Tретата група причини за екзекуцията на Научно-техническото разузнаване (НТР) е свързана с престъпно присвояване в групов или партиен интерес. Ще го илюстрирам също с един пример.
Както споменах, в американското писмо "не е писмо" се иска детайлна информация и за "ролята на фирма ИНКО при получаването на западни технологии". Интересът на американците е "оправдан", защото ИНКО наистина бе основно прикритие на НТР при работата му от легални позиции Между другото, създаването на ИНКО заимстваше богатия опит на ЦРУ в използването на тази форма на работа (фирми, самолетни компании, издателски къщи и т.н. - създавани, ръководени и използвани от ЦРУ).
Това бе официално българско външнотърговско предприятие, което наред с другите си служители имаше и служители по щата на НТР. По същия начин бе композирано и ръководството му, което осъществяваше дейността си под троен контрол - Държавния комитет за наука и технически прогрес, Министерството на външноикономическите връзки и НТР.
Неговата дейност не надхвърляше
"сивата зона"
Това, което напускаше нейните граници, си бе дело единствено на НТР и то извън ИНКО.
През втората половина на 80-те предприятието създаде няколко задгранични фирми и представителства. Истината е, че по неговите канали се движеше доста скъпо оборудване и съответните плащания.
Каква беше
съдбата му?
След закриването на НТР и при правителството на Филип Димитров ръководството на ИНКО бе сменено. За негов директор бе назначен Стамен Петров - една шушумига от информационно-аналитичния отдел на ПГУ, който се бе изявил най-вече със способности да организира осмомартенски тържества и да намира за машинописките на отдела дефицитните тогава черни чорапогащници. Очевидно в един момент е проявил "усет" и бе един от първите служители на ПГУ, самопредложили се на "Раковски" 134. Наградата бе, че Филип Димитров го е "оценил" и го направи директор на ИНКО. За малко повече от година, с помощта на нашумелия тогава аферист Дорон, дружеството беше източено до шушка. Колко куфарчета са се озовали в СДС, колко зад граница - не знам. Но след като правителството на Ф.Д. не получи доверие в парламента и падна, Стамен Петров се спаси зад граница.
Очевидно, че и там е бил забъркан в афери, защото в един момент се озова зад решетките в Испания. По-късно
бе екстрадиран
в България. Да сте чули как се разви историята по-нататък?
Дали се установи в коя партийна централа потънаха парите от ИНКО, четете ТУК.