност, нещата няма да се случат.” Първо събира родителите и с тяхната подкрепа въвежда първото условие към децата: спират се тренировките, докато в класа не се подобри дисциплината и спрат отсъствията. Макар и да са пети клас, Росен винаги се отнася към учениците си като към големи хора. Дава им пример с футбола като екипна игра - ако не уважаваш съотборника си, ако закъсняваш за тренировка, не е ок. Децата отговарят на предизвикателството и точно след седмица, за награда, класният отива с тях на футболното игрище да ги подкрепи, защото те са “неговите” деца. “Важно е учениците да усещат, че са значими за теб, че те е грижа за тях”, казва Росен. След тези първи трудни дни заедно създават правила на класа, календар с рождените дни, залагат си цели, а с резултатите идват и наградите. Децата сами си избират, ако в края на месеца класът няма много отсъствия, ако средният успех е еди колко си, ако никой не е нарушил правилата и т.н., отиват заедно на кино, театър, на разходка или мач. Записват всичко на табло, което и до ден-днешен г-н Богомилов пази в кабинета по история. Така стимулите, а не наказанията помагат и в седми клас излизат едни пораснали момчета и момичета с навици, с умения, с желание да се развиват. Изградената силна връзка е до ден-днешен и те първо с Класния се съветват, а той продължава да ги подкрепя. “Ако вляза в час и просто си “изпея” урока, то е минало и заминало. Нещата се получават, когато се научим да управляваме процесите в клас, когато имаме визия за този клас къде искаме да го изведем, как искаме да изглежда.”

Обединената енергия на класа често излиза извън класната стая, училището се включва в национална кампания за почистване на квартала, организира дарения за деца в неравностойно положение, а самият Росен е активист в различни организации и винаги откликва при нужда от някаква подкрепа. Помага на талантливо момиче, изучаващо китайски език, да замине по програма в Китай. Сумата от 3000 лв. в началото изглеждала невъзможна, но за три дни Росен намира поддръжници, купуват билетите, визата и паспорта. Така едно дете, в риск от отпадане от образователната система, днес е студентка по китаистика в Софийския университет.

Новата визия на училището

Някак между другото, скромно, Росен споменава, че освен учител е и заместник-директор. Приема поста като нещо нормално, защото и преди се нагърбвал с административни задължения. През 2017 г., когато завършва неговият випуск, директорката на училището се обръща към него с думите: “Три години наблюдавахме визията за класа ти, сега искам заедно да направим новата визия на училището.” Занапред Богомилов вижда себе си не толкова в позицията на директор, а като човек, който може да променя политики, макар и на локално ниво: “Ако искам да променя нещо в класната си стая, аз съм учител и го променям в нея. Ако искам да го променя в 20 класни стаи и да повлияя на 20 учители, които могат да повлияят в своите класове, трябва да съм директор на училище. Властовите инструменти могат да носят промяната в мащаба.”

За бъдещето на българското образование

Росен има надежда и тя е в поколението на милениумите, те имат смелостта да мечтаят, да изследват, казва той. “Нека да са будни, нахъсани, ролята на учителя е правилно да управлява процеса. Децата могат да научат факти от историята, но какво от това, ако тези факти не минат през тях, ако те не изведат нещо полезно за себе си. Човек сам е отговорен за своето бъдеще” - това са посланията, с които застава пред класа Росен в началото на всеки един учебен час.