Разкопки разкриха столицата на първата обединена китайска държава

https://www.24chasa.bg/novini/article/9567040 www.24chasa.bg

В една есенна сутрин, докато работи по разкопки в древния град Сиенян в провинция Шаанси, археологът Джан Янджън намира предмет, който изглежда като императорски печат от нефрит. Това съобщи Радио Китай.

„Бях много развълнуван. Намирахме се на правилното място. Тук щеше да се случи нещо много интересно“, разказва 33-годишният Джан от Академията по археология на провинция Шаанси.

Предметът се оказва от периода на династия Цин (221-206 пр. Хр.), но не е императорски печат, защото по него е нямало никакви надписи.

В процеса на разкопките става ясно, че мястото е било дворец, където императорът е извършвал рутинните си дела и се е срещал с официални лица от страната.

Районът, покрит с предимно с льосова почва, е бил свидетел на славните дни на династия Цин, която е и първата обединена държава в китайската история. Той включва основи и други структури на древни сгради. Намира се между днешните градове Сиан и Сиенян по северния бряг на река Уейхъ, най-големият приток на Хуанхъ в провинцията.

Археолозите започват да изучават първоначално руините на дворците на династия Цин през 50-те години на миналия век и работата им продължава до 80-те години. Учените от Академията по археология в Шаанси работят по руините в Сиенян, столицата на династията, от 2014 г. насам.

Преди да се съсредоточат точно в този участък, те проучват район на площ от над 5 милиона квадратни метра. „Отне ни две години да открием местонахождението на древния Сиенян, където сега са разкопките“, каза Джан.

Древният град се е състоял от дворци, императорски хранилища, жилищни квартали, работилници и гробища. „Интересното е, че през изминалите 60 години археолозите така и не успяха да намерят стените на древния Сиенян“, добавя Джан. „Затова предпочитаме да вярваме, че градът не е имал стени, но все пак е необходимо да намерим обяснение“.

В археологическата станция в руините, има закачена на стената чернобяла сателитна снимка с малки знаменца в различни цветове. Сю Уейхун, учен от академията и ръководител на екипа в обекта, каза, че снимката покрива площ от над 70 кв. км, но показва само северната част на руините на древния град.

„Сиенян е бил древна столица, която е набавяла водата си от река Уейхъ и разделена от нея в две зони, северна и южна“, обясни тя. „Градът е бил дълъг и тесен. В момента сме фокусирали работата си върху северните зони по брега на реката“, каза още Сю.

След седемгодишно археологическо проучване, оглавявано от Сю Уейхун, осемчленният екип открива, че вероятно е имало 47 големи сгради в древен Сиенян. Двата района на града са били свързани с дървен мост по реката.

Ключова сграда е бил дворецът Ъпан, който се е намирал във все още непроучения южен район на града. Построен е бил от първия император на династия Цин и е бил символ на обединената държава, разказва още ученият.

През 1994 г. ЮНЕСКО класира реликвите от двореца на първо място, що се отнася до „мащаба и целостта“ сред всички намерени в древни сгради по света. „Строежът на двореца никога не е бил завършен. Винаги се е строял“, каза още Сю.

Около 700 метра северно от археологическата работна станция се намира дворцовия обект номер 1 на град Сиенян. В древни времена е била издигната огромна платформа върху земята, която е била триетажна. „На първия етаж е имало виещи се коридори. На втория стаи, а на третия главната дворцова зала, простираща се на площ от 60 квадратни метра. Намерени са стенни плочки и умивалници на втория етаж“, разказа още ученият. По думите ѝ, дворецът е бил огромен и луксозен.

Сю е убедена, че въображението играе голяма роля в археологическата работа, която се фокусира върху пресъздаването на живота на древните хора. „Със сигурност не сме на лов за съкровища, когато разкопаваме гробница. Моята работа като археолог цели да даде глас на древните хора. Важно е да ги разберем чрез предметите, които намираме“, каза тя.

Джан, археологът който открива предмета в Сиенян, изпитва огромен ентусиазъм към работата си. „В повечето време работим върху дребни предмети. Търсенето им за външни лица изглежда дълъг и изтощителен процес“, споделя той.

В началото на археологическия проект, екипът работи ден и нощ в полето и обикновено е настаняван в близките села. Членовете му копаят, спят и ядат в археологическата станция, която се намира в село Ниучн, на 20 км от центъра на днешен Сиан и Сиенян.

В работата си те често използват т.нар луоянска лопата, древен инструмент, който им помага да идентифицират структурата на почвата и определят дали под повърхността се намират руини.

Лопатата може да извлича почвени проби на дълбочина повече от 10 метра. Чрез изследване на цвета и съдържанието на почвата, археолозите решават как да извършат последващите разкопки в обекта. Джан каза, че опитните членове на екипа могат да издълбаят стотици дупки на ден с помощта на лопатата. За да се достигне слой на почвата, в който няма следи от човешка дейност, лопатата трябва да бъде забита дълбоко в земята. Определянето на следите в почвата е базово умения, което всеки член на екипа трябва да владее.

През 2018 г. екипът от учени открива главния път в древния град Сиенян, който Сю нарича „Имперски път“.

При разкопките става ясно, че пътят е бил широк повече от 50 метра и имал множество бразди от каруци в центъра.

До момента са открити три подобни улици, които формират главната част от пътната мрежа в северния район на древен Сиенян.

„За нас, археолозите, тази мрежа е рамката на града. Тъй като не можем да открием стените на древния град, няма как по друг начин да определим колко голям е бил той. Водим се единствено от пътната мрежа“.

„Днес идеите на нашите пътни инженери се припокриват с тези на древните. Все още не знаем обаче кога пътищата на династия Цин ще бъдат изровени и разкрити пред света“, казва Джан.