Северна България ще се развие като Южна едва когато стане готова магистрала “Хемус”

https://www.24chasa.bg/novini/article/9475840 www.24chasa.bg
Видин е на последно място по много важни икономически и социално-демографски показатели не само за Северна, а за цяла България. С изграждането на втория мост над река Дунав не се постигна някакъв тласък на развитието, както се очакваше навремето, още повече че без изграждане на скоростен път от Ботевград до Видин трафикът до моста и досега е затруднен. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Пълният икономически, трудов и всякакъв друг потенциал на Северна България ще може да се развие едва след като се осигури пълноценна свързаност на големите областни центрове в тази част на страната по подобие на тези в Южна България. Това е една от тезите в новата разработка на Института за пазарна икономика (ИПИ) за икономическото и социалното развитие на Северна България, представена във вторник от старши изследователя на ИПИ Петър Ганев и изследователя Адриан Николов.

Южна България дръпна силно в развитието си едва след като магистрала “Тракия” свърза и улесни връзките между столицата, Пловдив, Стара Загора и Бургас - големите икономически центрове на Южна България. Освен това тук имаме и магистрала “Марица”, която улеснява връзката с южната ни съседка Турция, подчерта Ганев.

“В Северна България обаче няма такова нещо. И въпросът не е само в магистрала “Хемус”, която след 2024 г. ще направи хоризонтална свързаност от София през Плевен, Ловеч, Велико Търново и Шумен до Варна. 

Трябва да се развие и вертикалната свързаност - магистралата от Русе до Велико Търново, тунелът под Шипка, скоростният път Видин-Ботевград, а защо не и магистрала “Черно море”, която да свърже двата големи икономически центъра на морето - Варна и Бургас”, каза той.

Според Ганев недостатъчно в момента се използва и транспортният потенциал на река Дунав.

“Досега винаги сме разглеждали реката в смисъл колко моста ще има на нея, за да я пресечем, но тя има страхотен потенциал да осъществи транспортна  свързаност от Видин до Силистра. А това не се използва пълноценно и не през всички сезони на годината”, каза той.

В момента Варна тежи най-много в икономическо отношение на картата на Северна България. Брутният вътрешен продукт на област Варна е например три пъти по-голям от съответния показател на Русе, Велико Търново, Плевен и Враца и четири и дори пет пъти по-голям от тези на останалите области в северна България. Произведеният във Видин БВП се побира дори седем пъти в този на Варна, сочат данните на ИПИ.

По отношение на брутната добавена стойност на икономиката положението е почти същото, макар че тук Русе, Велико Търново, Габрово и Враца могат донякъде да съперничат на Варна.

Във Враца това определено се дължи на АЕЦ “Козлодуй”, каза Ганев.

Но ако се разгледа само брутната добавена стойност в услугите, където икономистите причисляват едновременно туризма и IT сектора, нещата определено не изглеждат по този начин. Тук Варна е безапелационен първенец за Северна България, тъй като има развит и туризъм, и високи технологии, а Враца отстъпва силно назад.

Ако се гледа брутната добавена стойност в услугите, веднага след Варна всъщност се нарежда Велико Търново, след това идва Русе, макар че по население е по-голям от Търново, едва след това Плевен, Габрово и т.н. Според Ганев това се дължи на нивото на образованост в област Велико Търново, която позволява тук да се развива IT секторът, макар областта да не може да се мери със столицата, Варна и Пловдив в това отношение.

В област Велико Търново например делът на хората със средно и професионално образование на пазара на труда е най-голям за Северна България, делът на хората с основно е най-нисък, а по дял на висшистите сред заетите отстъпва със съвсем малко единствено на Русе.

Динамиката на заетост в IT сектора в Северна България също показва интересни тенденции.

Очаквано най-зле в това отношение е Северозападният район за планиране, където според последните данни в IT сектора са заети едва 1121 човека, при положение че в тази индустрия в България се трудят малко над 100 хиляди души, получавайки най-високите заплати.

Също очаквано най-много са  заетите във високите технологии в Североизточния район най-вече заради Варна - 4503 човека.

Северният централен район е някъде по средата между останалите два като брой на заетите в този сектор - 2087, като те са съсредоточени главно във Велико Търново и Русе.

Северният централен район и Североизточният стоят сравнително

добре на картата на заплатите у нас. Нарастването им между 2013 и 2016 г. е било по-бавно - средно с по около 100-150 лева на година. Истинският ръст - с по 200-300 лв. на година, се случи едва през последните 2-3 години. В момента, макар да не са водещи по средна работна заплата в България, и в двата района за планиране те са над 1000 лева (водеща е област София-град с 1832 лв. средна заплата).

Северозападният район за планиране е един от малкото в страната, в които средната работна заплата е под 1000 лв. 

Тя е 988 лв. При това числото се дължи най-вече на област Враца, където средната заплата е малко над 1200 лв., и то заради работещите в АЕЦ “Козлодуй”. Всъщност област Враца от години е на трето място по заплати в страната, веднага след София-град и София-област, като според данните на ИПИ тя запазва това място и през пандемичната 2020 г. Според изследователите на института и това определено се дължи на възнагражденията в АЕЦ “Козлодуй”, без които средната заплата в областта би била далеч по-ниска.

За 10 г. Северът изгуби една пета от населението си, а Видинско – една четвърт

За последните 10 години – между 2009 и 2019 г., Северна България е изгубила една пета от населението си, а специално Видинска област – една четвърт. Това отчетоха от Института за пазарна икономика по време на представянето на областното икономическо развитие на Северна България.

В Северна България единствено Варна през този период има прираст на населението, но той не е естествен, а механичен прираст. Това е явление, което съпътства всички по-големи областни градове в България - в търсене на препитание хората от селата и по-малките градове се насочват към тях, а от самите областни центрове има доста голямо преселение към столицата.

Данните на ИПИ са до края на 2019 г. и е възможно, когато мине преброяването тази есен, да се окаже, че в условията на пандемията през 2020 г. и други области в Северна България имат механичен прираст. Иначе с наличните данни се оказва, че във Видин, Враца и Монтана няма дори  механичен прираст на населението, каза старши изследователят на ИПИ Петър Ганев. По принцип в България няма нито една област, в която да има естествен прираст, но най-тежко е положението във Видин, където всяка година през последните се губят по 16% от населението. Тези процеси - на обезлюдяването на Видин и на засилване на механичния прираст към Варна, са съществували винаги, но особено са се засилили след 2012 г.

най-вероятно като последица от световната финансово-икономическа криза и са се усилили още повече в следващите години. Като се изключи Варна, няма друга област в Северна България, която да е била подмината от обезлюдяването. Застаряването на населението е основното икономическо предизвикателство в България и в това отношение Северна България определено е в по-лошо положение от Южна. Тук няма област, в която населението на над 70-годишна възраст да е по-малко от 10%, а в някои от тях то е и значително по-голямо като дял от общото. Видин например е абсолютен рекордьор с 23% население 70+, следван от Габрово с 22% и Ловеч с 20%. С най-нисък дял са Варна и Добрич.

В същото време единствено Варна и Търговище имат 10% население в най-ниската възрастова група - до 10-годишна възраст. И тук Видин е най-зле с едва 7% дял на децата, а също и Габрово, където децата са приблизително толкова като дял от населението.

По наличие на професионални училища Северна България отстъпва само донякъде на Южна, като прави впечатление, че най-добре е развит този сектор от образованието в Североизточния регион. Причината е много проста - тук има много селскостопански училища, което е адекватно на икономическия профил на области като Добрич, Силистра, Търговище, Шумен, както и на учебни заведения в областта на туризма във Варна и Добрич.