Специални звена да заместват джипито в уикенда (Видео, обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9237083 www.24chasa.bg
Церемонията в столичния хотел “Хаят” започна с минута мълчание в памет на лекарите, загубили живота си от коронавируса. СНИМКИ: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ, ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Хиляди следиха онлайн тазгодишната церемония за обявяването на “Лекарите, на които вярваме”

Възобновяване на работата на кабинетите за неотложна помощ и създаването на звена, които да отменят джипитата и лекарите от болниците в извънработното им време. И връщане на обединените районни болници, за да се подобри както лечението в доболничната помощ, така и организацията на здравеопазването в отдалечени райони на страната, а и в големите градове през уикендите.

Тези предложения отправиха лекари, на които българите вярват, в дискусия на “24 часа” за поуките от пандемията и живота след нея.

Дебатът “След утрешния ден” се проведе в столичния хотел “Хаят”, а онлайн в него се включиха 600 медици, отличени като лекари, на които вярваме, в инициативата на “24 часа”. Хиляди проследиха дискусията, излъчвана наживо на сайта на “24 часа” и фейсбук страницата на вестника. 

“През годините липсваше регионалният поглед върху проблемите. Дълги години се твърдеше, че всичко е еднакво и равно и всички трябва да работят при едни условия. Но сега се установи, че отдалечените региони, които се обезлюдяват, не могат да се възползват от предимствата, защото при сегашната система такива има. За тези райони трябват специални грижи и финансиране”, заяви шефът на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Областните

болници са

оставени без

стимули,

с които да задържат лекари и медсестри на работа, добави той.

“В области като Силистра, Видин, Смолян, трябва регионална политика и регионално финансиране, за да се излезе от ситуацията, в която никой не иска да работи там”, заяви Маджаров. 

Незабелязан остава натискът, който коронакризата оказва и върху общопрактикуващите лекари, смята още д-р Маджаров. 

“Телефоните им не спират да звънят. Това, което леко снизходително наричаме телефонно обаждане и телефонно лекуване, е всъщност 24 часа, и събота, и неделя, и след работно време. Как можеш да вдигнеш телефона, докато си на операционната маса или докато пред кабинета в момента имаш 20 или 30 човека, а ти преглеждаш друг”, описа председателят на лекарския съюз ситуацията.

Той препоръча да се Възстановят кабинетите за неотложна помощ или да се създадат други специални звена, които да поемат работата на личните лекари през почивните дни, през нощта и след работно време на джипитата.

“Вероятно ще са нужни средства, но това е откровеното отношение към българския пациент, когото

преди 20 години

подведохме, че

наричайки

участъковия лекар

личен лекар, той

ще е на негово

разположение по

всяко време”,

мотивира се Маджаров. 

Да се реши въпросът къде е мястото на специалистите от доболничната помощ, категоричен беше и бившият здравен министър и шеф на Университетската болница за лечение на онкологични заболявания д-р Стефан Константинов.

“Знаем, че тези лекари са “gatekeeper-и” (в смисъл на хора, от които зависи лечението на пациентите, така че възможно най-дълго да не попадат в болница, б.р), но в един момента се оказа, че са хора, които стоят на телефона или изписват рецепти.

Аз съм от поколението, което си спомня навремето обединените районни болници и това не беше никак лоша система. Как може да си представим хирург, който работи в извънболничната помощ и никъде другаде”, каза Константинов.

Важно място сред бъдещите промени има и начинът на финансиране на болниците, както и да се реши

с какви

специалисти да се

обезпечи спешната

помощ - лекари

или парамедици,

допълни той.

След Нова година ще има увеличение на заплатите на всички лекари и медицински сестри, а не само бонус от 1000 лв. за тези на първа линия, както е сега, обяви здравният министър проф. Костадин Ангелов. 

Проф. Асен Балтов, директор на “Пирогов”: Младите са героите на нашето време - с тях бъдещето е подсигурено

Вднешния ден не би трябвало да правим критики към колегите си, а да ги уважим и да кажем, че те направиха наистина невъзможното за тези 8 месеца. Макар да сме много критикувани, че не сме били подготвени. Аз лично смятам, че не е така, и ще ви дам един пример.

За мен героите на сегашното време всъщност са нашите млади колеги специализанти. Това са лекарите, на които ние вярваме и разчитаме в момента. 

Болничните директори, които инвестираха в младите колеги, сега знаят, че те имат подготвено бъдещо поколение, на което аз вярвам и съм сигурен, че нашето бъдеще е подсигурено като пациенти. Това е новото поколение, което ще ни замести след 10 г.

Затова апелът ми е всички да се обединим и да покажем на младите хора, че имаме нужда от тях и ще направим всичко възможно те да останат тук, в България, защото те разбират в момента, когато са на първа линия, че от тях зависят много неща. Те всъщност са разбрали каква е идеята да си лекар в България.

Проф. д-р Иво Петров, медицински директор на “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център”: Когато ужасният COVID премине, ще имаме вълна от сърдечноболни

В момента не лекуваме хронично болни, а единствено тежко болни. Тъй като поне 30% от населението е COVID позитивно, голяма част от болните са и COVID болни.

Между първата и втората вълна, когато пациентите трябваше да дойдат, за да изпълним плановото лечение, се оказа, че 30% от тях са починали. Това е проблем, който не касае само сърдечносъдови пациенти. За съжаление, кардиологичните отделения пострадаха, когато започнахме да преформираме отделенията. И както цялата наша гилдия поехме ангажимент - когато трябва, всички отделения ще бъдат COVID. 

Бих призовал министър Ангелов да поеме ангажимента, когато един ден отмине тази ужасяваща вълна, всички отделения да станат сърдечносъдови отделения. Тъй като ще имаме вълна от забавени пациенти и ще бъдем принудени да лекуваме по спешност и, разбира се, няма да има същите резултати като в плановия порядък.

Смятам, че пандемията ще ни принуди да вземем прагматични решения, които ще ни служат в бъдещето много ефикасно. Това са дигитализацията; колаборацията между специалностите; допълнителната и предварителната подготовка на инфекциозните отделения; организирането на обучението, оптимизирането на онлайн обучението.

Проф. Борис Богов, директор на “Александровска”: Никъде нямаше готова здравна система

Александровска болница е на първа линия, имаше конфликт с хронично болни и пациенти с коронавирус и при нас. Това по-скоро стана заради хора, които не можаха да се адаптират в тази обстановка. продължават да се лекува и хронично болните, нито един пациент не е върнат. Много може да се говори и да се критикува системата у нас, но нима има система в света, която е била подготвена. Каквото и да кажем, то е толкова вярно, колкото и невярно. Нашите лекари имат нужда от едно такова признание, усилията на всички институции, които са впрегнати в борбата с К-19 те изискват смелост и решаване на проблеми. 

Акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет - София: Пандемията показа колко добре са обучени лекарите и не съм изненадан, че студентите ни се удвоиха

Най-после някой да се сети!", това казах, когато бях номиниран в първата класация преди 9 години на “Лекарите, на които вярваме”. Сега пандемията принуди общество също да се подсети. 

Не вярвах, че някой

ще ръкопляска на

българските лекари

На фона на всички злини, които причини, COVID-19 даде основание най-после да получим компенсация за труда си. Най-после излязохме като позитивни герои - нямам предвид COVID-19 позитивни, макар че някои от нас бяха и ще са, но позитивни герои пред обществото.

25 години се наслушахме на упреци. Най-мекият - колко сме нереформирани, но ни нарекоха и непочтени, недостойни... Никога не съм се съгласявал с подобна преценка.

Нещо много важно от камбанарията на университетското присъствие е, че българските университети през тези 25 г. са се справили изключително достойно със задачата, която имаха: да обучат качествени здравни кадри - лекари, сестри... И трябваше да дойде такова ужасно предизвикателство, за да оценим това. Та

българското

здравеопазване бе

едно от най-добре

справилите се в

първата половина

на тази криза!

Бяхме от отличниците. Така че продължаваме. Виждаме, че нашите лекари не отстъпват - нито по достойноство, нито по професионални умения и познания.

Българските университети хванаха за ръчичката тези студенти преди 25 г., не ги пуснаха и ги преведоха през всички икономически, политически и всякакви кризи. И накрая дадоха на обществото кадърни, подготвени хора. Направиха тази голяма добрина по най-достойния начин - без да се бият в гърдите и да кажат: ние го свършихме. Няма по-достойно от това да направиш добрина и да не кажеш, че си я свършил.

Затова и не съм изненадан, че тази година студентите по медицина са два пъти повече отпреди 7 години. Защото не просто самоотвержено подготвяме кадри, а ги подготвяме на много високо ниво. В класацията за 2019 г. Медицинският университет в София е на първо място сред медицинските университети, и има най-много публикации след БАН, където са 6500 човека, а ние сме шепа хора.

Дистанционно обучение не е невъзможно, но за медицината е предизвикателство. Не мисля, че сме решили всички въпроси и сме намерили най-верния подход, но направихме първите стъпки.

Длъжни сме да подготвим образователната система така, че независимо кога ще свърши пандемията или дали ваксината ще ни развърже ръцете и ще заживеем постарому, да сме подготвени.

За себе си си направих важни равносметки, когато започнах да работя като ректор. Една от тях е прословутата обща платформа. Започнахме, но тя е малка стъпчица. Имаме още много. Много ми се ще

новата кандидат-

студентска кампания

да е онлайн,

да не се налага да се виждаме очи в очи и да си разменяме хартийки.

Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на фармацевтичната компания “Тева”: Самолечението е престъпление

“Самолечението е грешка и в някои случаи е престъпление. Искрено се надявам българите да спрат да вярват на всякакви онлайн рецепти и препоръки за лечение, защото само българският лекар е този, който може да предпише адекватно лечение. Много е важно в този момент всички да бъдем обединени. И първо да се успокоим, защото притесненията и страхът раждат това, което всички видяхме в последните седмици. Не трябва да изпадаме в паника и презапасявайки се, да отнемаме възможността на хора, да не намерят нужния медикамент”. Този анализ направи на дискусията “След утрешния ден” изпълнителният директор на фармацевтичната компания “Тева” Николай Хаджидончев. 

Фирмата е производител на един от антибиотиците, ползвани при лечение на COVID-19, а думите на Хаджидончев бяха по повод дефицитите на медикаменти в някои болници и аптеки.

“Много е трудно в пандемия да се планира адекватно зареждане с медикаменти. Това, което се опитваме да направим, е да гарантираме непрекъсваемост на процеса на производство, да гарантираме адекватно снабдяване. Никой обаче не е в състояние да посрещне свръхзапасяване на населението, което видяхме да се случва в последните дни, и в тази връзка е изключително важно да се даде възможност на българския лекар да си изпълнява задълженията и приоритетите”, заяви още Хаджидончев.

Трябва да се обединим, за да запазим българските лекари, каза още изпълнителният директор на “Тева”.

Гарантираме адекватно снабдяване с лекарства, успокойте се и не се презапасявайте.

Д-р Стефан Константинов, директор на болницата по онкология в София: Електронни рецепти - това е истината

Може да се постигне страшно много с електронизацията. Всички държави са го направили.

Аз като цяло съм минорно настроен, защото се видя как работи машината на здравната система и колелата, които скърцат. Слага се малко масълце и тя започва малко по-бързо да върти, но си седи на едно и също място. 

Къде е мястото на първичната помощ? Седят на телефона и изписват рецепти.

В първото издание на кампанията “Лекарите, на които вярваме”, бях здравен министър и тотално се провалих.

Може би ще успеем да мотивираме лекарите с някакви допълнителни пари и след години ще имаме нормална система.

Милен Врабевски, собственик на “Комак Медикъл”: Да се грижим и за българите в чужбина

Искам да благодаря на всички лекари. Разбра се важността на лекарската професия. За България може да се говори с добро и в мигове на трудности хората могат да се сещат за държавата, която им подава ръка ”, заяви д-р Милен Врабевски, собственик и изпълнителен директор на компанията “Комак Медикъл”. Вместо да сме съдници на държавата, трябва в определени моменти да я заменим и да направим така, че за България да се говори с добро, препоръча той. 

“Българите от чужбина следва да са във фокуса на нашето внимание и като цивилизована европейска държава би следвало да мислим и за тях, така че в тази посока аз малко прескачам границите на България и освен личния пример, който давам тук, направих няколко ключови дарения в Северна Македония за няколко града за колегите от първа линия с най-необходимите им предпазни средства - Свети Никола, Делчово и Струмица. След това се прехвърлих в Албания, област Преспа, където закупих линейка, кола за социален патронаж , пожарна”, разказа Врабевски.

Всички мнения на участниците в дискусията “След утрешния ден” четете през следващите дни

Материалът подготвиха: ЙОАНА РУСЕВА, ВИКТОР ИВАНОВ,
ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА, ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА, РУМИНА ДИМИТРОВА, ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА