Велико Търново пак е с най-висока заетост в България (Инфографики, обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9452065 www.24chasa.bg
Изграждането на магистрала “Хемус” между местността Боаза и Велико Търново. Според ИПИ Плевен и Велико Търново имат същото значение за Северна българия, каквото имат Пловдив и Стара Загора за Южна. Разликата засега е само, че те не са свързани с магистрала.

Безработицата в страната е имала два пика в пандемията - по-силен през април-юни и по-слаб през декември

Ударила е повече по-развитите области

Велико Търново е областта с най-висока заетост в България. Пандемията е ударила най-силно пазара на труда в големите икономически центрове, но има редица области, където не само че не е било отбелязано нарастване на безработицата, но дори е продължил спадът ѝ в сравнение с предишната година. Това са някои от акцентите в новото издание на “Регионални профили” на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено във вторник. То е девето поред и позволява да се проследят важни икономически показатели на областно и общинско ниво от началото на миналото десетилетие насам.

Рекордната заетост във Велико Търново не е за първи път, а за трета поредна година. Данните за нея са за 2019 г. и показват, че 78,7% от населението на областта на възраст между 15 и 64 г. има работа. В това отношение Велико Търново вече за трети път изпреварва София, както София-област, така и столицата. (Виж графиката) Това е съчетано и с безработица от едва 2% при средно два пъти по-висока за страната.

Обясненията за високата заетост на населението във Великотърновска област са поне две. Едното е образователният ценз - областта е на едно от първите места в страната по най-нисък дял на трудоспособното население с основно и по-ниско от основно образование. Другото е, че поне от 2015 г. насам вложенията на местните предприятия за придобиване на дълготрайни активи е сред най-високите в страната.

Областта обаче все още не може да се мери с производителността на труда в столицата, София-област, Стара Загора, Габрово, Пловдив и другите големи и развити областни центрове.

В София-град например брутната добавена стойност на човек от населението е 28 994 лв., като това е четири пъти повече от областта с най-слаб показател - Силистра. Производителността в столицата идва най-вече по линия на услугите, които носят 89% от тази добавена стойност, като най-висок дял в услугите имат информационните и комуникационните технологии.

Специално изследване за отражението на пандемията върху пазара на труда показва, че именно най-развитите икономически центрове са wдарени най-тежко от пандемията през 2020 г. Например в 8 области равнището на безработицата през декември 2020 г. е дори по-ниско спрямо същия месец на 2019 г. Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1,6 процентни пункта), Търговище (-1,2 пр.п.), Кърджали (-1,1 пр.п.) и Разград (-0,6 пр.п.). Същевременно най-голям е ръстът на безработицата в областите Габрово (1,7 пр.п.), Бургас (1,6 пр.п.), Благоевград и Варна (1,4 пр.п.).

По подобен начин изглежда и промяната в броя на безработните. Те намаляват в областите Силистра (с 20% в сравнение с предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно най-голям е ръстът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%).

Дневната динамика на броя на безработните в България през 2020 г. показва, че е имало един голям пик, който съвпада с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се засилва, за да стигне апогея си в средата на май, след което започва да спада, но много плавно. Едва в средата на декември има един втори пик, но той е далеч по-слаб от пролетния.

Според доклада има три причини, които са действали свързано, за да има такова движение на безработицата. Първата е затварянето на редица дейности - ресторанти, магазини и т.н. Втората е икономическата несигурност през пролетта на 2020 г., която накара хората масово да отлагат разходи. И третата е закъсняването с мерките в подкрепа на заетостта, които започнаха да действат едва през лятото.

Доста любопитно в изследването е разбивката на новите безработни по области. Има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите между пролетния и декемврийския пик са минимални.

Ако се сравнява седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения.

Това от своя страна създава риск от допълнително забавяне на възстановяването на пазарите на труда в тези поначало икономически по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения през декември поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите регионални икономики есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничителните мерки е значително по-слаб, отколкото пролетния, е отбелязано в доклада.

В изследването се прави преглед на пазара на труда в общини, които имат голям дял на туризма. Между февруари и май най-големият ръст на безработицата - цели 13,1 процентни пункта, се отчита в Банско, следван от Разлог с 12,5 пр.п. По-слаб но все пак значителен е ударът върху Хисаря (9,1 пр.п.), Велинград, Павел баня (6,6 пр.п.), както и Сандански (6,5 пр.п.). Тази динамика е до голяма степен обяснима, тъй като забраните за пътуване и затварянето на заведенията практически блокираха основната дейност в тези общини и съответно прекъснаха източниците на приходи на местния бизнес. Най-тежко ударената община Банско беше и в условия на тотална карантина в края на март. Част от тази динамика обаче може да се отдаде и на края на зимния туристически сезон, което също свива дейността на много хотели и ресторанти в тези общини.

И обратното - има 52 общини, в които ръстът на безработицата между февруари и май е под 1 пр.п., а в 28 от тях дори има спад, но повечето са с ниска икономическа активност и много висока безработица преди началото на кризисния период. Въпреки големия скок в абсолютно изражение ръстът на безработицата в София е едва с 2,6 пр.п., във Варна - с 3 пр.п., в Пловдив - с 3,1 пр.п.

Прави впечатление, че повечето общини, където безработицата спада в хода на цялата 2020 г., се намират в Северна България. Там често влиянието на икономическите процеси се усеща значително по-късно.

На фона на бързото възстановяване след третото тримесечие на 2020 г. обаче в тези области до значителен срив на пазара на труда може и да не се стигне.

Най-голям ръст на безработицата на годишна база се наблюдава най-вече в туристически общини като Банско (+6,4 пр.п.), Разлог (+5,9 пр.п.), Несебър (+5,3 пр.п.). Доколкото зимният туризъм в началото на 2021 г. е силно свит на фона на ограниченията в голяма част от Европа, а и туристическите потоци най-вероятно няма да се възстановят до предкризисните си равнища още няколко години, възстановяването на пазара на труда в общините, където хотелите и ресторантите формират голям дял от местната икономика, ще е чувствително по-бавно от това на останалите.

Другият повод за притеснение според доклада е оформянето на зони с чувствително по-висока безработица в индустриалните клъстери около големите градове, най-вече край Пловдив но и около София, Стара Загора, Варна. Възстановяването там обаче е свързано пряко с икономическата динамика на основните търговски партньори на българската преработваща промишленост, най-вече в Западна Европа, а в средносрочен план - с активизирането на нови инвестиционни проекти и създаването на работни места в тях.

Другото, което прави впечатление в доклада, е, че има разлика в ръста на безработицата по възраст. При хората до 24 години се наблюдава увеличаване на безработните с 6%, а при тези до 29 г. – с 4%. В 13 области безработните младежи намаляват в рамките на годината, но ръстът на национално ниво е следствие от повишенията в най-големите области, най-вече в столицата.

В Кърджали и Смолян се живее най-спокойно и безопасно

Кърджали и Смолян се оказват най-сигурните и спокойни за живеене области в страната според данните за 2019 г. на доклада “Регионални профили” на ИПИ. В тях през цялата година има съответно 5,1 и 6 битови престъпления на 1000 души от населението. В Смолян разкриваемостта е и най-високата възможна в страната - 74% от регистрираните през годината престъпления са разкрити.

На другия полюс са големите областни центрове като Бургас и Варна, където има по над 14 престъпления срещу личността и собствеността на всеки 1000 души от населението, докато разкриваемостта им е доста ниска. Столицата е едва на четвърто място по брой престъпления спрямо населението - 13,3, като е изпреварена от Враца. Областните центрове на Северозападна България са традиционно на челните места в класацията по битова престъпност, където също така традиционно тя е и с много ниска разкриваемост. (Виж графиката) 

Смолян е забележителен с още едно нещо - традиционно това е областта, в която има високи резултати от зрелостните изпити по български език и литература. Средният успех от положените през 2020 г. зрелостни изпити в Смолян е 4,54, като по-висок е само в столицата - 4,63. В топ 6 на това подреждане попадат също Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново.

Инвестиционна активност и в малки центрове 

Над 70 процента от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60 на сто от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия през миналата година са били в столицата, Пловдив, Варна и Бургас, е посочено в доклада “Регионални профили” на ИПИ.

Въпреки разликата в мащабите през последните години обаче се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове, се посочва в доклада.

Освен това, макар и по-малки по мащаб, София-област, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. София-област е на крачка от това да изпревари самата столица по инвестиции, тъй като голяма част от значителните предприятия се намират всъщност в областта, а не в рамките на столицата.