Държавата вече печели от отрицателни лихви на нов дълг

https://www.24chasa.bg/novini/article/9561559 www.24chasa.bg

Банки, пенсионни фондове и застрахователи плащат такса на хазната, за да имат държавни ценни книжа с доходност -0,17%

Може ли държавата да изтегли нов външен дълг и да спечели? Отговорът е “да”. Може ли БНБ да помогне на бюджета при пандемия чрез свои решения, които засягат банковата система? Отговорът също е положителен.

На 22 февруари финансовото министерство пусна в обращение нова емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, с падеж 24 февруари 2026 г.

На проведения аукцион бяха пласирани успешно държавни съкровищни бонове за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на -0,17 %, съобщиха официално от ведомството. Така след като с предишен търг за държавни ценни книжа седмица преди това финансистите тестваха пазара за нагласите към отрицателна лихва,

тя бе постигната

и реално

При това общият размер на подадените поръчки достигна 420,40 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,1. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 45 базисни точки.

Традиционно най-голям портфейл са придобили банките - 63% от емисията. Следват ги застрахователните дружества с 24%, пенсионни фондове - 8%, и група други инвеститори с далеч по-скромните 5%.

Резултатът от тази емисия и постигнатата доходност е доста парадоксален на пръв поглед. Държавата ще печели пари, като емитира дълг. При условие че лихвените проценти останат близо до нулата, а и отрицателни, както е в момента,

българското

финансово

министерство

може да

спечели

поне 18 млн. лв.

извън 200-те милиона от покупката на книжата.

При продължаващите ниски лихви този финансов “трик” не е изключение. Вече трета година Германия например печели по този начин трицифрени суми в евро, защото инвеститорите приемат и отрицателна възвръщаемост за инвестирането на парите си, но в сигурни държавни облигации. Сценариите на немското финансово министерство са, че след 2029 г. за първи път ще се появят отрицателни салда на разходите за лихви. След 600 млн. евро през 2029 г. федералното правителство би печелило все повече от дълговете си всяка година. През 2039 г. - изчисленията продължават до тази година - 3,1 милиарда евро. Като цяло през десетте години

сумата би била

дори малко над

21 млрд. евро,

сочат сметките на немските експерти.

За България такива сценарии все още няма, тъй като това е една от първите емисии с отрицателна доходност. Всички финансисти обаче са категорични, че несигурността пред подобни сценарии е твърде голяма, за да се разчита на това, че още дълго време новоемитиран дълг ще задължава инвеститорите да плащат на продавача годишна премия, вместо да е обратното.

Защо инвеститори като банки, пенсионни фондове и застрахователни компании имат интерес да купуват държавни ценни книжа и да плащат определена цена за покупката. Първата безспорна причина е, че държавните ценни книжа особено в условия на криза и очаквана рецесия

са сигурна

инвестиция

Те биха били губеща инвестиция единствено ако държавата фалира, което в днешно време за страна като България е с нищожна вероятност.

Втората причина е, че кризисните години, като например 2020-а, тази а най-вероятно и следващите няколко

свиват и без

това

алтернативите

за печеливши

инвестиции

Пазарът на имоти се променя, купувачите ще се сменят рязко или ще променят тотално изискванията си, което прави вложенията в имоти не толкова доходни. Освен това и банките, и пенсионните компании имат нормативни ограничения за размера на активите си, съществуващ под формата на имоти. Имат и задължения да се освобождават от тях в рамките на определен кратък период - средно две години.

Третата причина е свързана с това, че заради прекомерните регулации и консервативната си политика

банките, които

работят у нас,

имат голяма

свръхликвидност,

т.е. значителни обеми свободни пари. Въпреки че не спират да кредитират, спестяванията и другите доходи им носят непрекъснат приток на свеж финансов ресурс. Свитият пазар за инвестиции заради кризата създава проблем за тях. Пазарът на държавните облигации преодолява частично този проблем.

От 2017 г. насам пък БНБ е понижила отрицателната лихва по свръхрезервите на банките, държани при нея, от -0,4% до -0,7%, което е пряко следствие от въведения от началото на 2016 г. отрицателен лихвен процент по свръхрезервите. Реално основният лихвен процент, който оттогава е нула, влияе пряко на междубанковия пазар, а оттам и на всички лихвени нива в страната, както и на поведението на самите банки. Тогава, а и в момента икономическата логика предполага свалянето на лихвата да стимулира банките да кредитират, както и да управляват по-активно ликвидността си в търсене на доходност.

В посока

банките да

станат едни от

двигателите за

възстановяване

на икономиката

са и решенията те да приберат парите си от депозити в чужбина, при компаниите майки, както и да не раздават дивиденти. По този начин се пресича и възможността банките да си спестят част от таксата, която плащат на БНБ да им съхранява парите, ако например условията, които предлага ЕЦБ, са по-благоприятни.

Пряко следствие от тези отрицателни лихви обаче е и това, че те се пренасят и към клиентите на банките. Това е една от причините втора година лихвите по депозити на корпоративни клиенти с по-големи суми вече да имат и отрицателни стойности.

Свръхрезервите са средствата, които банките депозират в БНБ над минималните задължителни резерви, които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната и 5% от тези от чужбина. Образно казано,

това е излишната

ликвидност

на банките

- привлечени средства, които няма в какво да вложат в момента. През миналата година част от тях - около 7 млрд. лв., бяха държани в депозитни сметки навън, но след решението на централната банка повечето от тях се върнаха в България.

На няколко пъти подуправителят на БНБ Калин Христов е обяснявал механизмите, по които

чрез

отрицателните

лихви се насочва

ресурс към

реалната

икономика

“Целта е ясна - да се пренесат монетарните условия от еврозоната в България, имайки предвид това, че имаме фиксиран курс и паричен съвет. Вторичният ефект е за търговските банки, които сами трябва да преценят как да ребалансират активите си. Тези свръхрезерви, които към момента (2016 г. – бел.ред.) са около 7,5 млрд. лв., банките могат да продължат да ги държат в нашия баланс, тъй като експозицията към централна банка е безрискова, и да плащат на нас -0,3%, каквато вероятно ще бъде цената от 4 януари 2016 г., или да вземат други решения – или да си купят държавни ценни книжа, не само на българското правителство, или да кредитират”, обясни тогава Христов.

Държавните ценни книжа служат и за разплащания, и за залози

Съкровищните облигации, които една държава издава, са високоликвидни, пазарът е активен и дълбок и те лесно могат да се продадат срещу пари при относително ниски разходи за сделката.

Като дълг на правителството те са с висока степен на сигурност и съответно ниско равнище на доходност в сравнение с облигации на други емитенти. При аукционите те могат да бъдат придобити само от т.нар. първични дилъри.

Могат да бъдат купени с отстъпка от номинала, т.е. инвеститорът купува облигацията, като заплаща цена, която е по-ниска от издължаваната му на датата на падежа номинална стойност.

По-често са лихвоносни, при които доходът за инвеститора е под формата на лихва. Тя може да бъде фиксирана до падежа на облигацията или плаваща, обвързана с друга пазарна лихва. По краткосрочните облигации лихвите се изплащат заедно с главницата на датата на падежа на емисията. По средносрочните и дългосрочните ценни книжа се плаща на всеки шест месеца, считано от датата на емисията, като последното плащане се извършва заедно с погасяването на главницата.

Държавните ценни книжа могат да бъдат изкупени обратно, могат да бъдат продавани на вторичен пазар, могат да бъдат заменяни или да служат като залог при всякакъв вид сделки.