Проф. Чирков си отиде на Св. Екатерина, както се казваше болницата, която създаде

https://www.24chasa.bg/novini/article/9254182 www.24chasa.bg
В кабинета си пред снимка на сърце

Баба му лекува Лев Толстой, той прави първата трансплантация на сърце у нас

Знаменитият хирург се страхуваше от злобата, не от COVID-19създаде

"Започвам да консултирам МБАЛ "Свети Мина" в Пловдив. Разбрахме се с директора там - д-р Петров, от октомври всяка седмица да съм там и да създам нови класни доктори. Това ми е мечтата, да оставя нещо след себе си. Малко ли направих иначе..." Това сподели през август пред "България Днес" големият кардиохирург проф. Александър Чирков, който издъхна вчера рано сутринта във Варна, намерен от свой колега.

"Не ме е страх от вируса, от него едва ли ще си отида. Страх ме е от злобата. Тя най-бързо може да ме застигне. Хората от лошотията и завистта трябва да се страхуваме, те ни свалят надолу, не вирусите. А и този коронавирус той не е толкова опасен, макар и да е агресивен, ако спазваме всички условия да не го хванем", допълни тогава проф. Александър Чирков.

Най-успешният български кардиохирург издъхна на 82 години. Той си отиде в деня на света великомъченица Екатерина. Приживе медицинското ни светило създаде първата кардиологична болница с името "Света Екатерина" и бе много горд с нея.

Д-р Чирков не е починал от коронавирусна инфекция. Най-вероятно е получил инфаркт, тъй като напоследък често се затварял и дълго плачел за жена си - Мариане, споделиха пред вестника близки на професора.

Светицата приживе пазеше доктора. Именно на деня на света Екатерина той напусна земния си път
Светицата приживе пазеше доктора. Именно на деня на света Екатерина той напусна земния си път

"Беше затворен, не успя да преодолее загубата на съпругата си. Тя беше голямата му любов, а когато се разболя, той не можа да й помогне. От тогава постоянно вдигаше кръвното, но не искаше да си го мери редовно. Пиеше хапчета и смяташе, че това е достатъчно", сподели колега на проф. Чирков.

С един от внуците си - Феликс
С един от внуците си - Феликс

Половин година преди да си отиде, проф. Чирков се появи и на тренировъчен боксов мач в залата на клуб "Академик" в София. Той сподели пред "България Днес", че дошъл да гледа свой пациент.

В Сидни през 1988 г. с учениците. Предният вляво е бъдещият проф. Генчо Начев
В Сидни през 1988 г. с учениците. Предният вляво е бъдещият проф. Генчо Начев

"Боксът винаги ме е вълнувал. Идвам от време на време тук да гледам как го правят. Аз от много млад тренирам бокс. Един от любимите ми съперници навремето беше небезизвестният боксьор и треньор Стоян Пиличев. Иска ми се пак да сложа ръкавиците и да ми се получат ударите, макар вече да съм доста възрастен", сподели с усмивка Чирков. Освен че прекарва часове в залата, хирургът правеше и по 30 лицеви опори и ходи поне по 8 км на ден.

Първият му пациент с присадено сърце - Иван
Първият му пациент с присадено сърце - Иван

"Особено след операция, адреналинът още ме държи в кондиция и така си почивам", казваше докторът.

Единственият най-близък човек до проф. Чирков до последно бе брат му - Делян.

"Уважавам го много. Вярно е, че сме имали и конфликти, но кой е нямал. Ходя си в Лом, въпреки че бащината ми къща бе разрушена през 1944 година. В блока, където съм отраснал, сега живее брат ми. Той е по-възрастен от мен, но аз се грижа за него. Всеки месец получава една пенсия от мен. Никога не бих изоставил семейството си", сподели Чирков.

Според близките им двамата постоянно ту се сдобряват, ту се карат. Първият им конфликт е преди години, когато проф. Чирков е гост в Лом и има среща с тогавашния министър Йордан Соколов и кмета на града от СДС Йордан Кирилов. Става дума за построяване на модерна болница в града, като професорът се ангажира да помогне.

"В един момент пристигна брат му Делян с други техни братовчеди и за ужас на професора започна да се вайка и оплаква пред министъра и кмета, че им били откраднали някакви чували с овес", разказват хора от кметството на Лом. Тогава докторът се хваща за главата от срам и вдигна скандал на брат си, че го излага пред именитите първенци във властта.

Впоследствие братята се карат още няколко пъти, но всеки път се сдобряват.

По времето на социализма в България роми, недоволни от отношението на комунистическата власт към тях, начертават план за преселване на цялото малцинство от Лом в Индия. Акцията, за която знае и проф. Чирков, е замислена от брат му като протест срещу започналото преименуване на етноси.

"Тогава бях на 26 години и изпратих нелегално писмо до индийския министър-председател Джавахарлал Неру, в което разказах за неволите на циганите в България. Помолих го да ги приеме в държавата си", разказа ни бай Делян. Тайното послание е заловено от Държавна сигурност, а авторът му е разкрит и заставен да се отрече от писанието. Направил го. Братът на Чирков тогава работи като технически ръководител в общинската болница в Лом.

"Много хора казват, че аз и Чирков сме цигани. Не, не сме. Фамилията ни не е циганска. Ние сме преселници от Русия, но живеехме до циганската махала и имахме много приятели и братовчеди там", разказа Чирков-старши.

Проф. д-р Александър Чирков е кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България през 1986 г. Той печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите. Първият българин с присадено сърце е малкият Иванчо от Кърджали. През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа въвежда и т.нар. "изкуствени сърца". С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до две години донор. Майсторът на скалпела е оперирал от сърце лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации в своята дългогодишна лекарска практика.

За професор Чирков могат да се чуят много легенди. Като за всеки успял българин, коментарите за него са от "Осанна" до "Разпни го". Но познаващите го не биха оборили факта, че кардиохирургът е човек, който винаги казва какво мисли и никога не спестява на политиците мнението си за тях.

От повече от пет години лекарят пътува всеки месец от германския град Фрайбург, където живее, до Варна. В морската ни столица той консултира и оперира пациенти, дошли от цяла България. Макар и създател и дългогодишен ръководител на болницата "Света Екатерина", проф. Чирков трябваше да я напусне на 18 юни 2005-а, когато бе скандално уволнен от тогавашния министър на здравеопазването проф. Гайдарски. Не криеше, че пази болката в сърцето вече 12-а година.

"Става дума за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Все едно да ти отнемат детето", споделял е неведнъж Чирков. В началото мисли, че несправедливото му уволнение ще бъде коригирано, но накрая се отказва да се бори. Продава апартамента си в София и прави окончателния избор - Варна.

От няколко години работи по изграждането на модерна болница в морския град. Но нещата около изграждането й засега са трудни.

Александър Чирков е роден в малкото крайдунавско градче Лом през 1938 година. Семейството му е заможно, а дядо му изпраща децата си да учат в Германия. Бъдещият кардиохирург има чичовци, които се образоват там като инженери, а единият е лекар с клиника в Берлин. Колкото и невероятно да звучи, се оказва, че първата му родственица, която започва да лекува хората, е прабаба му Лилия. Тя е гъркиня, живее в Москва, има клиника и е личен лекар на семейството на големия руски писател Лев Толстой.

Преди да замине през 1966-а за Федерална република Германия, д-р Чирков вече е завеждащ отделение по обща хирургия в Белоградчик. В Западен Берлин той завършва при прочутия професор Бюхлер. Първо работи в университета Вестенд, а след това във Франкфурт на Майн и във Фрайбург. И така Германия става негова втора родина.

Чирков бързо придобива немския манталитет и светоусещане. Шест години по-късно, на 34 години, вече е доцент във Франкфурт. Следва специализация на сърдечна хирургия за бебета и малки деца в Алабама в САЩ. Веднага го канят да създаде клиника за тези операции и в Германия, а през 1984 г. става професор в Университета във Фрайбург. Още по-голямото признание обаче идва от страна на България.

Поканата идва лично от Людмила Живкова, която го издирва през 1978-а. Неин вуйчо е академик Атанас Малеев - шеф на Медицинска академия тогава и зам. здравен министър, който му предлага да помогне за изграждането на кардиохирургията у нас. Окончателно се завръща в родината през 1984 година, след като подписва с българското правителство договор за разкриване на болница по американски модел за сърдечна хирургия. Затова е награден с орден "Стара планина" I степен лично от Тодор Живков.

Тогава български екипи често посещават Иран, Сирия, Либия и Алжир и оперират сърдечноболни деца. А изграждането на болница "Света Екатерина" не струва нито лев на българския данъкоплатец. Тя е построена със средства, дарени от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ.

Лекарят никога не е крил уважението си към бившия Първи. За него Живков е "истински държавник" - така му казвали и неговите високопоставени немски приятели. Разказвал е как заради него Тато уволнил двама офицери от ДС, които се опитвали да пречат на идеята за модернизация на здравеопазването. Тогава Чирков се запознава и с Георги Йорданов, с когото остават приятели за цял живот.

След промените през 1989 г. проф. Чирков се включва активно в политическия живот у нас. Той става заместник на д-р Петър Дертлиев във възобновената БСДП. Но истински разгневява приятелите си от СДС, когато предлага Георги Йорданов за министър на културата. Ядосва се, че дългоочакваната промяна не се е случила и заради вината на "нас от СДС".

Няколко пъти проф. Чирков отказва да стане здравен министър. Но заявява, че ако го потърсят за съвет, с радост ще го даде. И ще помага на онези, които мислят като него. Сега българинът е щастлив човек - гордее се с работата си и със семейството си. И до последно продължаваше да мечтае и да вярва, че Господ е с можещите.

Проф. Чирков ще бъде кремиран и погребан при съпругата си Мариане в Германия.

Редакцията изказва съболезнования на семейството. Поклон пред паметта на проф. Чирков!

Повече чети в "България Днес"