Хуморът все по-желан в сериозния бизнес

https://www.24chasa.bg/novini/article/9174330 www.24chasa.bg
След 5-годишни проучвания професор Дженифър Ейкър (вдясно) и колежката й Наоми Багдонас издадоха и книга “Сериозно за хумора”.

След 23-годишна възраст рязко спираме да се усмихваме

Преди няколко години две преподавателки от Станфордското висше училище по бизнес решават да създадат лекторски курс по хумор. Идеята им бързо е приета, тъй като от дълго време много американски компании се оплакват, че не могат да намерят достатъчно приветливи мениджъри. Освен това редица проучвания са доказали, че

смехът намалява

кръвното

налягане, стреса

и повишава имунитета - все неща, от които бъдещите бизнесмени се нуждаят.

Курсът “Хумор и сериозен бизнес” на професор Дженифър Ейкър и колежката ѝ Наоми Багдонас бързо набира популярност. Позовавайки се на опита на комици от световна класа, на вдъхновяващи лидери и на специалисти по поведенческо умение, те учат студентите как да постигнат лекота в своите бизнес начинания. Показват им как да използват хумор, за да създадат силно първо впечатление, да постигнат трудна обратна връзка, да убеждават и мотивират.

Често в лекциите си те цитират проучване, което показва, че 98% от фирмите предпочитат служители с чувство за хумор, а 84 процента вярват, че такива вършат по-добра работа. Проблемът е обаче, че дори и тези, които интуитивно разбират неговата сила, не знаят как да го използват в работата си. В резултат усмивките са в голям недостиг на работното място, което се отразява на трудовата атмосфера и на благосъстоянието на хората.

“Интересното е, че като деца всички сме весели, но след това нещо се променя и спираме да се шегуваме. Обикновено това се случва точно когато започваме работа. Изведнъж ставаме много важни, стремим се да бъдем много ефективни, не си позволяваме да излизаме от къщи с анцуг и да смятаме сладоледа за храна. Освен това се появяват и първите белези от неподходящо шегуване и спираме да се опитваме да го правим”, посочва професор Ейкър. Според нея това е голям проблем, тъй като хуморът може да изгражда отношения, което е изключително важно в днешните несигурни времена, когато стресът на работното място буквално убива. Само в САЩ се смята, че всяка година има около 120 хиляди смъртни случая вследствие липса на баланс между професионалния и личния живот и лечението на подобни психични проблеми струва 190 милиарда долара.

Проведено от екипа на Станфорд проучване сред 1,4 млн. души от 166 страни е показало, че честотата на смеене значително намалява около 23-годишна възраст. И ако едно 4-годишно дете се усмихва по 300 пъти на ден, то 40-годишен натрупва това количество за 10 седмици.

“Смехът ни прави по-физически устойчиви на напрежението и стреса в корпоративния живот. Той освобождава окситоцин, който улеснява социалната връзка и увеличава доверието. Когато хората се смеят заедно на работа, взаимоотношенията се подобряват и хората се чувстват по-ценени и склонни да се доверяват, което намалява стреса”, обяснява Наоми Багдонас. Затова те се опитват да внушат на своите студенти, че да приемаш работата си сериозно, не означава, че трябва да си сериозен през цялото време. И че

да проявяваш

чувство за хумор

е част от това да

си креативен

и успешен, а не лекомислен. Може да го направиш още с писането на биографията, при изнасяне на реч и или в колегиално общуване, което не изисква придържане към строг фирмен протокол.

“Повечето от дейностите включват бизнес контекст, в който хуморът често не се среща, но ако се използва, би могъл да служи добре и нашата надежда е, че ако обучаваме хора как е добре да се прави, това може да се превърне в част от културата на общуване например при посрещане на нови служители или писане на имейли за логистика”, посочва Ейкър.

В някои европейски страни също през последните години набират скорост обучение по фирмен хумор, макар и да не са на академично ниво. Англичанката Хъл Роджърс, чиято компания от години организира такива курсове, смята, че това е бъдещето и вероятно един ден ще има фитнеси с хуморробика класове. “Само поставянето на усмивка на лицето засилва имунната ви система. Понякога трябва да симулирате, за да се случи стимулиране. Хората просто трябва да се настроят за смях”, казва тя пред “Гардиан”.

Чужденците често са ужасени от сериозната липса на хумор сред германските професионалисти, признава Дирк Стилър, който върти такъв бизнес в Дортмунд. Според него, когато хората се притесняват да се смеят, това може да повлияе лошо на цяла компания. В курсовете си той често дава британците като добър пример за това как да преминат през възходите и паденията, без да бъдат негативни.

Трябва обаче да се знае, че

чувството за

хумор не е

даденост

Той е част от умението на човек да се социализира, което се учи още в детството и има пряка връзка с речевите способности, мисловни процес и въображението. Така че не е лесно изведнъж да станеш много добър в тази работа. Освен това има различни стилове хумор, които са свързани с личността на човека. Специалистите основно ги разделят на два вида – адаптивни и неадаптивни. Към първата група спадат шеги, закачки, остроумия, анекдоти, чрез които човек изразява доброжелателено отношение и няма за цел да наранява другите или себе си. Във втората основна движеща сила е сарказмът и водещо е желанието да се получи удоволствие от собственото превъзходство над другия. Смята се, че хората с рискови професии като лекари, полицаи и военни, са склонни да правят по-често цинични шеги, което е ответна реакция на страданието, с което често се сблъскват.

Наскоро Ейкър и Багдонас са издали и книга, в която описват колко сериозно и важно нещо е хуморът. Те се надяват с нея да помогнат на повече хора да започнат да се смеят по-често. “Някои вярват, че сегашното време е твърде сериозно за смях, но истината е, че се нуждаем от него повече от всякога. С тази глобална пандемия, с преминаването към дистанционна работа, случаите на самота и депресията стават все повече. Когато обаче се смеем с някого, независимо дали онлйн или на разстояние от два метра, ние получаваме този коктейл от хормони, който укрепва емоционалните ни връзки по начин, който иначе не е възможен. Проучванията показват, че това ни прави по-издръжливи, креативни и находчиви”, обяснява Багдонас. Тя обаче предупреждава, че хуморът е едно от най-зависимите от контекста неща и когато се практикува е добре да се следят три фактора - истина, болка и дистанция. “Преди да се шегувате с нещо, обмислете истината за него, каква е възможната болка и достатъчно ли е отдалечена, защото колкото по-близо се приближавате до нея, толкова по-голям е рискът от обида”, съветва Багдонас. Според нея с пандемията наистина се намираме в трудно време, но все пак можем да се шегуваме дори с това. Всичко е въпрос на нагласа към случващото се.

Багдонас разказва, че е получила един от най-ценните уроци как прекарването на времето в главата е различно от действителното, докато е водила курс по житейски умения в американски затвор. “Един от моите ученици дълго говори как, когато е загубил контрол над своето време и житейско пространство, се е концентрирал върху това да ръковди психичното си пространство, което никой не може да му отнеме. Това, което научих от него, беше, че намирането на начини да се смеем през трудности, ни напомня, че ние контролираме сърцето и ума си, какъвто и мрак да има зад вратата”, споделя тя.