Управляващи объркаха и будителите

https://www.24chasa.bg/novini/article/9176705 www.24chasa.bg

Изначалната идея е празникът да е в деня на св. Иван Рилски, който сега е на 19 октомври. Когато при демокрацията депутатите го възстановяват, го оставят на 1 ноември  

1 ноември е официален български празник - ден на народните будители, но понеже не е почивен за всички други, освен за учениците и студентите, минава някак незабелязано, с някоя и друга реч. Причината е, че се явява на странна дата и си няма патрон, което е далеч от първоначалния замисъл.

Честване на народните будители започва в Пловдив през 1909 г. Тогава на 1 ноември е църковният празник на св. Йоан Рилски, будител и духовен покровител на българския народ.

През 1916 г. светската власт приема Григорианския календар. Датите се изместват - 1 април 1916 г. по Юлианския календар става 14 април според Григорианския.

Църквата обаче не приема т.нар. нов стил, остава си по Юлианския календар. Денят на св. Йоан Рилски също си остава на 1 ноември.
През 1922 г. инициативна група от интелектуалци, сред които са писателите Иван Вазов и Стоян Чилингиров, професорите Любомир Милетич и Беньо Цонев, актрисите Адриана Будевска и Елена Свежина, предлагат 1 ноември - църковният ден на светеца, официално да стане и ден на народните будители.

Името измисля проф. Боян Пенев. Това е ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата. Денят е на "великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на дейците за народното пробуждение". Именникът започва с Паисий Хилендарски, включва Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. В него е св. Йоан Рилски, по-късно е прибавен Иван Вазов.

Министър на просвещението е Стоян Омарчевски, който внася предложението в правителството. На 31 октомври премиерът Александър Стамболийски подписва постановление, с което следващият ден е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". През декември парламентът гласува Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. 

През февруари следващата година цар Борис Трети подписва закона, прокламацията гласи: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни".
Здрав смисъл се буди у младите до 1945 г. Новата комунистическа власт отменя празника - дублирал 24 май.
Честването на будителите е възстановено през 1992 г. Записано е на 1 ноември - официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения.

Само че междувременно се е случило нещо. От 1968 г. Светият синод е приел реформа на българския църковен календар, т.нар. Поправен Юлиански календар. Тогава на 19 декември се празнува Никулден. Прескачат се 13 дни от т.нар. богослужебен кръг и на 20 декември вече е Игнажден. От следващата година повечето дни на светци се преместват (Никулден например е на 6 декември).

От 1 ноември денят на св. Йоан Рилски отива на 19 октомври.
Така, когато депутатите възстановяват празника на будителите на 1 ноември, той увисва без патрон. Остава някак анонимно кои са тези будители, които се честват. Положението не се променя, макар че два съюза пришиват още два дни - ден на българската наука и ден на българската журналистика.

През 2002 г. президентът Георги Първанов се опитва да вдъхне живот, като започва да изпълнява ритуали - издигане на националното знаме пред парадния вход на президентсвото и тържествена смяна на караула. Някои партии и университети организират чествания и шествия.