Най-много са починали с COVID в София и Пловдив, най-малко в Кърджали

https://www.24chasa.bg/novini/article/9383682 www.24chasa.bg

- Карат във Варна болни от Шумен и Бургас

- За първи път в Смолян средната смъртност от коронавируса е

по-ниска от тази за страната

- Мъже над 50 г. с придружаващи заболявания са най-честите жертви

Мъже над 50-те с тежки хронични заболявания са най-честите жертви на коронавируса, сочат данните на регионалните здравни инспекции и болници в страната, показва проверка на “24 часа”.

От началото на пандемията досега най-много са починалите в София, Пловдив и Варна, но смъртността в трите най-големи града е под средната.

Заради по-младото по възраст население и заради по-бързия достъп до висококвалифицирана медицинска грижа смъртността в столицата е най-ниска в цялата страна. До нея по последни данни се доближават само Стара Загора, Варна и Плевен.

Като абсолютна стойност най-малко жертви на заразата има в Кърджали. Каква е причината, нямат обяснение в родопския град.

За първи път от началото на кризата в Смолянска област показателят за 14-дневна смъртност от COVID е по-нисък от средния за страната - 14,5 на 100 хил. души при 15,7 за България, каза директорката на РЗИ - Смолян, д-р Мими Кубатева.

В Смолянска област починалите от началото на пандемията са 193-ма души, далеч от рекордите на София и Пловдив. По брой на починали от инфекцията на глава от населението обаче Смолян дълго време беше в челото на класацията. Основната причина, която изтъкват здравните власти в града, е демографският профил на населението. Там заболелите са в по-високата възрастова група и със съпътстващи сърдечносъдови, хронични белодробни заболявания и диабет. Отчита се и това, че

хората твърде

късно търсят

медицинска помощ

В областта най-много са починали с вируса от Смолян- 64, в Златоград и Рудозем - по 18, най-малко са в Неделино- 11.

Най-висок е броят на починалите от коронавирусна инфекция в София-град - 950 са те от март досега, съобщиха от СРЗИ. В столицата обаче са съсредоточени над 1/3 от всички случаи в страната, а и там е съсредоточена най-голяма част от населението.

758 загубиха битката с COVID в Пловдивския регион от началото на пандемията. Повечето са мъже и с придружаващи заболявания, уточниха от областния кризисен щаб. Такъв профил - мъже над 50-те с хронични болести, дават и от другите области.

Най-младият, починал с вируса в Пловдив, е на 32 г. с няколко болести. Най-възрастният е на 96 г., също с хронични проблеми. Без придружаващи заболявания обаче в болница през ноември издъхна 33-годишният учител от Садово Георги Терзийски. Цели 3 седмици той се борил с вируса. Бил е интубиран, преливана му е кръвна плазма, но не са успели да го спасят.

521 са жертвите от област Варна, казаха от РЗИ. Те също умират след продължителен престой в болница дори след преливане на кръвна плазма. Възрастта на починалите там е между 50 и 85 години.

“Свободните легла варират между 10 и 12, което е твърде малко за област като Варна. Натискът върху болниците и в Бургас и в Шумен е голям -

има 60-70 души от

съседни области,

което налага спешно увеличаване на легловата база. Всички болници, които са отворили COVID отделения, трябва да имат готовност”, каза областният Стоян Пасев.

349 с доказан коронавирус от област Пазарджик са починали от началото на пандемията. Това са почти 7% от общия брой на заразените - 5382. Средната възраст на починалите е около 65 години.

346 с COVID, сред тях 8 учители и 13 медици, загубиха битката в област Бургас до 5 януари, показва справка в РЗИ - Бургас.

В област Стара Загора са починали 295 души. Това са 3,2%от заразените, които са 9181. Много информация нямали, защото всеки ден данните за починалите - възраст, пол, придружаващи заболявания и т.н., подавали към Националния информационен портал, където се правела национална статистика.

Умрелите с COVID-19 във Великотърновска област са 295,

ако се запази темпът

от петима починали

на ден,

както се случва в първите дни на 2021 г., още в четвъртък психологическата граница от 300 ще бъде премината. Множеството хронични страдания с напредването на възрастта, както и късното постъпване в болница заради самолечение и терапия по телефона от джипитата са сред основните причини за високата смъртност, казват лекари.

4525 са диагностицираните с COVID-19 във Великотърновска област от началото на пандемията, от тях 3635 са вече оздравели. 93-ма с тежка коронавирусна инфекция се лекуват в болница в момента.

В област Сливен жертвите са 264 - 5% от заболелите, в Благоевград - 257, в област Монтана - 210.

“Заболяването от коронавирус е динамично и специфично за всеки човек” , смята д-р Илияна Събчева от инфекциозното отделение в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” в Монтана. Към причините тя причислява и неспазването на противоепидемичните мерки. Хора от селата не вярват, че могат да се заразят от съседи или при посещение на бакалията.

От началото на пандемията до 5 януари т. г. във Врачанска област починалите са 182-ма. В Търговище те са 164 - 7,4 процента, в Кюстендил - 163, в Габровско - 162-ма.

Жертвите на заразата от Габрово са 75, следват 41 смъртни случая в Трявна и 35 в Севлиево. 11 са починалите от COVID-19 в най-малката община - Дряново.

“Предимно възрастни

са починалите, но си

отидоха и доста

млади хора”,

бе лаконичният коментар на шефа на инспекцията д-р Николай Пенчоков.

137 са умрелите с COVID в Ловешка област, 129 - във Видин.

Само 101 са умрелите в област Кърджали. Най-голям е броят на смъртните случаи в община Кърджали - 44. Втора в черната класация е община Кирково, където починалите са 15. С един по-малко - 14, са смъртните случаи в община Крумовград. В община Ардино починалите са 9, а в общините Момчилград и Черноочене - по 7. Най-малко смъртни случаи има в община Джебел - 5.

2 пъти повече умрели за 3 месеца в Русе в сравнение с 2019-а

ХРИСТО НИКОЛОВ

Втората вълна на пандемията от коронавирус в България увеличи значително смъртните случаи. Ако се проследят данните на НСИ за последните 12 седмици на 2020 г., средното увеличение на смъртните актове в сравнение със същия период на 2019 г. е, 66,3%.

В някои области обаче увеличението е много по-голямо. В Смолян например между края на септември и края на декември 2019 г. са починали 403-ма, докато за същия период на пандемичната 2020 г. смъртните случаи са вече 712, което е със 76,6% повече (виж картата).

В Монтана нарастването е със 74%, а в Благоевград и в Пловдив – с 80%. В Пазарджик е дори с 81%, а в Силистра – с 81,4. Но рекордът принадлежи на Русе – там за последните 12 седмици на 2019 г. са починали 871 човека, докато за същите седмици на 2020 г. са умрели 1676 души, или нарастването е с рекордните 92,4%, т.е. почти двойно.

Противно на очакванията в столицата смъртните случаи не са се увеличили с такъв голям процент, въпреки че като брой София води класацията с 6015 умрели в края на 2020 г. Но за същия период на м. г. в столицата са починали 3814 човека, т.е. нарастването е дори по-малко от средното за страната – едва 57,7%.

Не може да се твърди със сигурност, че това се дължи изключително само на коронавируса или на него и на съпътстващите причини за смърт (виж карето на 3-а стр.). Но е факт, че пандемията задръсти болниците и значително влоши медицинското обслужване, което няма как да не се отрази.

Освен това данните на НСИ за смъртността по седмици са от записите на местните РЗИ, а те идват с известно закъснение. Т.е. твърде е възможно най-вече за последните седмици на 2020 г. смъртните случаи да са още повече и разликата между 2019 и 2020 г. да се окаже дори по-голяма.

Сравнението на смъртността по седмици за последните 5 г. показва още по-драстични разлики с 2015 г. например. Специално в 49-ата седмица на 2020 г., която е между 30 ноември и 6 декември, у нас са починали 4646 души. В същата седмица на 2015-а смъртните случаи са едва 1977, т.е. разликата е повече от два пъти.

Аномалията в удвоената смъртност в края на 2020 г. може да са хиляди неустановени жертви на COVID-19

ПЕТЪР ПЕНЧЕВ

Въпреки пандемията от COVID-19 до средата на октомври се запазваше средната седмична смъртност за последните години - около 2000 души. Последва рязък скок и през ноември и началото на декември смъртността се повиши до два пъти и половина над нормалната за предходните години. Това лесно би се обяснило с втората вълна на коронавируса, ако статистиката не даваше сериозно разминаване. През втората седмица на ноември от COVID са починали 511-ма, а отчетеното повишение спрямо същата седмица на м.г. е с 1857 смъртни случая. Така 1346 остават необяснени. Тази аномалия продължва повече от 6 седмици - до средата на декември.

Феноменът според експерти вероятно има две обяснения. Едното - здравето на българина се е сринало в годината на пандемията заради изолация, страх, труден достъп до личен лекар и болнична помощ, занемарени терапии на тежките и хроничните заболявания поради блокиралата в пика на инфекцията здравна система. Другата възможност е да има много нерегистрирани жертви на вируса.

Данните на НСИ за последните две седмици на 2020 г. може би дават решение на загадката.

В таблицата се вижда как допълнителните жертви се движат успоредно на тези от втората вълна на коронавируса. Когато през 52-ата седмица заразата и жертвите ѝ намаляват, тогава и необяснените смъртни случаи спадат до 588.

От октомври до края на годината 6433 българи умират от COVID-19. След като този брой се добави към починалите през 2019 г., остават 10 577 смъртни случая повишение спрямо 2019 г. Голямата част от тях може да се дължат или на нерегистриран с тест коронавирус, или да са починали скоро след като са прекарали болестта поради силно влошено здраве.

Анализ на италианския статистически институт установи същия феномен - необяснимо висока допълнителна смъртност в Северна Италия през пролетта. Проучването показва, че тя тясно следва пътя на пандемията и през лятото. Със затихването на първата вълна на вируса там общата смъртност се е върнала към нормата.