По 24 милионери с влог на месец произвежда България в пандемията

https://www.24chasa.bg/novini/article/9225623 www.24chasa.bg
Потреблението все още не е възстановено, а хората в кризата предпочитат да спестяват пари основно в банките, вместо да харчат за големи покупки.

Парите им идват от високи заплати, продажба на бизнес или консултантски услуги

10 пъти за 12 години се е увеличил броят на сметките в банки с над 1 милион лева в тях, показват данните на БНБ. В предкризисната 2008 г. броят им е бил 98, през 2019 г. са над 900, а към септември в годината на пандемията вече са 1070 .

Бърза сметка показва, че България произвежда милионерите с влог със средна скорост от 6-има на месец. Но

тази година,

въпреки

коронакризата,

ще се окаже

рекордна

От март насам, когато започна пандемията, се появиха нови 146 сметки в банка с над 1 млн. в тях, което означава, че на месец те се увеличават с по 24.

В периоди на криза, особено с неизвестна продължителност, дълбочина и мащаби, хората стават предпазливи и обикновено трупат спестявания - посочват причината за този ръст банкери, финансови експерти и данъчни специалисти. Но това правило важи за богатите. Малките депозити с до 5000 лв. в тях продължават да намаляват. Това може да е показател за две тенденции - едната е, че заради намалелите доходи хората си помагат със спестените пари. Втората, която е по-малко вероятна, е, че парите в малките сметки се увеличават и те минават в по-горна категория със суми в банковата статистика.

Но данните са показателни - ръстът започва при спестявания над 200 хил. лв., а в тях са съсредоточени над 10% от всички депозити. От статистиката на централната банка става ясно още, че всички депозити до 30 хиляди лева нарастват с темп под средния. Малките, с до 1000 лв., трайно намаляват вече трета поредна година, а другите до 5000 лв. са с почти еднакъв брой.

Източниците на доходи на банковите милионери са няколко. При това са легални, защото депозити в банка задължително минават през удостоверяване на произхода на пари.

В масовия случай парите на официално регистрираните милионери са основно от договори за управление, консултантски възнаграждения, от ренти и наеми и в по-малка степен от заплата.

Средното възнаграждение по консултантски договор вече е шестцифрена, а не петцифрена сума, показват анализи. Договорите за управление най-често са над 10  000 лв. месечно. Увеличаването на спестяванията се дължи и на това, че доходи от консултации или имоти са допълнителни и не са единствени, а регулярните плащания за издръжка на живота се поемат от заплата.

Расте и броят на хората с повече от една работа. Анализатори смятат, че това ще бъде трайна тенденция, защото споделените от повече от един работодател плащания за специалист са начин за оптимизиране на фирмените разходи.

Това, че малките депозити намаляват, а най-големите растат близо три пъти повече от средното, е

сигнал за

растящо

неравенство

в доходите

Ръстът на официалните милионери подсказва, че алтернативи за влагане на свободни пари извън банковите депозити, дори и при рекордно ниски лихви, продължават да липсват. А коронакризата добавя и отлагане на инвестиции и потребление. Защото в сметки над 1 милион лева най-често се държат пари, които са били предназначени за бизнес или за големи покупки, но сега чакат добрите времена.

Част от анализаторите обаче виждат добра новина, тъй като според тях натрупаните пари пак отиват за инвестиции, но преразпределени през банките. А те в кризисна ситуация финансират жизнени бизнес проекти, които се развиват или са достатъчно напористи, за да оцелеят.

Рязкото увеличаване на част от пълните сметки показва и недобра финансова и предприемаческа съдба. Заради свиването на икономиката и слабото потребление много бизнеси биват продавани. Парите от тези продажби най-често се депозират в банка в очакване на нови възможности или просто за поддържане на нивото на обичайния начин на живот. Неслучайно при фирмените сметки най-бързо растат депозитите между 500 хил. и 1 милион, което означава, че към спестеното до юни са добавени 657 млн. лв. Броят на фирмените милионери е нараснал с 377 в сравнение с миналата година. 

Над 90% от хората държат по-голямата част от свободните си пари в банки. Дори и сега, когато лихвите са рекордно ниски и не се очертава да се вдигат скоро.

Доходността от банков влог в момента е отрицателна. Всъщност номинално не е, защото БНБ отчита средна лихва по депозит от 0,1% годишно. Номинално. Реално обаче има загуба заради данък лихва и инфлацията, която за тази година е около 3%. Това означава, че на всеки 100 лв. в банка има поне 3 лева загуба за притежателя на влога.

Въпреки това хората държат парите на влог, защото

такава

инвестиция

е лесна - няма

посредници и

сложна

финансова

информация

Парите се слагат в банка и се чака доходността, ако има такава. Докато изтече договорът за депозит, няма нужда от активност или допълнителни разходи, каквито биха възникнали, ако например парите са вложени в имот или с тях се оперира на борсата.

Ликвидността на депозита е мигновена, а за сумите до 196 000 лв. има и защита дори при фалит на банка. А за продажба на имот, от която да се спечели заради повишената му цена, се чака няколко месеца, понякога и година. Инвестиции в бизнес или на борсата пък може да се окажат невъзстановими.

Наличието на депозит може да служи като гаранция или залог за получаване на заем при преференциални условия, както и за облекчения при други банкови операции.

Поради това не е чудно, че за близо 10 години българските домакинства са спестили над 30 милиарда лева в банките, а са изтеглили кредити за 4 милиарда. Въпреки резкия спад на лихвите - от малко над 8% годишно през 2008 г. до 2020-а, когато за първи път големи банки у нас обявиха нулеви лихви по депозитите. Статистиката на централната банка показва още, че от 2008 г. до момента ръстът на спестяванията е почти еднакъв - средно с около 3 млрд. лева на година. В края на 2008 година в банките на влог е имало 21,8 млрд. лева, а към септември тази година - над 56 млрд. лв.

Алтернативи на депозитите като участие на капиталовите пазари или инвестционни проекти най-често имат нужда от консултанти или посредници, които намаляват бъдещата доходност с комисиони. Сложността на повечето финансови инструменти, които носят по-висока доходност, също отблъсква евентуални клиенти и ги връща към банковите депозити.

Играта на борсата изисква специфични познания, които повечето хора не притежават, боравене с много информация, която нямат, или се изисква много време за нея. Най-голяма доходност в момента носят вложенията в злато и сребро - над 12% годишно. Но сривовете в цената се случват рязко и трудно могат да бъдат предвидени.

И единственият “конкурент” засега на депозитите се оказват имотите. Защото даването под наем на апартамент носи 5-6% годишна доходност. Данните за изтеглените ипотечни кредити го потвърждават. Дори през тази година

на месец се

теглят средно

по 100 млн. лв.

нови заеми за

покупка на имот

Статистиката на БНБ показва, че най-голям ръст има при кредитите от 100 хил. до 250 хил. лв. За една година са изтеглени в 5787 броя такива заеми за обща сума 845 млн. лв.

Има виден спад при фирменото кредитиране. Най-чувствително е раздвижването при заемите от 25 хил. до 50 хил. лв., при които единствено има ръст, което показва, че се теглят пари основно за оборотни средства. Повечето финансови анализатори очакват тези тенденции да се запазят и догодина.

Има и такива, които са взели големи заеми с готови бизнес проекти, които кризата е заварила, преди да ги вложат, и сега са на изчакване. През последната година броят на хората с изтеглен кредит за над 1 млн. лева се понижава. През миналия септември те са били 143-ма души, а сега са 132-ма.

А само 25 компании са се престрашили за този период да вземат кредит от над 1 млн. лева.