Телеграма за Левски разкрива - османците знаели, че е “подстрекател на бунтове и смут”

https://www.24chasa.bg/novini/article/9376537 www.24chasa.bg
Снимка на Левски в Османския държавен архив, която бе открита от Виктор Комбов през 2018 г.

- Откритието хвърля нова светлина върху последните месеци от живота му - дълго време историците смятаха, че заптиетата не подозирали кого всъщност са хванали в нощта срещу 27 декември 1872 г.

- Документът е намерен през ноември в Османския държавен архив в Истанбул, но сега се огласява за първи път

Шифрована телеграма, която оповестява залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, бе открита от карловския историк Виктор Комбов. Тя е изпратена на 28 декември 1872 г. от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство и се съхранява в Османския държавен архив в Истанбул.

“Това е първият

официален

документ за

арестуването на

Апостола,

който произхожда от османската администрация”, обясни пред “24 часа” Виктор Комбов, който е уредник в националния музей “Васил Левски” в Карлово.

Левски е хванат на 27 декември призори в Къкринското ханче. При ареста той извадил оръжие и ранил заптие, но после бил ранен и заловен с още трима души, се уточнява в телеграмата. Първо е откаран в Ловеч, а след това в Търново, където окръжният управител потвърждава ареста му и изпраща информацията до Портата.

В шифрованото съобщение се допълва, че Левски е известен на турските власти “в качеството му на ръководител на цялата революционна организация и от 3-4 години е подбудител и подстрекател на бунтове и смут”.

Става ясно, че той е обявен за издирване 5-6 месеца преди арабаконашкия обир. Тогава заптиетата успели да се доберат и до 60-70 документа и писма на Левски и революционните комитети в Русия, Влашко и Сръбско.

Откритието хвърля нова светлина върху последните месеци от живота му. Досега повечето историци смятаха, че самоличността на Левски като водач на Вътрешната революционна организация е разкрита след ограбването на турската пощенска кола на 22 септември 1872 г.

“Новите документи помагат на изследователите да реконструират събитията около арабаконашкия обир, последвалите разкрития и залавянето на над 50 комитетски дейци от Тетевен, Етрополе, Орхание”, подчертава директорката на музея Дора Чаушева.

Шифрованата телеграма е сред 30-те новооткрити османски документа през ноември, но сега се огласява за първи път.

“Прави впечатление, че името на Левски се среща доста често в документите на османската администрация. Властите са го смятали за

достоен

противник и

заплаха за

целостта на

Османската

империя”,

посочва Виктор Комбов.

Откритите от него двадесетина бумаги на османотурски език потвърждават и предишни сведения.

“Свидетелствата на руския вицеконсул Найден Геров, че Левски е бил издирван и на юг от Балкана, а не само на север, намират подкрепа в други шифровани телеграми. В свое писмо от 22 ноември 1872 г. дунавският валия Ахмед Хамди паша моли великия везир Ахмед Рушди паша да разпореди на мютесарифа на Пловдив и на управителя на Одринския вилает да намерят и арестуват Левски”, казва Комбов.

Досега бе известно, че основно османците са търсели водача на българската революция на север от Стара планина, а снимката му е била разпратена до граничните пунктове с Влашко.

Впрочем официалната

фотография на

Апостола, по

която властите

са го издирвали,

бе открита от Виктор Комбов в османския архив преди две години. Младият учен е амбициран тепърва да изрови и нови сведения за Левски. “Иска ми се да намеря най-ранния документ, разкриващ как властите са се добрали до снимката, кой точно им я е предоставил. Също и да узная дали заптиетата, които са заловили Левски, са знаели предварително, че той е бил в Къкринското ханче, и как изобщо са стигнали до него, за да направят обсада през нощта”, казва Виктор.

Има и интересни документи, намерени от османиста проф. Орлин Събев, който е превел и телеграмата, и турските историци Дженгиз Йолджу и Ашкън Коюнджу. Сред тях са присъдите на Левски и на ръководителя на обира при Арабаконак Димитър Общи,

черновата от

заповедта за

ареста

на Левски и други.

“Хубаво е изследванията да продължат, да се открият още документи, които да изяснят множество въпроси за последните години на Левски”, смята Дора Чаушева. Според нея проблемът е, че много трудно се намират специалисти по османотурски език, особено такива, които са запознати с Българското възраждане и национално-освободителното движение.

Директорката на музея в Карлово е категорична, че е важно автентичните документи да бъдат публикувани, за да се разпръснат митовете и недобронамерените интерпретации около залавянето на водача на националната ни революция.

“Митът за предателството трябва веднъж завинаги да се изясни. Необходимо е да отпадне от дневния ред и митът за костите на Левски”, категорична е Дора Чаушева.

Тя допълва, че интересът към музея с родната къща на Апостола в никакъв случай не е намалял през годините. Хиляди идват всяка година.