С 2-метров телескоп астрономите на Рожен ще изследват Космоса дистанционно

https://www.24chasa.bg/novini/article/9229586 www.24chasa.bg
Двуметровият телескоп на обсерваторията “Рожен” вече има цифрови камери и може да осигури дистанционни наблюдения.

В месеците на затваряне заради пандемията е санирана част от сградата

За първи път от 40 г. насам България купува нов телескоп. С него ще се наблюдава Слънцето

Дистанционни наблюдения с 2-метров телескоп въвеждат в Националната астрономическа обсерватория “Рожен” в условията на пандемия. Те ще дадат възможност на астрономи, включително и от чужбина, да продължат научните си изследвания при променения режим на работа.

“Вече имаме

отлична оптична

свързаност

за интернет,

което позволява провеждането на такива дистанционни наблюдения”, заяви директорът на научния комплекс д-р Никола Петров. Астрономите ще бъдат свързани с обсерваторията по интернет, а насочването на телескопа се извършва от оператор на място въз основа на онова, което му е поискано по електронен път. Астрономите ще имат достъп до компютъра с данните от наблюденията.

Двуметровият телескоп на роженската обсерватория е оборудван с цифрови камери от най-ново поколение. Те са доставени с финансиране по проекти, изпълнени през последните години от обсерваторията. С тях се дава възможност за по-голяма точност на заснемане на отдалечени обекти в Космоса.

Новите камери

регистрират

обекти на

9,5 милиарда

светлинни години

според астрономите. Сред оборудването има и уред за спектрални наблюдения, с който вече успешно са получени звездни спектри.

Телескопът е един от петте 2-метрови рефлектора, произведен в заводите на “Карл-Цайс” в Йена, Германия, и представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника.

През 2009 г. - 30 години след въвеждането на телескопа в експлоатация, неговата система за управление бе изцяло подменена по проект за 1,6 млн. лв.

Останалите телескопи не позволяват онлайн наблюдения, тъй като са стари. Те са от времето, когато е открита обсерваторията през 1981 г.

Скоро предстои закупуването на нов телескоп. За първи път оттогава най-големият научен институт на БАН ще има нов такъв уред.

“Обществената поръчка за него бе обявена и тя не е обжалвана. Очакваме новия телескоп, който ще бъде с диаметър на огледалото 1,5 метра в началото на следващата година. Стойността му е 3 млн. лв.

Покупката е

по Европейската

пътна карта

за научна инфраструктура. Въпреки че е малко по-малък от сега съществуващия, той е от ново поколение телескоп и възможностите за работа и качеството на наблюдения ще са по-добри”, казва Никола Петров.

Заради пандемията и ограничението за движение на стоки от 4 месеца не може да бъде доставен телескоп, който е готов и платен в Украйна. Той е за наблюдение на Слънцето. 

Старият слънчев телескоп бе дело на самия д-р Петров, който на шега в научните среди е наричан “началник на Слънцето”. Прозвището получил не само заради познанията му за Слънцето, но и проектирането на телескопа. Никъде по света не се произвежда телескоп за наблюдение на Слънцето - той се прави. Проектирал го сам. Стойката му, която е служила за други цели, взел от обсерваторията, а оборудването уредил чрез дарения от наши и световни компании. Телескопът е бил сглобен в лабораторията на Софийския университет “Св. Климент Охридски” още преди да защити докторантурата си.

Сега той е с компрометиран филтър и не могат да се правят истински научни наблюдения.

“До края на годината ще направим първи стъпки към финансиране на

нов и много

модерен

радиотелескоп

Досега не сме имали радиотелескоп за научни наблюдения в България, но той ще бъде един от 6-те в Европа”, обяснява директорът на научния институт.

“Ограничителните мерки заради пандемията се отразяват на работата и на обсерваторията. Посещенията и наблюденията за туристи са преустановени, а студентските практики и школи са сведени до минимум. Наблюденията на астрономите с телескопите са съобразени с изискванията да се избягва струпване на повече хора.

В резултат на ограниченията отпадат и някои от визитите на чуждестранни учени. Обикновено годишно обсерваторията се посещава от 13-15 хил. туристи, но през тази година бе затворена до края на юли. През август имаше ограничения за допускане на до 15 души за 4 часа през деня. Нощните посещения бяха спрени.”

В месеците на затваряне обсерваторията е успяла да ремонтира 6 от апартаментите и санирала част от сградата. Ремонт на битовия корпус не е правен от създаването ѝ, когато научният комплекс е бил сред най-модерните в света.

Стените в помещенията се лющели, падали мазилки и облицовки, мраморите мухлясали. Заради амортизацията сметките за ток стигали до 30 хил. лв. месечно. Сега вече 80% от корпуса с десетки помещения са реновирани. Общо обсерваторията е на 64 дка площ. Само оградата е 3 декара. Заради надморската височина от 1750 метра

зимите са

свирепи и

вятърът

събаря ели

върху огражденията.   

“Тъй като вече имаме финансиране по проекти, успяваме да подновяваме същинската база за наука и може да обърнем внимание на битовата част, която наистина беше в окаяно състояние. През последните 2 години нямаме и проблеми с дефицит на средства в края на годината”, казва д-р Петров.

Обсерваторията вече има и генератор, който да осигурява постоянно ток за техниката. Няколко зими поред астрономите бяха без ток и вода дни наред.

Старите два генератора са били тотално амортизирани.

Заради ограничителните мерки в пределите на обсерваторията постоянно сега са само директорът, един наблюдател и оператор. От помощния персонал влиза 50%.