"168 часа": Ботьов иска да бягат в Сърбия, но Обретенов го изпреварва

https://www.24chasa.bg/novini/article/9270010 www.24chasa.bg

Това е последната част от разследването на проф. Огнян Каменов за убийството на Христо Ботев. Той е страстен изследовател на загадки, който с педантичността на математик разбулва митовете един след друг.

В предишния брой той разкри нелепата реакция на петимата свидетели на смъртта, както и малко известния факт, че Ботев се е подигравал на Никола Обретенов за едно странно дарение, поделено между войводите, в размер на 3,3 млн. днешни лева.

"Обретенов си навлича недоверието и подигравките на Христо Ботйов още преди потеглянето на четата към България. На 11.05.1876 г. (по Юлианския календар) в румънския град Крайова пристигнал врачанският търговец Митьо Цветков Бакалбакийски с дарение от 3,5 т свинска мас и пастърма за нуждите на Гюргевския революционен комитет с председател Стефан Стамболов. Чрез търговската кантора на Цвятко Черешаров продуктите са продадени за 12 000 златни наполеона, връчени веднага след сделката на Стефан Стамболов и Никола Обретенов, които бдително са я "наблюдавали".

Двамата поборници отделили от тази сума 4000 златни наполеона за ремонт на гюргевската нелегална квартира, наречена "Казармата", осигурена от Димитър Горов (1840-1881) за щаб на революционния комитет.

Още 500 златни наполеона заделили като награди за старите войводи Панайот Хитов (1830-1918) и Филип Тотю (1830-1907), а останалите 7500 златни наполеона си разделили по братски. Тези пари по стойност в днешно време биха били 3 337 500 лв.

Ден-два по-късно сред българската патриотично-хъшовска общност в Румъния са започнали да се основават комитети за отпор срещу "вехтите" войводи, дарителските практики на ръководните революционни дейци и личните им "вземания".

Стрелецът искал да съхрани мита за легендарния революционер и поет

Цели 63 години Никола е живял в ментална биполярност!

Активна роля в тази кампания е имал и главният редактор на в. "Знаме" Христо Ботйов. Ето един мотив Обретенов да се е стараел да е в близост до войводата по време на похода, дебнещ сгоден момент, за да се избави от неговата непознаваща милост ирония и сарказъм. Но той е имал и още по-сериозен мотив!

И Георги Апостолов, иначе хрисим и изпълнителен младеж, се е "навъртал" около войводата по време на похода. Като помощник-апостол на Трети врачански революционен окръг той се е оказал в ролята на буфер между Стоян Заимов (1853-1932) - главен апостол на Врачанския революционен окръг, и разгневения до дъното на душата си войвода. Поводът е бил силно преувеличената революционна готовност на

Врачанския

революционен

окръг,

декларирана от Заимов в навечерието на похода. Нито един въоръжен въстаник от Враца и околностите не се е присъединил към четата на Ботйов, ако изключим онези 19 селяни от Бутан, които предложили каруците си за превоз, а трима били "въоръжени" със свои ловджийски пушки кремъклийки. Но е

имало и други

тъмни страни

от революционната дейност на двамата "побратими" Обретенов и Апостолов през периода 1875-1876 г. във Влашко, които са им причинявали умопомрачение при мисълта, че може да се озоват в Сърбия с жив и здрав войвода.

Страхували са се, че Ботйов ще ги обвини пред военен революционен трибунал в престъпления, свързани с подготовката за бойния поход на неговата чета. Още повече че е имало живи свидетели на тези престъпления: Петър Йорданов, Стефанаки Савов и Спас Соколов. Макар и съвсем накратко, нека споменем за тъмните страни на тези поборници.

През зимата и пролетта на 1876 г. набавянето на оръжие за Трети врачански революционен окръг се ускорява. Стоян Заимов ръководи лично сделките от Враца. Той е уведомен от Мито Цветков, че в Румъния е сключил изгодна сделка за оръжие, и моли за 4000 златни наполеона за купуването на още 500 патронни пушки, 500 револвера и 100 000 патрона за тях.

Без разпореждане от страна на председателя на Гюргевския революционен комитет Стефан Стамболов Никола Обретенов и Георги Апостолов се самоназначават за "надзорници" на всички врачански търговци, посредници и доставчици на оръжие. Тези "надзорници" зорко следели нарастващите парични потоци за закупуване на военни стоки. Най-трудното било пренасянето им през Дунав за Враца. За решаването на тази задача Обретенов и Апостолов предложили да съберат цялата военна стока в Бекет. Речено-сторено! Там те

спазарили местни румънски лодкари

за пренасянето през реката и уведомили Врачанския революционен комитет да осигури в уречения ден 15 каруци и въоръжена охрана по пътя Козлодуй - Три кладенци - Девене - Чирен - Враца. В решителния за операцията ден румънските лодкари се уплашили и отказали поетото задължение, но не върнали 50-те лири, които взели авансово.

Първият опит за пренасяне на оръжието по канала Бекет - Оряхово се провалил. Пристъпило се към вариант Б - канала Зимнич - Оряхово. И втората операция се провалила отново по същите причини. Цялото

военно оборудване, подредено в запечатани дървени сандъци,

останало на склад в пристанището на Бекет под "надзора" на членовете на Гюргевския революционен комитет Обретенов и Апостолов. На нашата историография не е известно каква е била съдбата на тази военна стока, но щабът на четата е взел решение част от нея да се пренесе с парахода "Радецки" до българския бряг, замаскирана като земеделски инвентар. Все пак това би било по-добре от нищо.

Когато всичките 205 Ботйови четници поетапно се качили на парахода от пристанищата Гюргево, Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, маскирани като градинари, след Оряхово по заповед на войводата започнали да разбиват сандъците и да се въоръжават. Тогава Ботйов и Никола Войновски останали потресени от видяното!

В сандъците имало само оръжие и муниции, предназначени само за четата, земеделски сечива (за прикритие), въстанически дрехи и торби със сухари. Нямало нито една пушка или револвер от "бекетската стока". Обретенов и Апостолов са съзнавали, че носят цялата отговорност както за двата провала с румънските лодкари, така и за "пропуснатото" натоварване на част от това оръжие на "Радецки". Над главите им наистина е

"висял" военният трибунал

Спасението си те виждали или в геройски загинал войвода (за което са били готови да "помагат"), а след това каквото е рекъл господ, или в жив и здрав войвода, повел четата към Панагюрище, за да загинат там всички! Само, да не дава господ, "спасение" в посока към Сърбия с жив войвода и живи свидетели на престъпленията им!

Неочаквано се озовахме в странно равновесие - и двамата потенциални физически убийци на Христо Ботйов са били решително мотивирани да извършат това пъклено дело, но екзекуторът му е бил само един от тях, защото и куршумът, отнел живота му, също е бил само един! Анализът на случилото се би трябвало да приключи точно тук - от години няма нови документи по този казус, няма новооткрити мемоари на поборници от четата, а ако днес имаше живи свидетели, те трябваше да са на около 175 години.

Какво се случва преди 26 години, за да не остане завинаги мистерия тази история, вижте ТУК.