ОЛАФ надуши измама с джиповете, идва БГ разследване и съд, а от друга страна - Кьовеши

https://www.24chasa.bg/novini/article/9507587 www.24chasa.bg
Лаура Кьовеши

l Разликите между двата органа на ЕС, които паралелно дебнат за измами с европейски пари

l Службата за борба с измамите вади доклади и административни препоръки, а прокурорите от Люксембург - обвинителни актове, внесени в съдилищата

Мнозина се питат - какво ще стане, след като ОЛАФ, прочутата европейска служба за борба с измамите, уличи обществената поръчка за джиповете за МВР и иска България да върне 6 млн. евро.

Обвинението идва от Европа, в доклада се споменава Пламен Узунов секретар на президента по правните въпроси и корупцията (каква ирония), но какво следва?

В доклада препоръките бяха две - да започне разследване и да върнем 6 млн. евро.

1. Българските разследващи органи трябва да съберат достатъчно доказателства, че някой е извършил действия, които по нашия Наказателен кодекс са престъпления.

2. После трябва да успеят да ги защитят в съда. Едва след това може и да има осъдителна присъда.

Присъствието на нечие име в доклад на ОЛАФ не означава автоматично обвинение и съд. Разследващите органи в самата държава трябва да извършат разпити, претърсвания, събиране и анализиране на документи, експертизи.

МВР шефът Христо Терзийски вече съобщи, че е получил писмо от прокуратурата. С него са били поискани всички материали по случая. Терзийски добави, че са разпитвани служители на МВР заради джиповете.

Преди 12 години например едно друго дело - това за източването на 7,5 млн. евро от програма САПАРД, тръгна точно по доклад на ОЛАФ. То беше разделено на две - за пране на пари, което приключи окончателно с оправдателни присъди. Другото - за източване на парите, за последно беше във ВКС.

Итала и Кьовеши

ОЛАФ се ръководи от 61-годишния финландец Виле Итала. Той е бил евродепутат до 2012 г., след това член на Европейската сметна палата, а от 2018 г. - шеф на службата за борба с измамите, чиято централа е в Брюксел.

По-известна е началничката на другата институция в ЕС, която се свързва с борба с измами и злоупотреби с европейски средства - румънката Лаура Кьовеши. Тя оглавява прохождащата Европейска прокуратура със седалище в Люксембург.

В момента прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) изслушва нашите кандидати за делегирани прокурори към Европейската прокуратура. 32-ма се състезават за 10 места, колкото са определени за България. ВСС ще ги посочи, но окончателното им одобрение ще се извърши от централата в Люксембург.

Делегираните прокурори са тези, които ще разследват българските случаи, по които ще работи Европейската прокуратура. Те ще внасят обвинителни актове в българските съдилища. Ако обвиняемите са престъпна група - в спецсъда, ако ли не - в другите съдилища.

Лаура Кьовеши даде заявка, че има готовност да се работи по около 2000 дела на година. Колко от тях ще бъдат от България, ще се разбере тепърва. Засега е известно, че институцията е проявила интерес към някои наши.

ОЛАФ и България

Според последния доклад на ОЛАФ през 2019 г. службата за борба с измамите с европари е приключила 7 разследвания в страната ни, като 5 от тях са приключили с препоръки.

Въпреки общоразпространеното мнение, че у нас много се крадат европари,

ние не сме на

самия връх

на класацията

Преди нас е Румъния, където ОЛАФ е провела 11 разследвания, от които 9 са завършили с препоръки. Следваща е Италия с 9 разследвания, приключилите със заключения са 7. България си поделя третото място с Гърция и Полша. Препоръки към Гърция са отправени в два доклада, а към Полша в четири.

Специфичното при ОЛАФ е, че

всеки може да

подаде сигнал,

дори и анонимен

Процедурата е максимално улеснена.

Това става по три начина:

1 Чрез интернет страницата на службата. При този вариант сигналът може да е анонимен, като предаването на документи е защитено.

2 По пощата

3 С уебформуляр, но тогава трябва да се предостави електронен адрес. В този случай се получава и потвърждение, че сигналът е получен.

Това още не значи, че по него ще се работи. Разследването започва, след като се провери дали ОЛАФ е компетентната институция, както и дали информацията е достатъчна, за да оправдае старта на разследването. След т.нар преценка на подбора шефът на ОЛАФ разпорежда да започне разследването.

Тогава служителят, който ще го води, може да се свържи с подателя.

В страната

пристига екип,

който провежда

разговори

и проучва

документи

Разследванията на ОЛАФ приключват с доклад, в който може да има препоръки.

Националните власти обаче са длъжни да съобщят какво са направили по доклада.

ОЛАФ съществува от 1999 г. Тогава шефът на ЕК Жак Сантер подава оставка. Няколко членове на комисията са обвинени в злоупотреба с власт, корупция и измами. Така се поражда натиск за по-силно звено, което да защитава финансовите интереси на съюза.

Създава се ОЛАФ като нов орган за борба с измамите. Той структурно принадлежи към ЕК, но функционално се ползва с пълна автономия за определени мисии, например вътрешни разследвания.

Отсега нататък обаче

ОЛАФ ще си

сътрудничи с

Европейската

прокуратура

Тя беше сравнена с прицата феникс, тъй като нейното създаване бе успешно обявено, след това отложено и накрая - рестартирано.

Първото предложение в тази посока се появява още през 1997 г., но както и редица следващи, е отхвърлено. Предложението на Еврокомисията за създаване на Европейската прокуратура (EPPO) е окончателно публикувано на 17 юли 2013 г.

Седем години минават обаче, преди да се избере европейският главен прокурор. За Кьовеши бе гласувано през есента на миналата година. В оглавяваната от нея институции се включват 22 страни. Тоест не всички в ЕС, защото и не всички одобряват съществуването ѝ.

Експерти смятат, че злополучният търг с джиповете може да е първият “български” случай, с който ще се заеме прокуратурата на Кьовеши.

Но какви са различията между Европейската прокуратура и ОЛАФ?

Основната компетентност на ОЛАФ е да провежда административни разследвания с цел борба с измамите, корупцията и всякаква друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на съюза.

За разлика от това европейската отговаря за разследването, преследването и осъждането на извършителите и съучастниците в престъпленията, засягащи финансови- те интереси на ЕС.

Явно

принадлежат

към два отделни

коловоза -

отделни административни и наказателноправни системи, които се използват за защита на финансовите интереси на съюза.

Тъй като се занимава с наказателното производство, европейската прокуратура трябва да предостави по-високи процедурни гаранции на хората. Причината - по-строги санкции, на които може да бъдат изправени - лишаване от свобода и социална стигма, свързани с наказателна присъда.

В компетенциите на ОЛАФ и Европейската прокуратура има и прилики. И двата органа разследват действия, свързани с финансовите интереси на ЕС и споделят тази компетентност с националните органи. Националните разследващи органи имат водеща роля.

Как ще успеят да си сътрудничат двете институции, тепърва ще се разбере. Ясно е обаче, че българските власти не бива да възлагат очаквания, че някой друг ще им свърши работата. Предстои да видим какво ще свършат те по разследването на ОЛАФ за полицейските джипове.

l