Монахинята Ксения след 15 г. в медиите: Трябва да казваме истината, без да сме съдници

https://www.24chasa.bg/novini/article/9425827 www.24chasa.bg
На 50 г. журналистката Димитрина Станева става монахиня и приема името сестра Ксения.

Тя направи сайт за православни книги, служи в Камено със свещеник Серафим, който е бивш футболист

Бивша журналистка и бивш футболист се грижат за духовното здраве на миряните в Камено - тя е монахинята Ксения, той – отец Серафим. Заедно служат в църквата на малкото градче, сгушено на 15-ина километра от Бургас.

Димитрина Станева се обръща към Бога след 15 активни години в бургаските медии, Пламен Димитров – след като серия тежки контузии го вадят от строя и слагат край на голямата му мечта да бъде успешен фуболист.

Сестра Ксения е клиросна певица в храма, преподава в неделното училище за енориашите, а в продължение на 8 години е водила часове по религия в няколко бургаски училища. Малко преди пандемията от коронавирус да блокира света, тя е

готова с проект

за детско

неделно училище

в Камено, но заразата отлага начинанието.

Изолацията обаче се оказва полезна за реализиране на друг проект на бившата журналистка, която от години превежда руска православна литература. Става така, че със свои съмишленици от Пловдив успява да създаде сайта “Светогорец”, а първата творба, която сестра Ксения публикува, е преведената от нея книга “Светогорецът” на известния руския монах Салатиил Филипов.

“Пандемията може да се превърне в голямо благо и точно това е Божията цел - всеки от нас да се обърне навътре към себе си, да изследва съвестта си, да промени мисленето и живота си към добро. Аз лично използвах времето, за да създадем сайта.

В него има много ценни книги и филми и се надявам те да стигнат до повече хора, на които да дадат нов тласък в трудната житейска ситуация днес. Особено през книгата “Светогорецът”, която за мен беше едно откровение”, разказва Ксения пред “24 часа”.

До 2008 г. Димитрина

Станева е един

от популярните

журналисти

в Бургас

Кариерата започва в първия частен ежедневник “Черно море юг” през 1993 г., по-късно работи като сътрудник в седмичника “Свободен бряг”, има и стаж в телевизионната журналистика.

Тя обаче не спира да търси своята истина. Години наред изучава различни религии, докато един ден решава да учи богословие и се записва във Великотърновския университет. Още като студентка започва да преподава религия в училище. Било трудно, но и радостно “да учи най-чистите души да обичат своя Създател”.

Постепенно Димитрина Станева се профилира в журналист, който пише на религиозна тематика и така изкарва още няколко години в журналистиката. Но в един момент решава да загърби светския живот и да се посвети на Бога.

Казва, че колкото повече напредвала в учението, толкова повече разбирала, че не може да съвместява двете неща.

“Да, трябва да казваме истината, без да сме съдници, но като журналист търсиш слабостите и неволно влизаш в ролята на съдник, докато християнският морал изисква точно обратното. Но ние сме съдници, цялото ни общество е от хора съдници.

Виждаме сламката в окото на ближния, а гредата в собственото си око - не. Все още търсим обществен идеал и

все се въртим

около Левски,

но виждаме

ли на кого е

подражавал

той - на Христос

Тъй че идеала го имаме от 2000 г.”, казва сестра Ксения.

Когато е на 30 г., тя се обръща към вярата, на 40 г. записва богословие, а на 50 г. става монахиня.

Макар че е кръстена още като бебе, не получава като повечето свои връстници възпитание в православието - нито у дома, нито в училище.

“Съдейки по себе си и по живота на други българи, обърнали се към Бога в по-зряла възраст, смятам, че това е огромна трагедия.

Вместо да израстеш, познавайки Бог, който те е създал, ти тръгваш по два пътя -или търсиш кумири в киноартисти, спортисти и милионери, или даваш всичките си сили, за да откриеш това, за което душата ти копнее, а не го намираш в съвременния свят.

Жалко е, че това се случва и сега, а хората губят ценно време”, допълва сестра Ксения. Според нея

българите са

щастливи,

защото са родени

в православна

страна,

но не осъзнават богатството, което имат.

“Както се казва, ние в България вода газим, жадни ходим”, онагледява ситуацията монахинята.

Убедена е, че децата задължително трябва да се запознават с изконната православна вяра още от малки, за да не се объркват след това.

“Дадох най-големите си сили, за да намери душата ми онова пристанище, където единствено щеше да намери покой. Когато душата срещне Христос, за нея това е най-великият миг. Христос е светлината на света, нашият живот, нашият Създател, нашият Спасител...

Искам да кажа, че тук няма никакво външно чудо. Срещата на душата със своя Създател става дълбоко и съкровено”, споделя сестра Ксения.

Монашеското пострижение на сестра Ксения пък е извършено в манастир “Рождество Богородично” в Кабиле, Ямболско. По-късно тя прекарва известно време в манастира “Свето Възвисение Господне” в Пещера, но се разболява тежко и се налага да се върне в Бургас. Лекува се няколко години и с Божията помощ успява да преодолее болестта.

Докато е вкъщи, за да уплътни времето си, понеже не може да живее и да се забавлява като светска личност, бившата журналистка започва да превежда руска християнска литература.

“Доколкото монашеският живот е преди всичко молитва, а тя е живо общение с Бога, тогава не са ти нужни светските удоволствия.

Духовната храна

е несравнимо

по-хубава”,

смята сестра Ксения.

Димитрина все още присъства в съзнанието , днес монахинята гледа на нея със симпатия - като на човек, който се стреми към Бога.

“И като на журналист, който обичаше много тази професия. Тя беше за нея кауза – това, което трябва да бъде журналистиката”, откровена е Ксения, която не е загубила журналистическия си рефлекс и днес. Доволна е, че чрез сайта “Светогорец” има възможност отново да се докосне в някаква степен до любимата професия.  

Поредица от обстоятелства дават възможност да направи интервю с автора на “Светогорецът” Салатиил Филипов, широко известен в Русия със своите богословски трудове, художествена проза, поетични сборници, филми.

“Определено разделям живота си на преди и сега и се чудя

Отец Серафим и сестра Ксения в църквата
Отец Серафим и сестра Ксения в църквата "Св.Георги" в Камено.

как съм

могла да

живея без Бога

Същността на човека е неговият ум, съзнание. След това идва тялото, то е вторично. Но ние сме разменили местата им. Грижим се за телата си, ходим на фитнес, а за душите си не полагаме грижи”, разсъждава монахинята.

33-годишният отец Серафим Димитров също съжалява, че по-рано не се е обърнал към Бога, за да има повече време да му служи. Той е свещеник едва от около 2 г., вече баща на 2-годишна дъщеричка Анна и 6-месечния син Матей.

След серия тежки контузии и автомобилна катастрофа, при която като по чудо не остава инвалид, вратарят на “Нефтохимик” търси помощ във вярата. При него нещата се случват спонтанно.

“Бях вече много

отчаян, дори

мислех за

самоубийство

Минавайки покрай един храм, чух глас, който ми каза да вляза вътре и да потърся свещеника. Направих го.

След като разговаряхме, той ме насърчи да идвам поне веднъж седмично”, разказва отец Серафим.

Помни, че в църквата за първи път изпитал невероятна благодат и увереност. Не след дълго решил да учи богословие и да стане свещеник.

“Искам да служа на Бог. Пламен вече го няма в съзнанието ми, за да може отец Серафим да е на първо място”, казва пък 33-годишният отец.

Пътят на бившия футболист до расото е изпълнен с болка, страдание, но и с надежда. Днес той се е заел с още една кауза – да се съберат средства за ремонта на храм “Света Троица” в бургаския квартал “Банево”, в който младият свещеник служи от няколко месеца.