Вече сме наясно, че личната ни съдба, настоящето и бъдещето ни повече не могат да бъдат собственост на партии, лидери и схеми за измами! Ние, гражданите на България, сме единственият суверен и властта трябва да работи за нас, а не за себе си!
Младите българи да поемат бъдещето си
в своите ръце! То е тяхно! Успех!"
Така завършва последната книга "Titanic.BG" на дипломатa от кариерата, посланик и кадрови служител на българското външнополитическо разузнаване Любомир Шопов. В края на петата си книга, излязла преди около месец от печат, авторът като че ли подсъзнателно си взема сбогом и оставя бъдещето в ръцете на младите. Малко по-късно, на 12 ноември, получава масивен инфаркт и издъхва в дома си на 78-годишна възраст. А беше планирал да започне през декември представяне на новата си книга сред бившите си колеги в страната.
Любомир Шопов е син на дългогодишния заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, пряко отговорен за работата на Държавна сигурност. За Григор Шопов се знае, че е бил най-довереният човек на Тодор Живков, който редовно го е информирал за всичко ставащо в държавата. Синът му Любомир пазеше видео от тържеството по повод 70-годишнината на баща си през 1986 г. Пред гостите Живков вдига тост и казва: "Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Никога няма да те подведе! Но, вижте, това не мога да гарантирам за себе си. Представяте ли си колко му вярвам, щом го поставям над себе си."
Синът Любомир тръгва по стъпките на баща си, но не съвсем. Той е и дипломат, и разузнавач. Бил е кадрови служител на българското външнополитическо разузнаване, подполковник от строго секретния щат на Първо ГУ на ДС. Завършва дипломация в Московския държавен институт за международни отношения, а от 1968 до 1974 г. работи в посолството ни в Москва. От 1979 г. в продължение на 5 години ръководи правителствената делегация на България, с ранг на посланик, на преговорите във Виена между Варшавския договор и НАТО за разоръжаването в Централна Европа. Бил е началник на отдел "Балкански страни" в МВнР в едни от най-тежките години 1985-1988, когато в страната е в ход поредната вълна от Възродителния процес. Опитът му на експерт е причина през ноември 1988 г. да бъде назначен в ЦК на БКП като завеждащ отдела за работа с българските турци.