Закон ще регулира и сайтове с видео. Те са милиарди. А как ще ги подберат?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9226024 www.24chasa.bg
Емил Кошлуков (вляво) и Андон Балтаков на заседание на медийната комисия в парламента СНИМКА: АВТОРЪТ

Не един, а два проекта за промени в медийния закон и много недоволни

Как ще се финансират обществените медии, ще могат ли да излъчват повече реклама, колко да продължава мандатът на генералните им директори, защо сайтовете не са със статута на електронни медии, като на практика са точно такива?

Държавните пари и тяхното харчене от ръководството - с това логично са свързани най-често задаваните въпроси, когато се говори за промяна на медийния закон, който регулира радиата и телевизиите у нас.

Парадоксът е, че след години отлагане на промяната му се разглеждат два законопроекта за изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

В първия са включени изискванията на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, чрез която се въвеждат последователни и координирани регулаторни правила за подобряването на защитата на потребителите и децата. Този законопроект вече е приет на първо четене от комисията по културата и медиите в парламента, т.е. вероятно скоро ще започне да действа.

Вторият, който засяга финансирането и структурата на обществените медии, е предложен за обществено обсъждане, което трябва да приключи на 18 ноември.

Но въпреки невижданото досега изобилие от законодателни текстове почти никоя от засегнатите страни не е доволна.

Защо има

два закона

Ако нямаше европейски натиск, медийният закон едва ли щеше да бъде пипан.

Европейската аудио-визуална директива обаче е приета през 2018 г. с ангажимента всяка държава-член на ЕС, да я приеме като част от законодателството си до септември 2020 г. България очевидно ще се забави с няколко месеца, но не е единствената. Много от другите страни също са обявили пред Европейската комисия, че закъсняват, каза председателката на СЕМ Бетина Жотева пред “24 часа”.

Най-голямата промяна, която ще се случи с приемането на закона, е, че

СЕМ ще

контролира

вече и сайтовете,

които пускат

видео

Те също влизат в регулация, ако на тях има аудио-визуално съдържание, обясни Жотева. Ако конкретно видео може да бъде намерено чрез търсачка, това по същество е видео по заявка (video on demand). Т.е. има каталог, чрез който то може да бъде открито и съответно този сайт вече влиза в регулация. Причината е, че новият закон обхваща не само видеоплатформите за споделяне, но и видеото по заявка, както и аудиовизуалните търговски съобщения в сайтовете.

Но писаният текст е извън медийния закон и на практика никъде не го регулират, казва Жотева.

Все още обаче не е измислена методика за наблюдението на сайтовете. Директивата, чиито текстове са включени в българския закон едно към едно, не дава яснота как да става мониторингът на сайтовете. Това ще трябва да направи законодателят у нас.

Методиката трябва да покаже как например СЕМ да определи кои сайтове да следи. Защото те са милиарди. “Има изкуствено създадени сайтове, за да разпространяват уж някакви новини. Те обаче нямат посочени никакви собственици, липсват им всички атрибути за собственост и за медия, там е неприложим никакъв закон”, казва Жотева. По думите ѝ могат да бъдат регулирани само сайтове, влезли в регистрите за интернет доставчици. Те могат да бъдат подбрани спрямо посещаемостта им - примерно най-посещаваните 200. Законът обаче засега не казва нито критерия, нито каква да е бройката.

Иначе разпоредбите му, по които СЕМ контролира електронната среда, ще важат и за сайтовете с видеосъдържание. Затова те също ще трябва да се съобразяват какво да е съдържанието на рекламата, както доставчиците на медийни услуги. Така например са забранени рекламите на цигари, като промените включват вече и електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.

Ще се изисква и ефективно намаляване на търговските съобщения, които предлагат на децата “храни и напитки, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен”.

За видеоплатформите ще важат и етичните правила за рекламата, като при нарушение СЕМ ще може да им налага финансови глоби.

Според този проектозакон БНТ и БНР няма да получат увеличение на ефирното време за реклама - то остава по 15 мин на ден за БНТ и по 6 мин на час за БНР.

Същевременно СЕМ ще е длъжен да показва и собствениците на електронни медии, като осигурява в регистрите си връзка към информацията за “структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари”.

Вторият законопроект трябва да приведе финансирането на БНР и БНТ в съответствие с правилата на държавните помощи. В противен случай Европейската комисия ще глоби страната ни и може да се стигне дотам получателите на неправомерна помощ - БНТ и БНР, да връщат парите. Така поне е обяснено в мотивите към законопроекта. Именно от него обаче е голямото недоволство.

Какво липсва

в закона

Група интелектуалци през лятото, после генералният директор на БНР и голяма част от журналистите и служителите в общественото радио, също така и Съветът за електронни медии - това са все хора и институции, недоволни от предлаганите промени.

Интелектуалците въстанаха с открито писмо срещу възможността мандатът на генералните директори на БНР и БНТ да бъде удължен от 3 на 5 години, тъй като заподозряха, че този текст се отнася пряко за настоящия шеф на телевизията Емил Кошлуков. (Звучи объркващо, но тази норма беше включена в трети законопроект за медиен закон, изготвен от медийната комисия и внесен в деловодството на парламента през лятото. Ден по-късно беше изтеглен. Същевременно трябваше да я има и в сега обсъжданите промени, откъдето обаче беше извадена от министъра на културата Боил Банов - б.а.)

Заради липсата на текстове за мандатите генералният директор на БНР Андон Балтаков подаде оставка и след поредица от срещи със СЕМ и Боил Банов я оттегли. Повечето журналисти от БНР го подкрепят, а той самият покани и слушателите да пращат на личния му мейл предложения за медийния закон.

По неговите думи причината за недоволството му не е дължината на собствения му мандат. “Аз съм писал концепцията си за управление за 3 години, не за 5”, казва той. Текстовете обаче, писани от експертна група в продължение на месеци и впоследствие изпаднали от втория законопроект,

поправят реално

възникващи

проблеми

с мандата

на управителните

съвети

на БНТ и БНР. Според сега действащия закон тези съвети - всеки от по 5-има души заедно с генералния директор, са с отделен мандат. Т.е. веднъж одобрени от СЕМ, те заемат длъжността 3 години и няма как да бъдат освободени. Същевременно генералният директор може да е вече друг - както е и сегашната ситуация с Балтаков, но той няма правомощия да смени хората, с които управлява, въпреки че са наследени от предишния шеф.

Предложените промени уреждаха точно това несъответствие - да се прекратява мандатът на УС едновременно с този на генералния директор. Нещо повече, изборът на нов управителен съвет можеше да стане месец след приемането на закона.

Всичко това вече са само хипотези, тъй като текстовете са отстранени заради гнева на интелектуалците, поне така обясни Боил Банов. Но каза още, че може да върне промените, ако обществото реши.

СЕМ е другият изненадан от предлагания законопроект, който за първи път урежда парите за БНТ и БНР по категорично нов начин - не за час програма, а според нетните разходи за производството ѝ. Същевременно законът вменява нови задължения на СЕМ, доста нетипични за дейността му. Съветът вече ще трябва да определя какви пари да получават обществените медии и да ги контролира, но няма нито експерти за това, нито средства, за да ги наеме.

“СЕМ категорично не приема определянето му като администратор на държавни помощи. Съгласно Закона за държавните помощи администратор на помощ е лице, което предоставя или управлява, включително разработва държавна помощ или минимална помощ. В този смисъл съветът нито предоставя, нито управлява, нито разработва държавна помощ, която да получат БНР и БНТ”, пише в позиция на СЕМ, пратена до министъра на културата. В нея членовете на съвета внимателно наричат двата едновременни законопроекта “не най-удачния начин” да се разглежда медийното законодателство.