Проучване: Момичетата са повече в мрежите, момчетата с дигитални игри

https://www.24chasa.bg/novini/article/9253074 www.24chasa.bg
Момичетата използват социални мрежи повече от момчетата СНИМКА: Пиксабей

Момичетата използват социални мрежи повече от момчетата, те пък отделят повече часове за дигитални игри. Това сочи последният доклад на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD), каза за БТА психологът Анина Чилева, водещ изследовател за ESPAD от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Проучването е направено през 2019 г. в 35 европейски държави, включително България. Участвали са 99 647 ученици на възраст 15-16 години от Европа, от тях над 2800 от България.

Социални медии

Около 94 процента от анкетираните ученици съобщават, че са използвали социални медии през последната седмица. Младежите прекарват средно 2-3 часа в социалните медии в учебен ден и 6 и повече часа в неучебен. В повечето страни момичетата използват социални медии по-често от момчетата в неучебни дни.

България е сред страните с най-висок дял на младежи, които са ползвали социални медии 6 и повече часа в неучебен ден - 47 процента от момичетата и 27 процента от момчетата.

По този показател само Малта е преди нас - 47 процента от момичетата и 34 процента от момчетата. В Сърбия - 45 процента от момичета и 22 процента от момчетата, в Ирландия - 44 процента от момичетата и 34 процента от момчетата.

България е една от страните с най-висок относителен дял на учениците, които не използват социални медии - 15 процента в учебни и 10 процента в неучебни дни, докато в Европа средно 6.4 процента от младежите не са ползвали изобщо интернет през последната учебна седмица и 4.4 процента в неучебен ден.

Тук възниква въпросът дали това е личен избор на младежите в България или е заради ограничен достъп до социалните мрежи, коментира Чилева. Данните са от миналата година и вероятно днес нещата са различни, поради голямата промяна в образованието и преминаването на онлайн обучение, допълни тя.

Гейминг

По отношение на гейминга 60 процента от анкетираните съобщават, че са играли дигитални игри в учебен ден през последния месец (69 процента в неучебен ден). В повечето страни момчетата прекарват два пъти по-дълго време, играейки игри, отколкото момичетата. България е страната с най-висок относителен дял (22 процента) сред играещите игри 6 и повече часа в неучебни дни, сочи проучването. 29 процента от момичетата и 14 процента от момчетата у нас играят игри 6 и повече часа в неучебен ден.

Това е свързано с пола, смята психологът. По-думите й жените са по-социални и владеят комуникацията по-добре, а пък мъжете са по-склонни към съревнования, поставяне на цели, които изискват победа.

Самооценката

И в Европа, и у нас младежите виждат като по-голям проблем времето, което прекарват в социалните мрежи, отколкото в гейминг, отбеляза Анина Чилева.

Средно за Европа 46 процента от младежите смятат, че времето за социални медии е проблем (50 процента за България), срещу 21 процента за времето прекарано в гейминг (29 процента за България).
Този въпрос показва личното усещане на учениците до каква степен времето в социални мрежи и игри е проблем за тях, т.е. отделянето на твърде много време, неприятно усещане при ограничен достъп и притеснения на родителите.

Момичетата в България виждат като по-проблемно времето, което прекарват в социалните мрежи - 56 процента, срещу 43 процента от момчетата. За гейминга е обратно - 37 процента от момчетата смятат, че прекаляват с гейминга, срещу 22 процента от момичетата, сочат данните.

Ползи и рискове

Плюсовете на социалните мрежи са много - средство за общуване, за връзка с приятели и близки в различни точки от света, възможност да разбереш какво се случва, създаване на групи за обмен на знания, скорост на информацията, обяснява Анина Чилева. Друго предимство е, че лесно се споделя мнение. От тук обаче идват и едни от най-негативните явления - подвеждащата информация и езикът на омразата, отбеляза психологът.

Анонимността според нея е предпоставка нетолерантното говорене да се случва по-лесно в социалните мрежи, отколкото при разговор лице в лице. Другата страна на въпроса е свързана с факта, че можеш да се опитваш да изразяваш позиция, което не ти се случва толкова често в нормалната комуникация. Нас не ни питат непрекъснато какво мислим по някои въпроси. Социалните мрежи дават възможност да споделяш по всяко време своето лично мнение по различни аспекти на живота, обясни тя.

Освен това те позволяват да представяш живота си красив, щастлив, пълен с любов, радост, пътувания до прекрасни места. Това обаче в рамките на социалното сравнение между хората може да доведе до депресии у онези, които наблюдават тези красиви опаковки, но не могат да отвоюват такова пространство в социалните мрежи, че да имат много лайкове, обяснява психологът.

Вероятността да се повлияе психичното здраве през това социално сравнение е голяма, смята тя. Другото измерение на това явление е, че изцяло се поставяш в балон и рязко се намаляват възможностите за реална комуникация, за офлайн приятелства. В социалните мрежи с лекота се влиза и излиза от отношения - днес сте приятели, утре не. С това се засилват самотата и изолацията.

Въпреки това ползите от социалните мрежи са безспорни, смята психологът. Благодарение на кратките съобщения хората са взаимно информирани и взаимно спокойни едни за други. Дори в условия на пандемия поддържаме връзка с близките си.

А и не идва ли всяко поколение с неговите методи за комуникация, пита психологът и си спомня как в тийнейджърска възраст е говорила с часове по телефона. Със сигурност днешните младежи, ползвайки социалните мрежи, са по-добре информирани за всички процеси, които се случват помежду им, отколкото ако се чуваха само по телефона или си пишеха писма, смята тя.

Социалните мрежи вече са друга действителност, независимо от нашето мнение за тях, посочва психологът. Важното е да сме будни за границата, отвъд която започваме да заместваме съня, храната, разходката в парка с все повече време във виртуалния свят на игрите и социалните мрежи.