Бил Гейтс ще затъмнява Слънцето, за да охлади Земята (Инфографика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9463512 www.24chasa.bg
Бил Гейтс

Учени: Идеята може да доведе до необратими изменения на климата и войни

Човечеството ще затъмни Слънцето и ще предизвика мощен охлаждащ ефект, който да спре глобалното затопляне. Това не е топсекретна правителствена конспирация или част от сценарий на култовия филм “Матрицата”, в който хората блокират най-голямата звезда, за да се борят с роботи.

Това е последният проект, с който се захваща милиардерът Бил Гейтс, който през последната година бе свързван с теории, че стои зад коронавируса и иска да чипира населението на Земята с ваксината срещу заразата.

Основателят на “Майкрософт” си поставя амбициозната цел заедно с учени от “Харвард” да създадат технология, която чрез

пръскане на нетоксичния

прах калциев карбонат

(CaCO3) в атмосферата

да се отрази светлината от Слънцето и така да се компенсират ефектите от глобалното затопляне.

На теория въздушният прах би създал гигантски сенник над Земята. Той ще притъпява и тези лъчи, които преминават, като по този начин ще предпазва планетата от влошаващите се разрушения на затоплянето.

Първоначалният тест на този проект струва около 3 милиона долара. Идеята е известна като Експеримент с контролирано смущение на стратосферата (SCoPEx). За реализирането ѝ ще се използва научен балон, който да издигне около 2 кг прах от калциев карбонат - колкото торба с брашно, в атмосферата, на 19 км над Земята. Очакванията са, че през юни екипът зад проекта ще направи малка стъпка в ранните си изследвания близо до арктическия град Кируна в Швеция. Това става възможно, след като

Шведската космическа

агенция се съгласи да

помогне за изстрелването

на балон с научно оборудване. Изстрелването няма да освободи стратосферни аерозоли. По-скоро ще служи като тест за маневриране с балона и изследване на комуникационните и оперативните системи.

Ако успее тестът, това може да бъде стъпка към втори експериментален етап, в който да се освободи малко количество прах в атмосферата.

“Идеята ни е стряскаща... Но също и климатичните промени”, заяви преди години Лизи Бърнс, един от директорите на проекта в “Харвард”.

Точното количество CaCO3, необходимо за охлаждане на планетата, е неизвестно и учените от “Харвард” не могат да потвърдят дали това е най-добрият стратосферен аерозол за тази работа.

Ранните изследвания показват, че веществото има “почти идеални оптични свойства”, които биха му позволили да абсорбира много по-малко радиация, отколкото сулфатните аерозоли, причинявайки значително по-малко нагряване в стратосферата. Целта на експеримента е, след като бъде освободено безопасно експериментално количество CaCO3, балонът да лети през него, вземайки проби от атмосферните реакции и записвайки получената динамика.

Франк Кеутч, главният изследовател на проекта, не знае какви резултати може да се очакват. Перфектният аерозол изобщо не би могъл незабавно да се намеси в стратосферната химия. 

“Единственото, което би направил, е да разпръсне максимална слънчева светлина и да охлади планетата”, твърди Кеутч. Според експерти

слънчевата геоинженерия

не може да замести

намаляването на емисиите

на парникови газове, но може да облекчи най-тежките щети от глобалното затопляне като екстремните горещи вълни и бури, отнемащи много човешки животи днес. И така,

откъде идва идеята за

тази умопомрачителна

технология?

Вдъхновението отчасти било породено от природно бедствие. Когато вулканът Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., той уби над 700 души и остави 200 000 без дом. Но и даде шанс на учените да наблюдават последиците от обширен химически облак в стратосферата.

Вулканът е издигнал 20 млн. тона серен диоксид високо над планетата, където е образувал капчици сярна киселина, които са обикаляли цялото земно кълбо повече от година. Те са действали като огледалца, които отразявали слънчевата светлина.

В резултат на това глобалните температури са намалени с 0,5° за около година и половина. Това даде тласък на идеята за мечтаното решение на глобалното затопляне, което е и предмет на поне 100 академични статии.

Привържениците на геоинженерството цитират глобалните охлаждащи ефекти и на други вулканични изригвания, които са резултат от изпускането на сярна пепел в атмосферата. Те дават пример и с изригването на връх Тамбора през 1815 г. в Индонезия, довело до “годината без лято”. 

Експерти обаче отбелязват, че създаването на гигантски сенник за Земята може да има висока цена, което създава дори по-големи рискове от самото изменение на климата. Едно от опасенията е, че разпространението на прах в стратосферата може да увреди озоновия слой, който ни предпазва от опасното ултравиолетово лъчение, което може да увреди човешката ДНК и да причини рак.

Климатолозите също са загрижени, че подобно объркване на природата може непреднамерено да наруши циркулацията на океанските течения, които регулират климата. Това само по себе си може да предизвика глобално огнище на екстремни климатични събития, които могат

да опустошат земеделските

земи, да унищожат

цели видове

и да отприщят епидемии от болести.

Потенциалът за бедствие дори не свършва дотук. Опитът да се затъмнят слънчевите лъчи вероятно ще създаде климатични победители и губещи, отбелязват експерти. Чрез проекта учените може да са в състояние да определят перфектните климатични условия за фермерите в огромния американски Среден запад, но в същото време това може да причини хаос в цяла Африка. Защото не е възможно да се промени температурата в една част на света и да не се нарушава останалата. Всичко в климата е взаимосвързано.

Освен това всяка разлика в средната глобална температура би променила начина, по който топлината се разпределя в света, като някои места се затоплят повече от други. Това, от своя страна би повлияло на количествата дъжд. Топлината задвижва водния цикъл, при който водата се изпарява, образува облаци и пада като дъжд. Всяко изменение на топлината би довело до съпътстваща промяна в модела на валежите.

Но как и къде точно?

Няма начин да се предскаже как дългосрочно светът може да реагира на това, че върху него е изплувал гигантски химически сенник.

 “Ако използвате тази технология лошо или неправилно, може да създадете различни видове глобални рискове, които могат да имат равни и дори по-големи предизвикателства, отколкото изменението на климата”, смята един от водещите световни експерти в областта на климата Янош Пастор. Според него технологията

може дори да предизвика

ужасни войни,

тъй като промяната на времето може да създаде подозрителност в международната общност, която да доведе до въоръжен конфликт.

Пастор дава пример с китайското правителство, което вече експериментира с технология за промяна на климата. Той смята, че Пекин може да реши да използва своя проект в Космоса, като опита да изчисти праха от стратосферата, за да защити собствените си земеделски добиви. 

Две години по-късно мусоните се развилняват в съседния азиатски гигант Индия, причинявайки масово гладуване и болести. Дори ако китайският ход не беше причинил проблемите с мусоните, милиарди биха ги обвинили.

Има още една опасност. Технологията е съблазнително евтина, може би под 10 млрд. долара годишно. Това означава, че отделна страна би могла да я използва за своите цели - може би като оръжие за война или изнудване.

Това повдига въпроса какво може да спре една нация да се намесва в климата по същия начин, по който се твърди, че някои страни се намесват в избори и в мненията в социалните медии.

Въпреки това учените от “Харвард” твърдят, че могат безопасно да управляват своето дете. Един от шефовете на екипа на SCoPEx, Дейвид Кийт, професор по приложна физика, съобщи, че чрез равномерно засищане на цялата глобална атмосфера с ниски нива на отразяващ прах рискът от неочаквани проблеми трябва да бъде далеч по-малък, отколкото се опасяват учените.

Проф. Кийт предлага по-богатите страни в света да се обединят, за да създадат обединен глобален

застрахователен фонд,

който да обезщети

по-бедните страни

за всякакви щети, причинени от експериментите им със слънчевия щит.

Критиците обаче изтъкват, че обещанието за стратосферен сенник може да насърчи политиците и индустриалците да решат, че няма нужда да извършват тежката, непопулярна и скъпа работа за намаляване на емисиите на парникови газове.

Британски учени пък определиха стратосферните аерозоли от вулканите в Аляска и Мексико като потенциална причина за суша в африканския регион Сахел под Сахара. Голямото нарушаване на глобалния климат може да доведе до непредвидени последици, като се отрази негативно на гъстонаселените региони и създаде нова бежанска криза.

Експертката по екополитика Лили Фур от фондация “Хайнрих Бьол” в Германия определи теста на “Харвард” като “преминаване на важна политическа червена линия”. Тя смята, че планът може да нарушава мораториума на ООН върху геоинженерството.

Лидерите на проекта в “Харвард” омаловажиха всякакви опасения и увериха, че спазват разпоредбите.

Учени обаче са на мнение, че възникват още по-сериозни въпроси - как да изключите такава глобална охладителна система? И какви непредвидими последици биха възникнали, ако изведнъж го направите. Това “поправяне” на климата има много потенциал да се превърне в глобален кошмар. 

На другия полюс обаче е бившият главен учен на британското правителство Дейвид Кинг. “Времето вече не е на наша страна. Това, което правим през следващите 10 години, ще определи бъдещето на човечеството за следващите 10 000 години”, твърди застъпникът на геоинженерството.

Докато подходите за справяне с него остават разнообразни и обсъждани, глобалното затопляне е свързано с различни

все по-тежки

метеорологични ефекти -

от горещи вълни до по-силни урагани и катастрофални наводнения, както и с влошаващото се разпространение на болести, по-голямо замърсяване, икономическо неравенство и ускоряващото се изчезване на дивата природа. И в знак, че нещата няма да се подобрят магически, междуправителственият панел по изменение на климата, съставен от над 1300 учени от САЩ и други страни, прогнозира, че температурите в света ще се повишат драстично през следващия век, донасяйки ново бедствие. Това е глобален проблем, но страните, които се подготвят и адаптират подобаващо, ще се справят най-добре през идните години.

Земята е най-гореща от 12 000 г.

Планетата е по-гореща, отколкото е била през последните 12 000 години, сочи изследване, цитирано от в. “Гардиан”. Този период обхваща цялото развитие на човешката цивилизация.

Анализът на повърхностните температури на океаните показва, че изменението на климата, предизвикано от човека, е поставило света в “неизследвана територия”, твърдят учените. Планетата може дори да е най-топла за пръв път от 125 000 години, въпреки че данните за този далечен период са по-малко сигурни.

Изследването, публикувано в списание “Нейчър”, стига до тези заключения, като

решава

дългогодишен пъзел,

известен като

“холоценова

температурна

загадка”

Този нерешен досега въпрос затруднява учени, които не могат да определят защо глобалните температури, симулирани от климатични модели, не могат точно да възстановят как се е променила планетата през последните 12 хиляди години. Този период, наричан холоцен, представлява времето, изминало от последния ледников период на Земята.

Учените вярват, че са решили загадката, като са анализирали температурите на океанската повърхност през холоцена. За целта те изследваха химията на малки черупки и водорасли, събрани от океанското дъно. Въоръжени с тази информация, изследователите отбелязват два фактора: че черупките вероятно отчитат температури от лятото, а не през цялата година и че Земята претърпява предвидими цикли на нагряване, причинени от нейната орбита, и промените в тези цикли могат да доведат до извънредни сезони (като по-горещо лято и по-студена зима), без това да повлияе на средната температура за цяла година. 

Предишните проучвания, използвали данни от черупки, стигнаха до заключението, че периодът на охлаждане се е случил преди около 6000 години, следвайки най-високия пик на топли температури, които планетата някога е изпитвала, включително настоящата рекордна жега.

Но сега се смята, че този извод е погрешен или поне подвеждащ.

Учените смятат, че

предишните модели

са отчитали спада

на летните

температури,

но не са успели точно да уловят повишаването на годишната температура. Това неправилно разбиране понякога се използва от скептиците, според които планетата всъщност не се затопля, или ако го има, затоплянето е циклично и не се влияе от човешката дейност.

Новите коригирани данни обаче показват, че Земята изживява най-горещите си температури от последния ледников период насам.

“Показваме, че средната годишна температура в световен мащаб се повишава през последните 12 000 години, противно на предишни резултати”, каза Саманта Бова от университета “Рутгерс” в САЩ, която ръководи изследването. Според нея това означава, че съвременният, причинен от човека период на глобално затопляне ускорява дългосрочното нарастване на температурите. Саманта Бова е категорична, че е критично важно хората да се отнасят сериозно към ситуацията.

Друго проучване, публикувано през 2017 г., предполага, че глобалните температури са били за последно високи колкото днес преди 115 000 години, но това се основава на по-малко данни.

Изследването разглежда само записите за температурата в океана, но Бова коментира: “Температурата на морската повърхност има наистина контролиращо въздействие върху климата на Земята. Ако го знаем, то е най-добрият индикатор за това какво прави глобалният климат”. Тя ръководи изследователско пътуване край бреговете на Чили през 2020 г., за да получи повече информация.

Лиджин Чен от Международния център за науките за климата и околната среда в Пекин пък наскоро ръководи проучване, което показва, че през 2020 г. океаните в света са достигнали най-горещите си нива от 40-те години на миналия век. Той допълва, че над 90% от глобалното затопляне се поемат от моретата.

Ледените места в света пък се свиват и изчезват с по-бързи темпове през последните години, показва ново проучване, публикувано в сп. The Cryosphere. Според него

през 90-те години

светът е загубил

около 800 милиарда

тона лед всяка

година

Днес този брой се е увеличил до около 1,2 трилиона тона.

Като цяло планетата е загубила колосалните 28 трилиона тона лед между 1994 и 2017 г. Това е първото изследване, което предоставя глобален анализ на изчезващия лед на планетата, казват авторите.