l Най-големите щети
за държавата идват
от нелегалните горива
l Най-доходен е бизнесът
с проститутки - до
1 млрд. лева на година
l Крадат по-малко
коли, но по-скъпи, показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията
Трафикът на жени за сексуална експлоатация остава основният сегмент при каналджийството с над 2/3 от всички жертви, следван от трафика на хора за принудителен труд и просия и на бременни жени с цел продажба на бебетата им. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията “Оценка на заплахите от организираната престъпност в България 2020”. Имало лек спад на регистрираните жертви на трафик – от 443 през 2018 г. до 404 през 2019-а.
Приходите от вътрешния и външния пазар на сексуслуги се оценява между 900 млн. и 1 млрд. лв. годишно. Според доклада се очаква ограниченията от COVID-19 да намалят обема на трафика на хора през 2020 г.
При пазара на дрога остава тенденцията канабисът да е най-разпространеният наркотик в България. Балканите се утвърждават като нов маршрут за кокаин, а употребата му в България през 2019 г. значително нараства. Страната ни продължава да е важна транзитна точка за трафика на хероин от Близкия изток към Западна Европа, както и на прекурсори за метамфетамини към Централна Европа.
На 400-450 млн.
лв. годишно
се оценяват
приходите от
наркотици
на вътрешния пазар - канабис, синтетични наркотици, хероин и кокаин. Пандемията от коронавируса обаче свива трансграничния наркотрафик. В дългосрочен план обаче дрогата щяла да остане един от водещите пазари на организираната престъпност в България.
Изследването на нелегалната миграция показва спад на задържаните бежанци без документи, но се увеличава броят на тези, които са хванати да бягат от страната към Западна Европа. Основният маршрут е от Турция през Гърция и България за Сърбия или Румъния.
Оценката за приходите на бандите, които се занимават с този престъпен бизнес, е около 5 млн. лв. годишно. Спадът в миграционния натиск през 2019 г. става по-осезаем през 2020 г. след въвеждането на извънредните мерки заради COVID-19.
Заплахата от активизиране на каналджийските групи е силно зависима от политическите решения на Турция спрямо потенциална нова миграционна вълна, е един от изводите в доклада.
Откраднатите
коли у нас
намаляват, но
рязко се вдига
средната
им цена,
показва изследването от данни на МВР и застрахователите. През 2017 г. например средната цена на открадната кола е била 18 хил. лв., а през 2019 г. вече е 20 хил.
Приходите от откраднати коли за 2019 г. се оценяват на 12-14 млн. лв. Посяга се основно на скъпи автомобили и строителна техника, като намалява процентът на колите, които се крадат за части. Над 50% от всички задигнати са в София и това е тенденция от 2001 г. насам. Отново заради коронавируса се очаква кражбите на коли да намаляват.
Изследването за рекет и лихварство показва, че намалява броят на просрочените задължения и делът на фирмите, които заявяват в интервютата, че са били обект на рекет. Има
ръст на
домакинствата,
които използват
кредити от
лихвари или
заложни къщи
Те са около 80 000. Намалявали случаите на физическо насилие за събиране на задължения за сметка на психически тормоз, заплахи и изнудване.
От Центъра за изследване на демокрацията очакват икономическата криза, предизвикана от пандемията, да доведе до ръст на кредити от лихвари и заложни къщи. Остава и рискът от насилие или заплахи за събиране на просрочени задължения. Според анализа това е заради липсата на прецизна нормативна рамка за работата на фирмите за събиране на дългове.
Контрабандата на цигари се е свила до рекордните 3,4% през 2019 г. и е една от най-ниските в ЕС, сочи изследването на експертите. Освен разбиването на няколко големи фабрики за нелегални цигари причината за този спад е промяната на нагласите на българския потребител, който все по-рядко търси евтини цигари менте. Загубите от ДДС и акциз за 2019 г. са оценени на 116 млн. лв., което е спад от 28% спрямо 2018 г.
Въпреки свиването на вътрешния пазар на нелегални цигари приходите на организираните престъпни групи остават високи, като част от тях са от незаконен износ в страни от Европейския съюз. Евентуално повишаване на акциза се очаква да засили контрабандата на европейските пазари особено във Франция и Великобритания.
През 2019 г. има и рязък спад в контрабандата с горива – с около 45% спрямо 2018 г. Делът на нелегалните се оценява между 9,1 и 11,4%. Щетите за бюджета през 2019 г. обаче са значими - между 435 и 505 млн. лв., а около 90% са от нелегален дизел. Първото системно проучване на обема на нерегистрирани горива беше направено в началото на 2020 г. от Българската петролна и газова асоциация, НАП и Агенция “Митници”. Въпреки спада в нивата рискът от ново покачване на контрабандата оставал висок заради пандемията и слабости в мониторинга.
Измамите с пари от Европа се оценяват на между 70 и 300 млн. лв. годишно. Най-много нарушения са установени със земеделски субсидии и при изграждането на къщи за гости. 24% от анкетираните фирми смятат, че има корупционни практики при управлението на средствата на ЕС. Ниският капацитет за контрол, както и нарастващият обем на европейски средства за справяне с кризата от COVID-19 създават риск за увеличение на измамите, предупреждават експертите на Центъра за изследване на демокрацията.
Рязък спад се
отчита при
телефонните
измами
след успешните акции срещу няколко от основните групи в Горна Оряховица, Левски и Ветово. Това е резултат от сътрудничество на разследващите от прокуратурата и МВР с оператори на фиксирани телефонни услуги за блокиране на опитите за измами.
Два пъти е
намалял броят
на измамите и
на щетите
- от 8 млн. лв. през 2018 г. до 3,8 млн. лв. за 2019-а. Макар и силно ограничени, заплахите от телефонните измами не са напълно елиминирани, защото има регистрирани случаи и през 2020 г., а е възможно и възникването на нови схеми.
България е сред най-уязвимите за кибератаки в Европа и се използва за извършване на глобални такива, е основният извод за киберпрестъпленията. През 2019 г. 25% от всички атаки към облачните услуги на Microsoft например са извършени от български IP адреси, пише в анализа. От 2016 г. нараства броят на атаките със зловреден код, както и онлайн измамите – двата най-широко разпространени вида. Най-често жертви са банкови и финансови институции, големи онлайн търговци, платформи за търговия и обмен на криптовалути, както и държавни институции.
Все по-широкото използване на интернет базирани услуги, особено по време на пандемията,
ще доведе и
до ръст на
престъпленията,
прогнозират експертите. Същото важи и за ръста на електронната търговия, която става все по-разпространена и създава рискове за измами с електронни платежни инструменти.
През последните 10 г. има трайна тенденция кражбите на банкови данни през интернет да нарастват за сметка на класическите измами чрез копиране на електронните данни от картата чрез скимиращи устройства на банкоматите. Повечето извършители са част от международни престъпни мрежи, а българите са на ниско или средно ниво в групите, пише в доклада на Центъра за изследване на демокрацията.