Какво разделя София и Скопие

https://www.24chasa.bg/novini/article/9244183 www.24chasa.bg

- И какво се случи в годините, след като първи в света признахме Република Македония като независима държава

 - Защо историята се превърна в незаобиколим фактор

Преди почти 29 години - на 15 януари 1992 г., България бе първата страна в света, която призна Република Македония като независимата държава.

Това става към 19,30 часа след изнурително десетчасово заседание на правителството на Филип Димитров. Той

се свързал по “петолъчката”

с Желю Желев и чул

поздравления

за действията си.

Желев по това време е действащ президент, кандидат за нов мандат, а 15 януари е точно между двата тура на изборите. България тогава обаче не признава македонския език.

Би трябвало изключително приятелският ход на София да доведе до възход на отношенията между двете държави. Това обаче не се случва. 29 години по-късно между София и Скопие продължават да стоят важни въпроси, по които няма съгласие. (По-важните събития в отношенията между двете държави вижте в инфографиката) 

На 17 ноември 2020 г. България блокира преговорната рамка на Северна Македония за ЕС.

Външната ни министърка Екатерина Захариева по време на видеозаседание на Съвета по общи въпроси на ЕС каза: България предупреждава от два месеца, че няма да я подкрепи, тъй като в нея не са залегнали три от основните ни искания - придържане към формулата за езика от 2017 г., пътна карта за изпълнение на Договора за добросъседство и изричен текст, че няма да има претенции за македонско малцинство в България.

В България емоциите “за” и “против” този ход се изляха предимно в социалните мрежи, но в Скопие имаше

грозни демонстрации на

гняв срещу България

Ходът на София с ветото дойде и след като смесената българо-македонска комисия, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси, през последната година не постигна напредък. Защо търсенето на съгласие по историята е ключово важно обяснява историкът от БАН и член на комисията доц. Даниел Вачков по-долу.

А в икономиката?

От 2011 г. насам, когато стокообменът между двете държави е нараснал с 20% за година, той държи нива от 600-700 млн. евро, показват данни на икономическото ни министерство. През 2019 г. износът и вносът е общо 728 млн. евро. Ние сме изнесли стоки и услуги на стойност 424 млн. евро, а вносът от Северна Македония е 304 млн. евро. Не само през миналата година, но и през всички останали търговското салдо е положително за България.

Износът от Северна Македония, не само към България, е основно от стоки с ниска степен на обработка – суровини (руди и концентрати на цветни метали – цинк, олово и мед), металургични изделия – валцувани продукти от желязо и стомана, вино, селскостопански продукти, метални отпадъци (скрап), материали за строителството.

При българския износ към Северна Македония през последните години доминират стоките с относително ниска степен на преработка и полуфабрикатите. В стойностно отношение най-голям е износът на електроенергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.

Перспективни стоки за износ са изделията с висока добавена стойност като компютърни елементи и възли, електротехнически материали и компоненти, електроенергетично оборудване, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост (месопреработване, млекопреработвателна промишленост, винарство), транспортни средства (автобуси, трактори, леки коли).

По отношение на двустранните инвестиции

отново България е

по-активна

Едни от най-значимите са придобиване на Статер Банк от Централна кооперативна банка и сливането ѝ с ЦКБ – Скопие, придобиване на най-голямата агенция за охрана от “СОТ 161” – Агенция за охрана НИКОБ, навлизането на македонския пазар на “Софика Груп” в сферата на услугите, покупката на мажоритарен дял от акциите на фабриката за производство на захар в Битоля от “Литекс”-България.

Най-голямата ни инвестиция в Северна Македония е в банковата сфера – изкупуването на дела на “МГ Корпорация” в Балканска банка от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Банката има 40 клона в цялата страна и за първи път въвежда картовата система за разплащане там.

“Велдер Груп” е с инвестиции в черната металургия, а “Приста Ойл” осъществява търговия и дистрибуция на моторни масла. През 2007 г. “Алфа Финанс Холдинг” закупи контролния пакет акции на местната Първа приватна банка. През 2008 г. българската компания “Евроинс” придоби 82% от застрахователната компания “Макошпед”, а през 2015 г. EasyCredit разкри първата компания в северната ни съседка, оперираща в сферата на бързото кредитиране “ЕМ Кеш”. Имаме и инвестиции в хранително-вкусовата промишленост, хотелиерството, IT сферата - например навлизането на македонския пазар на “Мусала Софт” и “Скейл Фокус”.

Сравнително добра активност на инвеститорите от Северна Македония се отчита в селското, ловното и горското стопанство, където те са на второ място (след Австрия) с дял от 2,1% от общия размер на инвестициите в тези сектори. През 2019 г. общите им вложения у нас са били на стойност от 2 млн. евро, докато нашите са за 25 млн.

В туристическите отношения също има какво да се желае. Съседката ни е

на шесто място по

посетители у нас

в периода 2011 - 2019 г. От 2009 г. има ръст на посещенията, тъй като оттогава македонците могат да пътуват безвизово до България. Но разкриването на самолетна линия между двете държави би подобрило значително туристопотока. Миналата година например 554 247 македонци са дошли на посещение у нас и 429 329 българи са пътували до Северна Македония.

Доц. Даниел Вачков:

Отстъпим ли за историята, залагаме си бъдещи проблеми

Никой не иска от Скопие капитулация, а разбирателство за историческата истина, казва директорът на Института за исторически изследвания на БАН

- Доц. Вачков, какво постигна и какво не българо-македонската комисия, която обсъжда историческите въпроси?

- Комисията се конституира през лятото на 2018 г. В началото имаше окуражаващи резултати. По темите главно за периода за Средновековието, макар и трудни, се стигна до адекватни за историческата наука решения.

Сериозен успех на комисията бе, че се стигна до съгласие относно държавата на цар Самуил, която беше определена като продължение на Българското царство. Това е изцяло отговарящо на историческите източници. Много адекватни исторически становища се взеха по отношение на братята св. св. Кирил и Методий, на свети Климент, на свети Наум.

Работата на комисията започна да буксува, когато навлязохме в по-новото време. Както е известно, последната година няма никакъв напредък в тази област по уточняването на общата история. Въпреки сигналите на членовете на комисията от българска страна, че трябва да ускорим работата, според мен не се откликна от страна на нашите колеги от Република Северна Македония (РСМ). Вярно, и пандемията изключително много усложни условията, в които работи комисията.

За нас е притеснително, че дори и в по-редките случаи, когато се събира комисията, не виждаме достатъчно желание и готовност от страна на нашите колеги да постигнем споразумение по ключовите въпроси.

По въпроса за Гоце Делчев от доста време не може да постигнем напредък. Тук се сблъскват две доста различни концепции. Те не са толкова исторически, привеждат се и

чисто политически

мотиви, че Гоце

Делчев е заложен

във фундамента

на македонската

държава

и това прави трудно да се отстъпи според колегите от Северна Македония. Защото, ако се признае, че той е с български произход и е част от българската история, това, както те казват, ще подкопае цялата идея за македонска държава.

Наистина не е много сигурно, че обществото в Северна Македония е готово да приеме сериозна промяна на тезата за Гоце Делчев.

Разбира се, за нас абсолютно неприемливо е да се отстъпи от едни доста ясни, отразени в историческите извори становища за българския произход на много важни процеси и явления, които се развиват на територията на Македония, включително и на тези в територията на днешна РСМ. Аз съм наясно, че проблемът е много труден и болезнен за обществото в Северна Македония. Но няма как да вървим напред, без да изясним миналото и различията, които имаме по интерпретацията на историята.

- Как ще коментирате сегашното вето на България върху преговорите за членство на съседката ни в ЕС?

- Не само че комисията не работи достатъчно активно, но и всички разпоредби от договора, които предвиждаха засилване на икономическите и културните контакти между двете държави, също не се осъществяват. Така че нашата позиция е съвсем аргументирана, макар и болезнена за хората от Северна Македония. В продължение на 30 г., откакто се появи държавата Македония, България е проявявала толерантна позиция и търпение, но рано или късно това се изчерпва и се налага да се поставят по-ясни условия.

Когато ние поставяме въпроса за общата история, наистина поставяме въпроса за тяхната идентичност и това прави много болезнен от тяхна гледна точка проблема за историята. Ако се приеме тезата, че до средата на XX век имаме обща история, че

населението на

днешна РСМ и това

в България е имало

обща история

и общ език,

това, разбира се, че ще постави под въпрос цялата конструкция за тяхната национална идентичност.

Това е труден за приемане от тях въпрос. Но пък, от друга страна, ако ние отстъпим от една категорично оправдана от историческата наука теза за общите процеси, които текат между населението от този район, това ще породи много политически проблеми. Те се отказаха от тезата, че едва ли не македонците са се създали още в Античността. Това беше толкова абсурдно. Сега се опитват с една уж по-научна теза да развиват идеята, че македонска нация се оформяла в средата на XIX век – нещо, което не виждам да има сериозни исторически доказателства. Ако се приеме такава теза, а според мен тя не отговаря на историческата истина, тогава

следва въпросът

в какъв район се

е формирала тази

македонска нация

И ако тя се е формирала през XIX век в района на тогавашна Македония, включваща Вардарска, Егейска и Пиринска, ще излезе, че има някакви основания за съществуване на македонска нация и извън пределите на РСМ. Тогава вече възниква другият абсурден въпрос. Веднъж приета една неаргументирана теза, тя ще намери проекция в актуалността. Ще се окаже, че имаме формирана македонска нация и в Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Тук въпросът надхвърля чисто историческия спор и приема съвсем актуални измерения, които внасят допълнителни изкуствени проблеми между двете държави. Въпросът с историята е ключов.

- Как си обяснявате натиска от Германия да дадем зелена светлина за началото на преговорите за членство на РСМ в ЕС?

- Една от възможните линии на поведение, които политиците от Република Северна Македония се опитват да прокарат, е да потърсят подкрепа в другите държави от ЕС, основно от Германия, представяйки, че българите им оспорваме правото те да се самоопределят като нация. Погледнато извън историческия контекст,

това наистина

ни поставя в

трудна ситуация

Ние едва ли не не даваме правото на други да се определят като такива, каквито биха искали да бъдат. Незапознати с подробностите на историческото развитие ще кажат: какъв е пък толкова проблемът, какво толкова сте се заинатили по отношение на историята. Дори и в нашето общество има, макар и неголяма група мои колеги историци, културолози, философи, които също поставят въпроса трябва ли България чак толкова да отстоява тезата за историята, не трябва ли да подходи по-модерно и да възприеме по-отстъпчива позиция.

Очевидно и за двете държави е трудно да отстъпят. Въпросът е отразен много ясно в историята и не можем да отстъпим. Това би означавало, че ние поругаваме мъките на хилядите хора, които са защитавали българското си име, правото си да се наричат българи в Македония. Били са подлагани на репресии, трябвало е да изоставят своите домове и да поемат по трудния път на бежанци. След въстанията в Македония и Одринско, след балканските войни, след Първата световна война има стотици хиляди бежанци от Македония, които

идват в България

именно защото

правят избора

да запазят своето

българско име

и самосъзнание и да не се съгласят на натиска, който вече им се оказва от Сърбия и Гърция.

- Значи смятате, че не трябва да отстъпваме?

- И в комисията съм давал пример да търсим формулировки, които да отразяват историческата истина, но да не звучат обидно за другата страна.

Никой не иска капитулация, искаме разбирателство, особено в историческата комисия, където сме хора, запознати с документите, да стигнем до тези, които да са адекватни от историческа гледна точка, но да не са унизителни за една от двете страни.

Не съм голям оптимист, че в близко време ще има съществен напредък. Това не се отразява добре на образа на България в РСМ, където се представя, че ние сме основната пречка, че те са готови на толкова жертви, но българите са неотстъпчиви. Въпросът за присъединяването на Западните Балкани, в това число на Република Северна Македония е процес, от който всички са заинтересовани.

Въпросът е в името на какви компромиси може да се направят. Ние не може да направим твърде големи компромиси, само и само да може да влезе РСМ в ЕС.

Когато те започват да изграждат цялата си концепция за това, че са от македонска нация, това се изгражда въз основата на откровен антибългаризъм. Когато искаш да се отграничиш от някого, естествено най-враждебен е патосът към този, който е най-близко до теб, защото се чувстваш застрашен именно от него. Те не са застрашени от гърците, защото нямат език, който да говорят заедно.

Преекспонираш някакви периоди от историята, за да покажеш българите като потисници и цялата идея за македонската нация в основата си носи много голям антибългарски заряд. Няма как да приемем с лека ръка тази държава да влезе в ЕС с подобна национална идеология, градяща се малко или повече на антибългарска основа.

ЛИЧНИ МНЕНИЯ

Децата на Тито изгориха българското знаме

Стига с опорката, че който пречел на Скопие за ЕС, помагал на Русия - нали комшиите вече са в НАТО с наша подкрепа

Росен Петров

Само за няколко дни някои от така наречените “северномакедонци” изляха толкова злоба и омраза не само срещу държавата България, но и срещу нас, българите, като нация, че заслужават още дълго да гледат Европа през крив макарон, да слушат любимата си сръбска чалга, да пушат от любимите си тревисти растения, да целуват краката на идола си маршал Тито и да се надяват някой ден да станат част от Евразийския съюз.

Първо, официално, а не частно северномакедонско лице написа, че външният ни министър бил “фригидна кучка”.

Второ, този иначе толкова “симпатичен” Зоран Заев каза в телевизионно интервю, че много му се искало да покаже среден пръст на българите.

Трето, но най-важно по значение. Те най-бруталното изгориха българското знаме и излъчиха този агресивен акт по тяхна телевизия. Напълно “европейско поведение”.

Всъщност те изгориха не просто българския флаг, а знамето, пред което клетва е давал Гоце Делчев в Българското военно училище. Те изпепелиха знамето, пред което са се клели и са загивали за родината си България героите от 11 пехотна македонска дивизия от Българска армия, съставена само от прадядовците на сегашните “северномакедонци” в състав от 34 745 души. Те поругаха знамето на великия български офицер от Скопие полковник Борис Дрангов, създателя на българското офицерство. Символно те изгориха българската част от своята история.

Изгарянето на националния флаг е най-голямата обида, която може да се нанесе на друга държава. Не може да искаш да си част от Европейския съюз и да гориш знамето на държава - член на Европейския съюз.

Сега ако сме държава и народ на място, може да направим и ние следните три неща.

1. Отзоваваме посланика си от Скопие за консултации.

2. Българската прокуратура образува наказателно производство срещу лицата, изгорили нашето знаме за поругаване на националния ни флаг.

По нашия Наказателен кодекс това е престъпление от общ характер от глава Престъпления срещу републиката и се наказва със затвор до 3 години. Напомням, че българският наказателен закон действа, не само на нашата територия, а и срещу чужденци, извършили престъпления в чужбина от общ характер, с които се засягат интересите на Република България.

3. Приканваме г-н Зоран Заев да огледа внимателно средния си пръст, който толкова иска да ни показва и да обмисли какво мисли да прави с него и накъде го води той, към Европа или към Евразия.

В Брюксел ли иска

да ходи, или в

Белград, или

белокаменна

Москва?

И моля ви, стига с тази опорка, която се тиражира в някои медии, че всеки който “пречел” на евроинтеграцията на Северна Македония, помагал на Русия и Китай. Извинявайте, Северна Македония, или РСМ не е ли вече член на НАТО? Това не се ли случи още на 27 март тази година с най-активната българска подкрепа? Нали заради това членство беше тази благосклонност от българска страна да подписваме с тях договор за добросъседство с витиевати формулировки, за да не допуснем геополитически проблеми на запад от нас.

Как северномакедонците хем вече са член на НАТО, хем имало още опасност да станат руски съюзници? В Скопие не са ли вече взели решение каква им е военнополитическата ориентация?

Всъщност целият проблем с Македония в българската история е с главен акушер-гинеколог Руската империя и нейния наследник Съветския съюз.

Може да се каже още по-точно,че македонизмът има две майки и двама бащи. Той е идеологически продукт, роден от панславянската любов между “майка Сърбия” и “майка Русия” и заченат и акуширан от татко Коминтерн и татко Съветски съюз. Това са родителите на “македонската идентичност” – Сърбия, Русия, Коминтерна и Съветският съюз. Така че да не ни излизат с номера, че който прави проблеми на северномакедонците, е слуга на Кремъл. Точно обратното е.

И до ден днешен северномакедонският политически и интелектуален елит е в огромната си част проруски и най-вече просръбски ориентиран.

Това са децата и внуците на Тито и югославската компартия, които просто искат да сучат от Европа. Това е начинът любимата им Сърбия да ползва по-заобиколен път еврооблаги, без да става член на НАТО, докато купува и получава като подарък с тонове руско оръжие. Сърбия е форпостът на Руската федерация на Балканите, а Северна Македония е форпостът на Сърбия към жизненоважния за нея Солун и неговото пристанище.

Тези интересни обстоятелства можеха да са без значение за администрацията на президента Тръмп, но пък може да не са по-вкуса на Байдън. Може пък някои геополитически фактори в НАТО да са си дали сметка какво сръбско прокси пуснаха във военнополитическия ни съюз и да не искат това да се случи и в обединена Европа, докато обремененият югоелит в Северна Македония не бъде подменен.

Едва ли е случайно, че ние безусловно подкрепихме евроинтеграцията на Албания и албанците, най-проамериканската държава на Балканите и между другото – заедно с хърватите, едни от верните съюзници на българите през цялата ни сложна история.

Така че г-н Заев да погледа как цивилизованите му съграждани горят нашето знаме, да си погледне пак средния пръст и да реши какво ще прави с него. Засега той му показва две неща - еднопосочен билет към Евразийския съюз или в по-локален мащаб ясно чертае македонското бъдеще като южносръбска квазидържава с провинциален статут. Макар че в кръга на шегата за Евразия пък може да ги спре Татарстан, нали според Скопие “бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари, монголи”. Точно така започват учебниците на децата в Република Северна Македония.

Стига сме се възраждали!

Основни насоки на българската външна политика

Росен Янков

Затънали сме вече над колене в XXI век, а главите на българите още са замаяни от националния им идеал от XIX век. Не са ли множко 200 години преследване на миража, наречен Целокупна България? Те като нищо ще станат и 500 - колкото е било робството, както е тръгнало с хора като агент Гоце и Каракачанов по върховете на властта.

Ето сега България пак зина докрай в поредния ѝ исторически напън да глътне, да смели и да асимилира безпризорното сираче Македония. И то точно както навремето е изяла Източна Румелия. Значи може пак!... Да, обаче римляните са казвали: Inter oss et offam multa accidere possunt. Тоест “Докато залъкът стигне устата, може да се случи какво ли не”.

От ХХ век насам нашето второ Съединение се привижда като възможно само с менторството на някоя велика сила - дали ще е кайзерова или нацистка Германия, дали царска или съветска Русия, дали Коминтернът, Варшавският или Атлантическият пакт, дали Евросъюзът. Някой ден току-виж ни се случило с малко помощ от Тайван или от арабското НАТО.

Гордост разтупква сърцата и е някак красиво да се гледа тези дни

какви мускули е

напрегнала България

насред Балканите

Така преди време Надежда Михайлова като външен министър се напъна яко за отваряне на границата с Гърция и първа си пи кафето в Солун. По-късно Меглена Кунева като еврокомисар спечели канадската борба за освобождаването на сестрите в Либия. И ето сега какъв впечатляващ релеф ни показва на вид крехката Екатерина Захариева под ефирната си рокля. Нейното вето върху преговорния процес за влизане на Северна Македония в ЕС явно ще засенчи гръцкото вето за знамето и за името на тая държавица. Е, нека сега някой да ни каже, че България винаги е имала безгръбначна външна политика! Напротив - де що е имало умрели кучета, винаги сме им вадили ножа.

По традиция тази политика всъщност се свежда до довършване на Възраждането, така че то да е обхванало цялото българско землище и да дава своите плодове обилно и навсякъде. А те са народна просвета, независима църква и блажено добруване на народа под нечия егида - дали на Андрей Ляпчев, дали на Вълко Червенков, дали на Филип Димитров. Сега уж има исторически шанс това да се сбъдне спрямо Македония. И то без войни и без национални катастрофи,

а с хитро използване

на Евросъюза

като маша

И ако Захариева е все така твърда, някой ден и в Северна Македония селските училища ще са порутени и празни, попове с ролекси ще освещават всяка аптека и бензиностанция, а премиер ще е Бойко Борисов.

Това само изглежда нищожно малко в сравнение с други възраждания. Например италианското или чешкото, които се разгръщат като Ренесанс за цяла Европа. Те обаче изобщо не засягат политическата сфера и така чак до времената на Гарибалди и Дубчек. А в Европа е имало и още по-мижави възраждания от нашето. Например финландското. То се свежда само до педантично издирване и описване на онези растения и животни във финландската гора, които липсват в руската.

Ветото на Захариева позволява на хората като Красимир Каракачанов все така да навличат понякога хайдушката носия и да вдигат здравец на калпак. Юначно е да си изконен българин, без да е съвсем автентично.

Но хайде стига вече с тия поясоци, навуща, беневреци и гъжви!

Стига с черешовите

топчета и с кленовите

бърдучета!

Стига комични възстановки с халосни стрелби. Националният идеал трябва да се преосмисли и да се актуализира, за да съответства на днешната постмодерна реалност. Той трябва да се сведе само и единствено до постигане на щастие за българите без значение колко е броят им и колко територия обитават. А щастието включва свободи, благоденствие, солидарност и висок морал.

Преследването на този нов идеал предполага технологичен скок, бърз стопански напредък, пробив в духовността, разцвет на културата и т.н. Той изобщо не изисква България да се разлее на шир и длъж докъдето поглед стига или докъдето се чува “Помози бог!”. За постигането му обаче трябва да се върви докрай, и то с решения, които сега може да изглеждат екстремни или направо пароксизмални.

Защо например не оставим Северна Македония да се оправя както знае.

За какво ни е тази

камениста келемя,

населена с диви

българи и още

по-диви албанци

В нея човек попада само с машина на времето. Там сега е втората половина на ХХ век и може би Сталин вече не е жив, но Тито със сигурност още е. Там сега копаят своята дупка, за да открият мумията на македонския Адам. И ние навремето здравата сме копали дупката в Царичина. Това е елемент на съзряването на всяка нация, така че нека си копаят. Да се копае, е свещено и неотменимо човешко право.

Вместо да ламти за Македония и всеки път да настъпва сръбско-гръцката мотика там, България би могла прагматично да потърси други делови партньори в сферата на териториалната цялост. Защо например да не разменим територии с Турция - тя ни дава Одринска Тракия, а ние на нея - Кърджалийска област. Броим, мерим квадратните километри, изчисляваме и трампим. Така Турция ще ни компенсира почтено заради геноцида там през 1913 г. и ще получи район, в който и без туй твърде малко се говори български. На тамошния Каракачанов тази турска експанзия на Балканите със сигурност ще му се хареса много. А ние ще получим цялата Странджа - най-омайната българска планина, а също брега на морето чак до Босфора. Това ще изтегли туристическия сезон до ноември и ще ни даде моментален достъп до мегаполиса Цариград. За българите в района ще е дюшеш - все едно да живеят във Ванкувър, а току отсреща им да е Сиатъл, където са “Боинг” и “Майкрософт”.

А какво ще кажете

да разменим с

Румъния Онгъла

срещу Видински окръг

Получаваме брега на Дунава чак до делтата му, че и пристанището на Кюстенджа. Получаваме най-подир изконната българска територия, която първа е била заселена от прабългарската орда. Без съмнение там нашите археолози ще открият, и то много бързо, чертога чертожнически на самия хан Аспарух. В него нощем той е разчертавал върху скрижали границите на своята държава, а от ложето Ахинора го е гледала с нямо обожание. В замяна даваме на румънците заветното за тях предмостие за влашка експанзия на юг от Дунава. Сега тази най-западна част на България е и най-западналата. Да я влачат барабар с Белоградчишките скали, дето наскоро кандидатстваха за Осмо чудо на света.

С тези

две ловки заменки контурът на България на географската карта ще заприлича още повече на лъв. И то на лъва от Мадарския барелеф - без да вири опашка като котките и в нападателна поза с приземяващи се предни лапи. И с отворена паст към цялото Черно море, че даже и към отсрещната ни Русия. Е, нека тогава някой да ни каже, че това не е Велика България!

* Мненията на Росен Петров и Росен Янков са лични и не ангажират редакцията.