Колекцията от лъжички на Еди Папазян, която вече е и “премиерска”

https://www.24chasa.bg/novini/article/9511795 www.24chasa.bg
Едуард Папазян позира с премиерския подарък - лъжичка (+чаша) от Баку). СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Човешкото лице на “24 часа”

През 30-та година на вестника ви

представяме хората, на които вярвате -

журналистите, които го правят

През април 2021 година вестник “24 часа” става на 30 години. Както ви обещахме още в началото на годината, започваме с изненадите за празника още сега. От днес ще ви представяме журналистите от “24 часа” с тяхното човешко лице.

Читателите изпитват естественото любопитство към хората зад новините. Интересуват ги прости неща - на колко години са, имат ли деца, внуци. Самите те интересни хора ли са. Къдрави или плешиви са, блондинки или рижи, слаби или дебели. Тъй като на сайта “24 часа” всичко това може да и се вижда, ви предлагаме да гледате един своеобразен сериал от интервюта с журналистите на вестника.

Това са тези хора, заради които 30 години “24 часа” е безспорен лидер по доверие. Днес благодарение на напредъка на технологиите имаме буквално милиони доказани читатели и за тях правим този жест да представим нашите хора.

Започваме представянето с Едуард Папазян, дългогодишния ръководител на спортния отдел. Този човек е живото доказателство, че да си журналист е най-хубавото нещо на света, но никак не е просто.

Папазян изпитва заразителна радост, когато си свърши добре работата. Кефи се, разказва на всички. Излъчва лекота и ведрост, но всъщност е един много подготвен човек - учил е в две държави и то три сериозни специалности - “Ядрена енергетика”, “Българска филология” и “Политология”. Ходил е на мач и в Търговище на любимия му “Локомотив” (Пловдив), на финал за купата на Англия между “Арсенал” и “Шефилд Уензди” през 1993 г., на мач на 1 януари (естествено само в Англия играят тогава). За “24 часа” е отразявал на живо 5 световни, 6 европейски първенства и 7 финала в Шампионската лига.

Едуард Папазян освен симпатичен и умен е и най-големият у нас колекционер на сувенирни лъжички. Тъй като тая му страст стана много известна миналата седмица, започваме представянето с него.

След като чу по телевизията, че е бил помолен да

му донесе от Баку, но не го направил, Бойко Борисов

го викна в МС и поправи грешката

Редакцията на в. “24 часа”, часът е 14, 04. Непознат номер се изписва на дисплея на телефона на завеждащия спортния отдел Едуард Папазян.

“Здравей. Казвам се Бойко Борисов. Каква лъжичка не съм ти донесъл?”

Така започва водещата статия на култовата страница “Оживление” в “24 часа” преди три дни.

Но има и продължение - малко след 19 часа телефонът звъни пак, изписва се същият номер и познатият глас казва: “Утре в 8 и 15 в моя кабинет в Министерския съвет!”

Няма майтап - в моята колекция от сувенирни лъжичи, която наброява 921 броя (наскоро по телевизията един се хвалеше с 309), вече има и премиерски експонат. При това именно от мястото, от което си бях поискал от премиера в коментар в страницата му във фейсбук - Баку. Там не мога да ходя, понеже фамилията ми е арменска. Дължа я на баща ми, който пък е внук на първия арменец офицер в Българската армия, загинал в Междусъюзническата война през 1913 г. някъде край Дупница.

През 2004 г. ме

екстрадираха от

Азербайджан,

където “24 часа” ме беше командировал за мач на националния отбор. По настояване на тогавашния старши треньор Христо Стоичков, както са ми разказвали, не съм бил допуснат в чартъра на футболистите. Да поясня - не ни качваха безплатно, редакцията плащаше. Но оттогава всеки, който ходи до въпросната кавказка република, се смята за длъжен да ми донесе лъжичка, понеже аз не мога по обясними причини.

Та така стана и с Бойко Борисов на срещата, която, понеже беше в сряда и след това предстоеше заседание на Министерския съвет, беше в присъствието на още четирима министри - на младежта и спорта (Красен Кралев), на социалната политика (Деница Сачева), на финансите (Кирил Ананиев) и на здравеопазването (Костадин Ангелов). Получих прекрасна лъжичка от Баку и както премиерът натърти - и с чаша.

Лъжичката, подарък от Бойко Борисов, влиза под №921 в колекцията ми, която води началото си от далечната 2001-а. Тогава по време на една командировка с националния отбор, където липсваше иначе редовният тогава участник Христо Йовов, чух двама футболисти да се уговарят, че трябва да му купят лъжичка, понеже събирал.

Веднага ми прищракна, че това е много добра идея при толкова много пътувания извън България - а моите бяха поне 5-6 служебни плюс 2-3 екскурзионно-ваканционни. Лъжичките са малки, има изключително красиви, обикновено

в сувенирните

магазини са някъде

около магнитчетата

На майка ми носех чинии и сега в кухнята ни в Пловдив вече няма празно място, съпругата ми избира разни сувенири, на колегата Митко Стайков носех магнитчета...

Мисля, без да съм абсолютно сигурен, че първата ми лъжичка е от Норвегия или Исландия, но това е без значение. Важното е, че сега са 921, донесени от над 100 държави на всички континенти без Антарктида.

Сред лъжичките има уникати като направените от мидени черупки, от CNN, от ООН (подарък от спортния министър Красен Кралев), от най-добрия град за остаряване Сан Себастиан, от модната напоследък за българите дестинация Занзибар, донесена от колежка, която беше там на сватбено пътешествие.

Повечето си донесох сам, на второ място е, разбира се, съпругата ми Калина, чиято първа лъжичка бе копие на аналогична древноримска. Нататък са колеги, приятели, както и напълно непознати. Както и на Бойко Борисов, във фейсбук им пишех императивен коментар “Лъжичка!” и немалко са ми носили. Някои даже ми ги пращаха по куриер, а вече имам и обещание за лъжичка с моя образ с единственото изискване именно тя да е под №1000.

Не си мислете, че нямам от България - от родния Пловдив, от Варна, Сандански, както и две, които съм си откраднал собственоръчно от кафенета - дано ми простят - от Силистра и Велико Търново.