"168 часа": Синът на Луканов: Баща ми казваше, че Живков е "людоед-вегетарианец"

https://www.24chasa.bg/novini/article/9395969 www.24chasa.bg

Смяташе, че ако някой посегне на властта на Първия, той ще е готов на крайни действия

Преди пленума Луканов и Младенов се притесняват да не станат жертви на “нещастен случай”

От САЩ му предлагат да оглави нова партия и да възстанови държавата, той отказва

Карло Луканов
Карло Луканов

Първият не си отива напълно доброволно, полкът на негово подчинение във Врана е бил в бойна готовност

“168 часа" продължава поредицата "Тайните на прехода - скритата история" с втората част от интервюто със сина на бившия премиер Андрей Луканов - Карло Луканов. В първата той разказа как Тодор Живков отстранява баща му като шеф на Валутната комисия (тогавашния валутен борд), как Луканов се е измъквал от постоянното следене на службите, как с писателя Николай Хайтов са ходели на лов за истинска храна и за привилегиите на децата на номенклатурата. В този брой Карло Луканов повдига завесата как се стига до инфарктния пленум на 10 ноември 1989 г. 

По време на този труден период, придружен с ужасяваща бедност, всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да надникне зад кулисите, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

- Г-н Луканов, кога у баща ви се зароди идеята, че трябва да има промяна, че страната няма бъдеще с Тодор Живков?

- През 80-те не бях достатъчно голям, за да обсъждаме подобни въпроси, но мисля, че някъде в периода 1983-1984 г., когато започват споровете как да се инвестират средствата от валутната комисия, вече е бил убеден за това. Но освен безсмислието на много мегаломански проекти баща ми виждаше, че така не може да се изгради социализмът. Работейки със Западна Европа, като човек, занимаващ се с външна търговия, той много отдавна бе разбрал, че този модел няма бъдеще, и за да не загуби състезанието със Запада, трябва да се правят истински реформи. Смяташе, че конкуренцията между предприятията, въвеждането на пазарни механизми, за което в Политбюро се заговори в края на 80-те, е трябвало да започне още по времето на Пражката пролет. Според него тогава е имало реален шанс да се мине към друг, много по-добър вариант. В периода, когато на власт идва Горбачов и новото поколение руски икономисти, в системата вече се бяха натрупали прекалено много вътрешни противоречия. Както след това показа развитието на събитията, реформите започнаха много късно и на системата не й достигна време. Дори не мисля, че тя рухна заради натиска от Запада. По-скоро причините бяха във вътрешните й проблеми. Самата Западна Европа и САЩ сякаш бяха учудени, че социализмът в Източна Европа и СССР се срути толкова бързо.

- Луканов е смятал, че Живков управлява през последните години на принципа "След мен потоп". Това ли го провокира заедно с Петър Младенов да задействат плана за детрониране на Живков? Вярно ли е, че съветският посланик е предупредил Живков, че трябва да си ходи, но той е искал да остане председател на Държавния съвет? Някои твърдят, че по този въпрос не е имало категорична санкция от Горбачов? Чувала съм дори версията, че Луканов и Младенов поемат риск, защото не знаят Кремъл дали ще ги защити, дали няма да ги арестуват?

- Да, имало е реален риск. Знам от баща ми, че Живков не е прибягвал до крайности, в общия случай е предпочитал да не мачка докрай хората, инакомислещите, като винаги им е оставял нещо - за него е било много важно наказаните да имат какво да губят. Защо? Защото ако им вземе всичко, те няма какво да губят и ще играят ва банк срещу него. Затова когато прави размествания, когато отстранява някой от даден пост, Живков винаги оставя на "наказания" някакви привилегии, оставя му някакъв по-скромен пост, така че човекът да не изпадне в крайна нищета, да има какво да губи. По този повод баща ми казваше на шега, че Живков е "людоед-вегетарианец".

Случаят с пленума на 10 ноември 1989 г. обаче е по-различен - тогава те се осмеляват да посегнат срещу Светая светих - властта на Живков. Затова мисля, че той в този случай е бил готов на крайни действия срещу всеки. Имал е на свое разположение и ресурсите на целия репресивен апарат на Държавна сигурност. Така че опасенията на баща ми не са били безпочвени. С Петър Младенов са могли само да предполагат дали няма да ги сполети "нещастен случай". За щастие всичко мина мирно.

- Вярно ли е, че Луканов, който е следен от ДС, намира претекст да се отбие за 2 минути при Младенов, за да вземе писмото, с което иска оставката на Живков и с него да отлети за Москва, за да го предаде на Шарапов, а той да го занесе лично на Горбачов и той евентуално да подкрепи промените?

- Да. Това са известни факти. Доколкото знам, това не е замисляно предварително. Пътуването му до Москва е било по повод сесия на Изпълнителния комитет на Съвета за икономическа взаимопомощ, където той представляваше България.

Цялото интервю четете в "168 часа" - тук