Карло Луканов, син на Андрей Луканов, разкрива как през 1984 г. отстраняват баща му от валутната комисия, защото бил против необмислените харчове
За “червените куфарчета”, за извращенията на социализма, за постоянното следене - от първо лице
Дразнеха го резиденциите като за арабски шейх и мегаломанските проекти, казва той
Само защото си с другаря Хайтов не те глобихме повече, заканват му се катаджии
На мен не само че не ми купи мазда като на останалите деца на висши функционери, а не ми даде и старата си жигула, казва синът му
- Г-н Луканов, кога започна конфликтът между Тодор Живков и баща ви? Бившият премиер проф. Любен Беров казва в спомените си за Луканов, че няколко пъти е питал Живков, когато вече не е на власт, и той многократно отклонявал този въпрос.
- Мнението на баща ми бе, че Тодор Живков първоначално е изиграл положителна роля в управлението на страната, но от 80-те години - след смъртта на Людмила Живкова, започва самозабравянето му. От този период нататък двамата влизат във все по-остър конфликт, защото позициите им по много въпроси се разминаваха, а по онова време да защитаваш явно идеите си, не бе много добра идея. Така постепенно
напрежението между двамата се натрупваше
До 1984 г. страната е в нещо като валутен борд. Създадена е валутна комисия, която се занимава с валутните средства, начело на която е Живков, но с оперативната работа се занимава баща ми. След 1984 г. Живков поверява тази задача на друг.
- Защо, каква е била целта на тази комисия?
- Валутните ресурси не достигат и за да се оптимизира ползването на валута, тя трябва да се насочи към определени приоритетни цели. Създават се експортно ориентирани производства, които да носят приходи в конвертируема валута. Помня някои от тях, защото, когато можеше, баща ми винаги ме вземаше със себе си Примерно в Сливен бе въведена в експлоатация машина, която калибрираше прасковите и отстраняваше мъха им, но на следващия ден продукцията трябваше да бъде в западноевропейските магазини, защото без мъх плодовете бързо се разваляха. Логистиката беше като при военните, всичко бе разчетено по минути. Прасковите, които не бяха в желания размер, отиваха за компоти. Започнаха да се правят и по-качествени вина, като идеята бе всеки винарски район да произвежда по няколко вида вина с контролирано наименование за произход, за да преминем в по-висок ценови диапазон. Ние изнасяхме
много вина,
бяхме на второ място в света по износ, но нашите бяха с по-ниско качество и то трябваше да се повиши, за да гоним и по-високи цени.
По същата тази линия се разви и ски туризмът, внесоха се модерни съоръжения, започнахме по лиценз да произвеждаме ски, обувки, автомати.
Между Живков и баща ми започват разногласия как да се харчи валутата - ударно се инвестират средства в грандомански проекти в тежкото машиностроене, чиято продукция трудно можем да реализираме, без традиция и наложило се име. От друга страна, това съвпада с няколко поредни лоши селскостопански години, което налага извънреден внос на земеделски продукти. Налага се част от валутата да се пренасочва за вътрешно потребление. Живков има своята логика - опитва се на всяка цена да задържи властта, като
поддържа вътрешното потребление,
но заради това се харчи много повече, отколкото се изкарва. Затова баща ми казваше, че последните години на Живков и управлението му са в стил "След мен и потоп". Паралелно с това започва периодът на разточителното строителство на резиденции като тази в Сандански, в Свети Врач. Изграждат се
като лични
хасиенди на Живков
Повечето не можаха да просъществуват и като хотели, защото са правени като за арабски шейх с малка свита. Огромни общи пространства като в ултраскъпите хотели и малко спални места.
Всичко това ядосваше баща ми, защото той знаеше по-добре от много други с тези валутни средства колко приоритетни направления можеха да се развият и да добавят години наред след това стойност в икономиката.
Помня, че все още бях в Москва - когато завърших, останах да работя там. Веднъж баща ми дойде и отидохме в показен магазин да купим български компот - от необелени ябълки. Но освен че бяха необелени, те дори не бяха измити - калта още си седеше по тях. Той занесъл тази консерва на заседание на Политбюро и я сложил на заседателната маса с думите: "Ето срещу това, другарю Живков, ние получаваме нефт!"