Какво се случи на площада за 116 дни? (Инфографика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9182613 www.24chasa.bg
В първите дни от протестите осезаемо имаше много млади, които бяха в първите редици, но с времето много от тях се отдръпнаха.

След 116 дни на площад “Независимост” организаторите на протестите от т. нар. “отровно трио” обявиха техния край в Деня на народните будители.

Барикади на ключови столични кръстовища, 5 броя Велики народни въстания, опит за едномилионен концерт на Орлов мост, шествие с ковчег, хвърляне на яйца, домати и тоалетна хартия по историческите фасади на институциите и по партийни централи, къртене на павета, народно творчество в плакати и карикатури - разнообразен бе пърформансът.

Искането неизменно бе едно - оставки на премиера и цялото правителството, както и на главния прокурор. Над 100 хиляди застанаха зад него, твърдят организаторите. В най-силните дни бяха под 7 хил., отвърна превърналият се в преброител на протеста Виктор Димчев.

До неделя, когато триото свири отбой - по думите им от уважение към лекарите в борбата с пандемията.

“Дойде време да го променим и надградим, за да постигнем целите си”, заканиха се организаторите. Всъщност протести отново ще има, но вече през няколко дни. Следващият ще е на 5 ноември, а организаторите се заканват този път да хвърлят обувки по Министерския съвет.

“Смятаме за лицемерно да критикуваме съсипаната здравна система и в същото време да създаваме риск от заразяване дори на един от вас”, пишат още Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков, като добавят, че с края на протестите показват “солидарност с изнемогващите лекари, сестри и медицински персонал, които буквално живеят на работните си места”.

Триото отново загатна и за готовността си да се яви на следващите парламентарни избори: “Ако Борисов настоява да проведем битката на друг терен, и там ще го победим.”

Ето какво се случи за всичките 116 дни на площада, какво се знае за протестите и какво не:

Триото и старите муцуни

Основните лица на този протест са т. нар. “отровно трио” - скулпторът проф. Велислав Минеков, пиарът Арман Бабикян и адвокат Николай Хаджигенов. Освен тях обаче изплуваха много стари политически муцуни, които, странящи едни от други, оформиха своеобразни кръгове на площада.

От едната страна бяха десните начело с Христо Иванов, от другата - някои от левите с Мая Манолова и майките от “Системата ни убива”. Ядрото около бившия омбудсман бе доста разнородно - царистът Минчо Спасов (който дръпна шалтера на метрото и така стана извършител на първия подобен саботаж у нас), Димитър Делчев от ДБГ, ВОЛТ на бившия десен депутат Настимир Ананиев, Татяна Дончева, Никола Вапцаров.

На площада бяха и от движението “Боец” на Георги Георгиев, както и партията пред заличаване от съда на Костадин Костадинов “Възраждане”. Също и хора от АБВ на бившия президент Георги Първанов.

Има и “отделни елементи”, които не се числят към никоя от тези групи - като бившия служебен премиер Ренета Инджова, която до последно обикаляше заедно с протестиращите, които се спираха на Орлов мост и пред БНТ, в неизменен тандем с отстранения архимандрит Дионисий. Мяркаше се и бившият вицепремиер Александър Томов.

В края на октомври на протеста се появи ирландската евродепутатка Клеър Дейли, която дори държа реч пред множеството.

Лицата, които ги нямаше

Най-знаково от протестите срещу властта отсъстваше шоуменът и лидер на партия “Има такъв народ” Слави Трифонов. Макар позицията му да е в подкрепа на протестите, той така и не се появи на тях нито за миг.

За разлика от него обаче в тълпите можеха да се видят сценаристите на шоуто му, а телевизията на Трифонов 7/8 излъчваше протестите всяка вечер на живо.

В едни от първите дни от протеста сред хората излезе и лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тя застана безусловно зад протеста, но една от вечерите бе замеряна от хората и повече не се появи. На площада обаче продължиха да идват отделни червени депутати и симпатизанти на БСП.

Подобна агресия като към Нинова имаше дори към Мая Манолова, която се опита в една от вечерите да стигне до Орлов мост, но тя и майките от “Системата ни убива” бяха изолирани пред Ректората на СУ.

90 хил. от дарения и съмнения за други зад кадър

С над 90 хил. лв. бяха финансирани протестите на “отровното трио” от граждани през открита за целта банкова сметка. Парите от даренията пък отидоха за закупуване на яйца, домати, тоалетна хартия, палатки, столове, маси, спални чували, озвучаване, агитационни материали, храна, вода, транспорт и дори реклама в социалните мрежи.

Сметката бе открита от триото на 11 август с обещание, че парите ще бъдат “изразходвани за полза роду”, а “ако има остатък, когато свалим мутрите, той ще бъде прозрачно дарен за благородни каузи”. Според последния отчет от 9 септември общият брой на получените дарения е бил 91 303,49 лв., като налични е имало 10 360,51 лв. По време на протестите от триото на няколко пъти правиха отчет на изразходваните средства.

Още през юли обаче, преди сметката да бъде отворена, се появиха съмнения, че протестите се финансират от укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков. Причината бяха разпространени от прокуратурата записи на негови разговори, един от които с лидера на Комунистическата партия и бивш вече депутат от групата на БСП - Александър Паунов. В тях ясно се чува как Божков е искал да изпрати пред парламента 10 хил. души, за да посрещнат бившия финансов министър Владислав Горанов, как е готвил щаб на протеста и планувал да съветва президента Румен Радев за съставяне на служебно правителство.

Защо младите се отдръпнаха

Първите дни на протестите започнаха със силно младежко недоволство, което сякаш рязко секна. Това се усети на площада особено в горещите летни месеци. Постепенно обаче младите се отдръпнаха от протеста.

Основна причина за това навярно са многото политически лица, които през изминалите месеци се опитаха да яхнат протестите. Такова обяснение дадоха млади протестиращи пред “24 часа” в новата онлайн видео рубрика “Включване Z”. А някои от младежите, прибрали се след първата вълна на пандемията в България и излезли на площада, се завърнаха в чужбина.

В последните дни обаче група студенти отново заяви съпричастност, като в няколко поредни дни младежите се събираха пред Ректората и по-късно се присъединяваха към останалите пред президентсвото.