Защо в една и съща ситуация някои не хващат COVID-19, а други дори умират?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9448347 www.24chasa.bg

Ново изследване намира генетична особеност

Почти година след началото на пандемията много вирусолози още се питат защо в една и съща ситуация на излагане на COVID-19 някои хора се разболяват, а други дори не се заразяват.

За поредния подобен случай разказва римският всекидневник “Месаджеро”. Става въпрос за живеещите в Милано Алесандро Антонини и Валерия Фабрети. Преди година Алесандро се разболял и всички мислели, че е пневмония.

Жена му Валерия се грижела през цялото време за него, но не се разболяла. Месеци по-късно двамата си направили серологично изследване и тестът бил положителен за него, а за нея – не.

Според експертите това показва, че тя не е била заразена по никакъв начин. Въпросът е как е възможно. “Когато е налице пандемия, в “играта” има патоген, приютяващ го организъм и среда”, казва Джузепе Новели от университетската поликлиника “Тор Вергата” в Рим.

“Ако вирусът е един и същ, е ясно, че разликата идва заради приютяващия го “домакин” и така е при всички инфекции”, допълва той. Екип от римския университет в сътрудничество с 250 лаборатории от цял свят и под координацията на университета “Рокфелер” от Ню Йорк започнали изследване върху ДНК-то на болни от COVID.

При тежко болните се видяло, че в 10-12 на сто от случаите се наблюдава генетична особеност - тези хора

не могат да

произвеждат

интерферон,

първата молекула за защита на организма. “На базата на това се запитахме дали има генетични особености и при онези хора, които наричаме “резистентни”, т.е. съжителстват с даден субект, който е с положителен тест, но не само че не се разболяват, а и не се заразяват”. Според Новели различни рискови фактори влияят върху заразяването.

“Открихме поне 50 гена, които превръщат организма в чувствителен и го карат да се разболее. Все още обаче трябва да разберем какви по същество са тези гени.” Според него най-голяма роля играят гените, които регулират интерферона. Други фактори, като кръвната група, имат малка тежест - по-малка дори от фактора възраст и наднормено тегло.

Според проф. Роберто Луцати от Университета на Триест “имунитетът не е само резултат от антитела, а съществува и т.нар. имунитет на клетките”. За да се разкрие какъв е той, е необходимо да се изследват лимфоцитите.

“Имунитетът

на клетките

задържа паметта

във времето

за много по-дълго, отколкото антителата, които може и да изчезнат.”

Според някои изследвания след заразяване антителата би трябвало да присъстват за поне 6-8 месеца. “Понякога обаче извършените тестове за антитела може и да заблуждават, защото чувствителността им е 70 на сто, следователно 30% се губят. Ахилесовата пета на тази пандемия са хората без симптоми, а те са 50% от заразените”, допълва професорът.