Сред тях изграждане на Многофункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации, на Координационен център по биобезопасност и изграждането на регионална мрежа към него, на геотермални централи и на система за спешна медицинска помощ по въздуха чрез хеликоптери
Планът за възстановяване и устойчивост на България не трябва да се превръща в поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Той е огромна възможност за реализацията на България. Не само в икономиката, но и в цялостната обществена система, в развитието на човешкия капитал, в преодоляването на стратегически за страната ни предизвикателства.
Това заяви президентът Румен Радев по време на представянето на неговите предложения по Проекта на План за възстановяване и устойчивост на България. Предложенията са разработени в пряко сътрудничество с експерти в съответните области.
Радев обясни, че няма да дава оценка на плана на правителството, защото споделя както положителните оценки за него, така и дадените до момента критики от различни организации и по нерационалното разпределение на средствата и в други моменти.
Интересът към този план показва, че той има капацитет да бъде реална основа за бъдещо развитие. Но гражданската амбиция се сблъска с наложената информационна и времева завеса от правителството, критикува Радев. Според него правителството ще наложи неговите предложения, затова той решил да представи своите предложения публично.
Каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, докато не се смени модела на управление, не се установи граждански контрол върху работата на правителството, докато не се укрепи държавността и не се пресече злоупотребата както с национални, така и с европейски средства, каза държавният глава. Процесите и силната гражданска енергия от това лято ми дават основание да вярвам, че към 2023 г., когато ще започнат плащанията по утвърдените проекти, ние ще сме успели да въведем съответните конституционни, законови и организационни и други промени, но няма да имаме технологичните инструменти, с които тези политики да бъдат претворявани, допълни той. Затова предложенията на президентската институция били стъпка напред срещу практиката да се разпределят и усвояват на тъмно огромни публични средства, без гражданското общество да знае какво става с тях..
Вярвам, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено, в интерес на българските граждани, а не на определени бизнес кръгове. Правителство, което с тези амбиции да направим така, че да разполага със съответните технологични инструменти и информационна база, че да взема научнообосновани решения на база на съответни анализи. Ако искаме този подход да успее, трябва да имаме ясни принципи и цели, които да ни водят към ясно и прозрачно разходване на средствата, към една модерна демократична европейска България, коментира президентът.
Според него трябва да има технологични инструменти за наблюдение на процесите около нас. Ако човешкият живот наистина е ценност, трябва да имаме техническа система, която да позволява постоянен мониторинг върху всички неблагоприятни фактори, анализ и оценка на риска, да позволява предотвратяване на аварии, бедствия и катастрофи. Да насочим по-голямо внимание върху ранната диагностика, превенцията и доболничната помощ, обясни президентът.
Образованието трябва да стане стратегическа национална цел, ако искаме България да върви напред. Не само образованието в училище, но и всички извънкласни дейности, даде пример още Радев.
Ако искаме България да бъде конкурентноспособна за бъдещето, трябва да решим фундаменталния въпрос за съхраняването на енергията, трябва да инвестираме много повече във водещи технологии, в развитието на човешкия капитал, допълни той. И обясни, че предлаганите от него проекти са стъпка в тази посока. Те са шест и са изработени с помощта на много и водещи експерти в съответните области.
Едно от предложенията е за създаване на Национален център за наблюдение, контрол и управление. Разработен съвместно с доц. Деян Гочев от Института за космически изследвания към БАН и проф. Пламен Пенев, специалист по спътникови технологии. Този център ще събира и обработва информация от различни сензори, започвайки от Космоса, чрез сателити, самолети и други летателни обекти. Тази информация ще бъде обработвана и анализирана от специалисти и представители на министерства и агенции, на местната власт, дори на граждански сдружения. А тази информация ще бъде полезна за взимането на решения в много сектори като икономиката, екологията и др. Около 34 милиона лева ще струва изграждането на подобен център и ориентировъчно за 5 г. от неговата работа.
Вторият проект на държавния глава е за изграждане на Многофункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации. Проектът е изготвен съвместно с Алексей Христов, председател на Асоциацията на олимпийските отбори по природни науки.
Става въпрос изцяло за извънкласни дейности, където ще се преподават природни науки, иновации, изкуствен интелект, роботика и други предмети, обхващащи технологиите. Всичко ще е безплатно за децата, разказа президентът. В този център може да се подпомага и подготовката на децата за участие в международни олимпиади.
Радев сподели, че се запалил по идеята по време на посещението си в Армения преди 2 г., когато посетил Центъра за креативни технологии там. "Останах изумен от това, което са постигнали там. Видях хиляди деца, които идват безплатно, в извън училищно време, с изключително високо подготвени и мотивирани преподаватели, с добър интернет. Разликата от училище е огромна - оборудването като кадри, софтуеър като лицензирани възможности, изключително високо подготвени и мотивирани преподаватели, които учат децата на компютърно програмиране, компютърен дизайн, анимация, изкуство", сподели държавният глава. Впечатлили го и самите преподаватели - една част били арменци, които работят в Силициевата долина и с удоволствие си вземали отпуск, за да се върнат и преподават на децата.
Президентът разказа, че отдавна се занимава с този център, опитал се е да осигури финансиране с външна помощ. Трябва да решим дали имаме амбиция да развиваме таланта на децата ни по този начин, коментира той. Изграждането на комплекса ще струва около 32 млн. лв.
Предстои чудовищна криза за учители в България, предупреди знаменитият учител по физика Теодосий Теодосиев, който присъстваше на представянето на проектите. А по света ще има милиарди излишни хора, защото навлиза изкуственият интелект. Трябва да подготвяме социално силни хора, а обучението на свободно ниво да бъде достъпно за всички, допълни той. И обяви, че ако се мисли за бъдещето, трябва да се мисли за доброто образование на децата.
Представени бяха и два проекта за пълноценно използване на енергията. Те бяха представени от бившия министър на икономиката в служебния кабинет на Марин Райков Асен Василев, който е магистър по икономика от Харвард. Едното е за разширение на възможностите на ПАВЕЦ "Чаира", както и изграждането на ПАВЕЦ на река Арда, който да е свързан с язовир Кърджали. Сред предложенията е и такова за изграждане на ВЕЦ на река Дунав. Както и изследване на всички каскади, които да започнат да работят в ПАВЕЦ режим, защото в момента натоварването им е едва 11%. Това би дало допълнителни мощности около 1200 мегавата, смята Василев.
Вторият проект е за изграждане на геотермални централи в Дунавската равнина. Те, в комбинация със слънчевата енергия, биха реализирали голям допълнителен енергиен ресурс. Всичко това ще ни позволи да се превърнем в независим енергиен център и след като изпълним ангажиментите по закриване на вецовете, обясни Василев.
Координационен център по биобезопасност и изграждането на регионална мрежа към него, в която не просто да се наблюдават процесите, които текат, но те да могат да се ръководят, да се предвиждат. Тя ще се състои от 27 лаборатории, като ще има 5 места места в страната като настоящите 5 Медицински университета, по-големи научни звена, обясни проф. Радка Аргирова.
Когато говорим за епидемии, пандемии и въобще биоопасности, които ще ни дебнат вбъдеще, ние не трябва да виждаме само върха на айсберга, а откъде идва всичко това, къде са резевроарите за развитие на тези биологични агенти, които водят до непознати днес болести, обясни тя. Целта било във всеки областен център да има капацитет и лаборатория за установяване на заразни и паразитни болести. Както и създаването на нов научен капацитет по ДНК технологиите в България. Ще има и възможност за ранна превенция на болести в областта на онкологията, гастроентерологията и други заболявания. Ще има диагностика на животинските болести, които се предават на хората. Тези технологии ще спомогнат за създаването на нови лекарства и медицински изделия, обясни проф. Аргирова.
Сред проектите на президента е и създаването на система за спешна медицинска помощ по въздуха чрез хеликоптери. Това дава възможност за бързо оказване на спешна медицинска помощ на всякакви места в страната, обясни главният секретар на президента Димитър Стоянов. Хеликоптерите ще бъдат оборудвани с необходимата животоподдържаща апаратура. Проектът е на стойност около 85 млн. лв.
Целта ни бе да покажем, че има и друга визия за България, и друг начин на мислене за българите и бъдещето ни. Крачка в посока на една модерна България, обобщи накрая Радев. И допълни, че има още много какво да се предложи. Затова призова правителството процесът на обсъждане на плана да остане открит до датата на внасянето му в Еврокомисията. А процесът на селекция на проектите да бъде открит и публичен.