Бен Али, Мубарак, Кадафи...Когато вълната от арабски бунтове заля региона в началото на 2011 г., отнасяйки един след друг неговите автократи, дните на власт на сириеца Башар Асад също изглеждаха преброени.
Десет години по-късно, след като за известно време загуби контрола върху по-голямата част от сирийската територия, силният човек в Дамаск продължава да е на власт. Противно на всички очаквания, въпреки международната изолация и с цената на опустошителна гражданска война.
Когато през март 2011 г. започват продемократичните протести, възможностите на Асад - офталмолог, завършил във Великобритания, и неговото алауитско малцинство да се противопоставят на приливната вълна в региона, очевидно са под въпрос.
Но издръжливостта на "Башар", който наследи баща си Хафез през 2000 г., след три десетилетия желязно управление, и неговото хладнокръвие, съчетано с безброй благоприятни фактори - пълен контрол върху службите за сигурност, откъсване от Запада, решаваща подкрепа от Русия и Иран, - му позволиха да си спаси кожата, според анализатори.
"Години, след като целият свят настоя за неговото оттегляне и мислеше, че той ще бъде свален, същият този свят днес иска да се помири с него", твърди ливанския политик Карим Пакрадуни, който дълго беше посредник между Дамаск и различни ливански партии.
"Асад знаеше как да играе в дългосрочен план".
"Безкомпромисен"
Как се започна? Както навсякъде, с демонстрации за достойнство, свобода и демокрация, в една от най-затворените държави в региона.
Намираме се малко след средата на март, два месеца след началото на "Арабска пролет", която свали от власт тунизиеца Зин ал Абидин Бен Али и египтянина Хоси Мубарак.
Башар Асад не се помайва: репресиите ще са смъртоносни, което ще предизвика милитаризиране на въстанието и впоследствие превръщането му в сложна война, с участието на бунтовници, джихадисти, регионални и международни сили.
За близо 10 години конфликтът отне живота на над 380 000 души, голяма част от които цивилни, но също така разсели и прокуди в изгнание над половината от предвоенното население (което се смята, че е наброявало над 20 милиона). Десетки хиляди сирийци са в затвора.
По-голямата част от сирийците оцеляват в нищета, страдащи от икономически колапс, за който властите обвиняват западните санкции.
Невъзмутим, Башар Асад царува над поле от развалини. Той се закрепи, а силите му контролират над 70 процента от територията, след поредица от успехи, главно благодарение на руска подкрепа.
"Той никога не се поколеба. Придържаше се към позициите си, без отстъпки", казва Пакрадуни.
Предано върховно командване
Въпреки десетки хиляди дезертьори, сирийската армия изигра основна роля за оцеляването му, според ливански политици.
"Това направи Асад изключение в така наречената "Арабска пролет".
Всъщност в Тунис и Египет армията изостави Бен Али и Мубарак. В Либия висшите чинове се обърнаха срещу Муамар Кадафи.
В Сирия "военното командване остана вярно", защото в него бяха внедрени "близки на Асад и други алауити", обяснява Тома Пиере от института за изследвания на арабския и мюсюлманския свят.
Членовете на това религиозно малцинство, близко до шиитския ислям, през 2011 г. "вероятно представляваха над 80 на сто от офицерите и заемаха практически всички влиятелни позиции".
"Решимостта и суровостта" на Асад също изиграха роля, смята базиран в Дамаск сирийски изследовател, поискал да запази анонимност. "Той успя да централизира вземането на всички решения".
Президентът заложи на сирийската социология - разделения между араби и кюрди, разногласия между сунитите, неговия алауитски клан и други малцинства.
"Той се възползва от страха от хаос" сред сирийците, но също "и от страха за оцеляването на собствения му алауитски лагер" добавя изследователят от Дамаск.
С възхода на ислямистите и джихадистите, той се представи за защитник на малцинствата, особено на християните.
Раздробена опозиция
Башар Асад се възползва и от отсъствието на всякаква надеждна политическа опозиция, продължава сирийският изследовател.
Този момент се оказа основополагащ, когато Асад се превърна в парий, а няколко чужди столици през 2011 г. наложиха санкции на Дамаск.
През 2012 г. повече от 100 държави признаха "Национална коалиция на революционните и опозиционни сили" като единствен представител на сирийския народ.
Но въпреки международните усилия, опозицията в изгнание и бунтовниците в Сирия не успяха да създадат обединен фронт.
На терен въоръжените групировки се раздробиха с разрастването на конфликта, докато Дамаск инструментализираше възхода на джихадистките групи.
Той се възползва от това, че Западът протакаше момента, в който да се намеси военно в конфликта, начело със САЩ, след като беше попарен от фиаското на интервенцията в Либия.
Основен повратен момент остава пълният обрат на президента Барак Обама през лятото на 2013 г., когато той в последния момент се отказа от удари, за да наложи своята "червената линия", след приписана на Дамаск химическа атака по два бунтовнически района близо до столицата, взела над 140 жертви.
Това отслаби възможностите на бунтовниците, които отчаяно се нуждаеха от въздушно прикритие, изправени пред непрестанни бомбардировки от сирийските и руските военновъздушни сили. С течение на времето Асад придоби увереност, че нито един американки самолет няма да бомбардира Дамаск.
Решаваща руска помощ
През следващата година беше създадена международна коалиция, ръководена от Вашингтон, за да подкрепи бойците, главно кюрди, в борбата им срещу групировката "Ислямска държава", чийто изстъпления с нечувано насилие и поредица от атентати събудиха страха на международната общественост.
Но през 2015 г. дойде ред на Русия да се намеси военно в Сирия, за да се притече на помощ на Асад, и това беше решаваща подкрепа.
Москва "грабна историческа възможност да си върне статута на велика сила, чрез запълване на стратегическа празнота, свързана с частичното оттегляне на Обама", обобщава Тома Пиере.
Изправени пред "завръщането" на Асад, западните държави, които по-рано настояваха за оттеглянето му като предварително условие за всякакво решение, търсят политическо решение на конфликта, преди президентските избори през лятото на 2021 г.
"Сирийският режим не може да бъде реинтегриран в международната система, но не може да остане и изключен от нея", смята анонимният изследовател, базиран в Дамаск.
"Това невъзможно уравнение рискува да ни остави в неразрешима ситуация".
Междувременно, сирийският народ ще продължи да плаща цената, според него.
Колкото до Асад, който на 55 години навлиза в третото си десетилетие на власт, очаква се догодина той да спечели четвъртия си мандат.
/БТА/