Защо 2020 година е най-топлата в Европа

https://www.24chasa.bg/novini/article/9460136 www.24chasa.bg
2020 година се счита за най-топлата в Европа Снимка: Пиксабей

Изминалата 2020 г. е една от най-топлите години в нашето съвремие в глобавен аспект. Това затвърждава, че живеем на една по-топла планета спрямо средата и края на миналия век, обясни климатологът Симеон Матев в проучване в отворената платформа "Климатека" за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички.

Според предварителна обработка на данните от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции средната температура в България е малко по-ниска от най-топлата до момента за цялата ни инструментална история 2019 г. и по всяка вероятност ще бъде втората най-топла година. Следващите в класацията за най-топла година са 2018 г. и 2007 г.

В регионален план положителната аномалия расте от югозапад на североизток. От аномална гледна точка в западната половина на страната положителните отклонения от нормата са по-малки, отколкото в източната. В България южните и югозападни райони са с по-малка аномалия от североизточните.

През годината няма студен месец, а близки до нормата са били температурите през април, май и ноември и частично през юни. Най-голяма положителна аномалия има февруари, следван от декември и септември.

Швеция и Норвегия обявиха, че изминалата година е най-топлата в инструменталната им история. В регионален план най-големи отклонения от нормата в Европа се отчитат именно на Скандинавския полуостров.

Голяма положителна аномалия има и в Украйна и големи части от Европейска Русия. Най-близко до нормата, но отново над нея са били средните температури в Исландия и Ирландия, съобщи още Симеон Матев.

През 2020 г. средната температура в Европа е с 1,6 °C по-висока от средната за периода 1981 – 2010 г. и подобрява с 0,4 °C предишната най-топла година 2019 г. Старият континент отчита и най-топлата зима (декември 2019 г. – февруари 2020 г.) и най-топлата есен (септември – ноември), като надминава рекордите – съответно за зимата от 2016 г. с 1,4 °C, и на есента от 2006 г. с 0,4 °C.

От 80-те години на миналия век насам всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие. Стъпката на нарастване е със значителни стойности от порядъка на 0,2 – 0,3 °C на десетилетие, което за осреднени 10 годишни стойности е съществено.

Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури.

Средната температура на въздуха през 2020 г. в глобален план е с 0,6 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.), показва обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата "Коперник" (C3S). Такова отклонение имаше и през най-топлата до момента година 2016 г. 

Всъщност все още се обработват някои данни, но с голяма сигурност може да се каже, че 2020 г. изравни рекорда на 2016 г. Особеното е, че през 2016 г. е имало доста отчетливо "Ел Ниньо" ( метеорологично явление, което оставя разруха след себе си), което предполага по-високи температури, докато през 2020 г. доминираше "Ла Ниня" (обратното явление на "Ел Ниньо"), която обикновено осигурява по-ниски глобални температури, но въпреки това средната температура през миналата година е сходна с рекордно високата през 2016 г. 2020 г. е с 1,25 °C по-топла от средната температура за доиндустриалния период 1850 – 1900 г.

След получените данни за 2020 г., периодът 2011 – 2020 г. се оказва най-топлото десетилетие поне от 1850 г. насам.

При сравнение с доиндустриалния период 1850 – 1900 г., отклонението е над 1 °C, като тази стойност се потвърждава от пет от най-авторитетните служби за климата и времето. 

Къде са най-динамичните промени?

Средната температура през 2020 г. има най-голямо отклонение от нормата в Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-топли от обичайните температури. Такова голямо отклонение за годишна база е значително рядко. То е резултат от изключително наднормените температури в тези райони през цялата изминала година, като в някои летни периоди, месечната положителна аномалия на места в Сибир надхвърли 10 °C и бяха поставени редица температурни „топли“ рекорди. В резултат на високите температури в тези региони са отчетени рекорден брой пожари. Също така през втората половина на годината концентрацията на арктически морски лед е значително под средната за това време на годината, а през юли и октомври са отчетени най-ниските нива за съответния месец от началото на изследванията на този показател през 1979 г.

Като цяло Северното полукълбо е с наднормени температури, с изключение на някои райони в Северна Канада, в Централна Азия и в Северния Атлантик.

По-големи площи с отрицателна аномалия има в Южното полукълбо, най-вече в Тихия Океан южно от Екватора. Ниските температури там са в следствие на наблюдаващата се през втората половина на годината силна "Ла Ниня".

Концентрация на въглероден диоксид

Според анализ на данните от сателитни наблюдения концентрациите на въглероден диоксид продължават да се повишават и през 2020 г. Те достигат рекордни нива от приблизително 413,1 ppm (части на милион). Средногодишният темп на растеж на CO2 за 2020 г. е 2,3 ppm/година. За сравнение: миналогодишният темп на растеж е по-малък от този през 2019 г., който е бил 2,5 ppm/година. Най-голям темп на растеж за последните години е отчетен през 2015 г. и 2016 г. – 2,9 ppm/година.

Очакванията на редица специалисти в областта са били темпът на растеж на CO2 да бъде още по-малък, поради ограниченията в редица икономически области, свързани с пандемията от COVID-19, но в крайните резултати тези очаквания не се потвърждават.

Бъдещето ни и ограничаването на негативните последици от климатичните промени зависят от вземането и прилагането на амбициозни мерки от екологична, икономическа и социална гледна точка, заключава климатологът Симеон Матев.